Определение № 9775 от 15.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9461/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Н. С. К. от гр.Берковица, [улица], против Определение №737 от 23.07.2025г. на АС-Монтана, постановено по адм.д. №220/2025г. по опиоса на същия съд, с което е било оставена без разглеждане исковата й молба с правно основание чл. 256, ал. 1 АПК и петитум: да бъде разпоредено на Община Берковица, да предприеме подходящи мерки за прилагане на три алтернативно посочени нормативни акта, а именно Наредбата за осигуряване и поддържане на обществения ред и сигурност на територията на Община Берковица, Наредба за определяне на обема на животновъдната дейност и местата за отглеждане на селскостопански животни на територията на община Берковица и Наредба за придобиване, притежаване и отглеждане на животни – домашни любимци на територията на община Берковица, като изборът бил предоставен на Кмета на Общината. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, вр. чл.236 АПК. Частният жалбоподател счита, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че се касае за жалба, с вързана с незадоволителния резултат от подадените сигнали и уточнява, че не е обжалвала конкретен административен акт. Твърди, че оспореното определение е немотивирано, тъй като не са изложени съжденията, довели съдебния състав до крайния му извод. На следващо място сочи, че от страна на първоинстанционния съдебен състав не са му дадени достатъчно пълни ясни и точни указания за нередовностите, които следва да отстрани. Категорично заявява, че не е била инициатор на административни производства по издаване на индивидуални административни актове, на които да се явява адресат. По тези съображения се иска отмяната на обжалваното определение и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендира съдебноделоводни разноски. Ответникът – Община Берковица не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като прецени данните по делото и доводите на жалбоподателя, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. Производството пред първоинстанционния съд е било образувано по искова молба на Н. С. К. от гр.Берковица, [улица], против Община Берковица, представлявана от Кмета на Общината. Същата е била именована „ за защита срещу неоснователни бездействия на Oбщина Берковица и отказ за действия по задължения, произтичащи пряко от нормативен акт“. С нея ищцата поискала при условията на алтернативност да бъде разпоредено на ответната община да предприеме, по избор на Кмета на Обшината, подходящи мерки по някой от три посочени подзаконови нормативни акта, а именно Наредбата за осигуряване и поддържане на обществения ред и сигурност на територията на Община Берковица, Наредба за определяне на обема на животновъдната дейност и местата за отглеждане на селскостопански животни на територията на Община Берковица и Наредба за придобиване, притежаване и отглеждане на животни – домашни любимци на територията на Община Берковица. Искането е било отправено във връзка с твърдяно бездействие на ответника, преценено от ищцата като противоправно и обяснено най-общо като ненамеса и непредприемане на действия по преустановяване на трайно фактическо положение, свързано с оглеждане на два броя домашни животни, представляващи денонощен източник на наднормен шум и ниска хигиена, засягащи личното пространство и спокойствие ищцата, като производството по делото пред АС – Монтана е било прекратено. За да постанови този резултат първоинстанционният съд първоначално оставил исковата молба без движение с указания да бъдело уточнено процесното бездействие по коя от изброените наредби се твърди, както и да заплати държавна такса и представи доказателства за наличието на правен интерес. В отговор на Разпореждането на АС – Монтана, ищцата е изпълнила указанията, като е цитирала множество норми, със вменени задължения с адресати – гражданите на процесната Община. Като резултат, съдебният състав е възприел констатираните слабости на исковата молба за отстранени и е изпратил същата за отговор на ответника. В отговора на ответника, същият е изложил твърдения за нередовност на така депозираната и уточнена искова молба, както и за нейната неоснователност по същество. В отговор на становището на ответника ищцата изразила писмено мнението си, че исковата й молба е редовна, като бездействието на ответника е установено, а при задължението за действие в неговата дискреция е да прецени какви мерки да предприеме, за да постигне търсения резултат – преустановяване на наднормения шум и нарушение на хигиенните правила, които се сочи да причиняват физическо и психическо неудобство на ищцата. След преценка на становищата на двете страни и събраните доказателства, след като е изложил съображения относно правната природа на осъдителния иск по чл. 256 от АПК, първоинстанционният съд е достигнал до извод, че предпоставка за допустимостта на оспорването по чл. 256, ал. 1 АПК е наличието на бездействие на административен орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, като характера на действието следва да е фактически, доколкото правните действия на администрацията биват обективирани в адм. актове и услуги. Посочил е и това, че правният интерес на ищеца следвало да е пряк, т.е. посредством съответното действие директно да се упражнява някакво право или да се постига правен резултат. В конкретния случай искането е преценено като такова за задължаване на адм. орган да осъществи законовите си задължения, чийто краен резултат е постановяването на адм. акт с конкретно съдържание. Наред с това съдебният състав е изпитал колебания дали не се оспорва резултата от подадените сигнали и е уточнил, че същите на подлежат на обжалвана от сигнализиращата страна. В крайна сметка първоинстанционният съд е направил извод за липса на предпоставките за допустимост на исковата молба поради отсъствие на изискуемите и задължителни условия за провеждането му. Посочил е и това, че оспорването е просрочено, тъй като е изтекъл 14-дневният срок за обжалване, предвиден в разпоредбата на чл.256, ал.2 АПК. За пълнота съдебният състав е изложил и аргументи по съществото на спора, касателно основателността на исковата молба. При горните изводи е постановил обжалваното определение. Същото според настоящия съдебен състав се явява неправилно, необосновано и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Касае се за особен вид исково производство. Предмет на иска по чл. 256 от АПК е неоснователно бездействие чрез неизпълнение на произтичащо от закон или друг нормативен акт на задължение за извършване на фактическо действие, а не за издаване на административен акт. Три са основните изисквания, които нормата на чл.256 АПК поставя към този вид искове. Първото е като ответна страна да бъде посочен, съответно конституиран административен орган, за разлика от общото исково производство, където страна е юридическото лице, в рамките на чиято структура функционира причинилият увреждането – дл. лице или орган. На второ място същият орган да е посочен като адресат на конкретна правна норма, т.е. нормата да е такава, че със самото си съдържание изрично да задължава конкретен орган да предприеме конкретно действие, което да не се изразява в издаване на административен акт или извършване на административна услуга, които подлежат на оспорване по самостоятелен правен ред. Видно от първоначално представената искова молба, същата страда от редица пороци, като в нея като ответник не е бил конституиран конкретен орган, а юридическо лице – Община Берковица. На второ място не е била посочена конкретна правна норма, а цели нормативни актове. На трето място не е посочено конкретно действие, а търсен резултат с обяснението, че същият следва да бъде постигнат с мерки, които сами по себе си са в дискрецията на съответната община, чрез представляващия я кмет. Правилно в този случай, исковата молба е оставена без движение, но не са дадени точни и ясни указания, посредством които да бъдат превъзмогнати нейните слабости. По този начин първоинстанционният съд не е изпълнил задължението си по чл.129, ал.1 ГПК, вр. чл.144 АПК, според която норма Съдът проверява редовността на исковата молба. Тези нередовности съдът не е разпоредил да бъдат отстранени и след отговора по предявения иск, където ответника също е посочил, че тя е нередовна. Вместо да изпълни задълженията си по отстраняване на нередовностите, свързани с елементите на молбата – страни и предмет, съдебният състав е предпочел да прекрати производството по делото, като е коментирал по същество изложените в исковата молба и уточненията твърдения на ищеца, преди да укаже на същия възможността и начинът да отстрани свързаните с тях слабости. Като не е отстранил всички тези неясноти в исковата молба, а вместо това е предприел действия по прекратяване на производството, първоинстанционният съд е постановил определението за прекратяване при условията на допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е основание за отмяната му. От своя страна, неотстранените слабости в исковата молба винаги водят и до допускане от първата инстанция на друго съществено процесуално нарушение, което и в случая е ограничило както правото на пълноправно участие на ответника в съответното исково производство, доколкото същият следва да е наясно с конкретната правна норма, която се сочи да му вменява конкретни задължения, които се претендира да не е изпълнил, така е ограничена и възможността на молителя да докаже релевантните обстоятелства по иска. Неотстраняването на нередовностите на иска възпрепятства проверката на наличието на предпоставките за провеждане на производството по реда на чл.256 АПК. В този случай, обсъждането на останалите възражения в частната жалба, свързани със самия предмет на спора е безпредметно, доколкото посочените по-горе слабости в исковата молба, свързани с тях, не са отстранени към настоящия момент. Предвид изложеното, обжалваното определение като валидно и допустимо, но неправилно, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила следва да бъде отменено, а делото върнато от фазата на оставяне на молбата без движение за изпълнение на указанията, дадени мотивната част на настоящото определение. При този изход на спора по частната жалба сторените разноски за заплащане на държавна такса в размер на 30,00 лева следва да бъдат присъдени в тежест на ответната община. Воден от горното и на основание чл. 236 във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,