Определение № 429 от 03.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1601/2020 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК. Образувано е по частни жалби на С. А. С. и Ф. М. срещу определение № 25 от 17.01.2020 г., постановено по в. гр. д. № 317 по описа за 2019 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е изменено решението по делото в частта за разноските, като размерът на присъдените на Ф. М. разходи за въззивната инстанция са намалени от 2 300 лв. до 1 300 лв. Ф. М. обжалва определението в частта, с която разходите са намалени, а С. С. в частта, с която е отказано намаляването на разноските до минималния размер от 300 лв. Жалбоподателите твърдят, че определението е неправилно в обжалваните от тях части, поради което молят настоящата инстанция да го отмени и да постанови друго, с което да удовлетвори исканията им. Оспорват си взаимно частните жалби. Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид становищата на страните, приема следното: Съобразно изхода на делото въззивният съд е осъдил с решението си С. А. С. да заплати на Ф. Й. М. разноски в размер на 2 300 лв., от които 300 лв. за възнаграждение за особен представител и 2 000 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение. Особеният представител на С. С. е поискал по реда на изменение на решението в частта за разноските да бъде намалено адвокатското възнаграждение от 2 000 лв. поради неговата прекомерност. По искането Пловдивският апелативен съд е констатирал, че минималният размер на адвокатското възнаграждение по иска за нищожност на упълномощителната сделка съгласно чл.7, ал.1, т.4 от Наредба №1 от 9.7.2004 г. възлиза на 300 лв. Този иск обаче е бил със значителна фактическа и правна сложност и е обуславящ по отношение на останалите искове, поради което възнаграждението не може да се намали до минималния размер. Все пак е приел, че възнаграждение от 2 000 лв., което надвишава минимума почти седем пъти е прекомерно, поради което го е намалил на 1 000 лв. Настоящата инстанция възприема изцяло мотивите на въззивния съд. Налице е фактическа сложност на делото, която е обусловена от оспорената съдебно-почеркова експертиза и документите, установяващи отсъствието на Ф. М. от страната по време на нотариалната заверка на пълномощното, както и от необходимостта да се анализират свидетелските показания. Изложените във въззивната жалба на С. С. аргументи също са наложили пълномощникът на Ф. М. да формулира и подаде подробен отговор на тази жалба. Ето защо адвокатското възнаграждение, заплатено от Ф. М., не може да бъде намалено под 1 000 лв., както желае С. С.. Размерът на това възнаграждение все пак не може да надвиши тази сума, тъй като делото във въззивната инстанция е протекло само в едно публично заседание и без да се събират нови доказателства. Ето защо обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение