Определение № 4248 от 23.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3512/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 166, ал. 4, във вр. с ал. 2 от АПК и чл. 27, ал. 2 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ). Образувано е по частна жалба от ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Околна среда 2014-2020“, чрез процесуален представител – В. Димитров - служител с юридическо образование и юридическа правоспособност против Определение № 3150/30.01.2025 год., постановено по административно дело № 5996/2024 год. по описа на Административен съд – София-град. С оспорения съдебен акт е спряно допуснатото по силата на ЗУСЕФСУ предварително изпълнение на Решение № N-69/27.05.2024 год. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Околна среда 2014-2020“ (РУО на ОПОС), с което на Столична община е определена финансова корекция в размер на 5% върху поисканите за възстановяване разходи по Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (АДПБФП) № BG16М1OP002-5.003-0001 за проект „Подобряване качеството на атмосферния въздух в Столична община чрез подмяна на отоплителни устройства на твърдо гориво с екологични алтернативи“. В частната жалба е заявено твърдение, че допуснатото по закон предварително изпълнение не причинява на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като същевременно и липсват нови обстоятелства по смисъла на чл. 166, ал. 2, изречение второ от АПК, които да обосноват спиране на предварителното изпълнение на административния акт. Формулирано е искане за отмяна на оспореното определение и постановяване на друго, с което да се отхвърли искането за спиране на предварителното изпълнение на акта. В срока по чл. 232 от АПК по делото е постъпил писмен отговор от Столична община, представлявана от кмета В. Т., чрез представител по пълномощие – главен юрисконсулт П. Станков, в който развива подробни доводи и аргументи за недопустимост, алтернативно за неоснователност на оспорването, като формулира искане за отхвърлянето му като неоснователно, оставяне в сила на оспореното определение и присъждане на разноски. Настоящият състав на Върховният административен съд, седмо отделение, след като се запозна с доводите на страните, събрания доказателствен материал и съобрази закона, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 166, ал. 3 от АПК. Разгледана по същество, частната жалба е основателна по следните съображения: Производството пред Административен съд – София-град е образувано по жалба от Столична община, представлявана от кмета В. Т. против Решение № N-69/27.05.2024 год. на РУО на ОПОС за определяне на финансова корекция в размер на 5% върху поисканите за възстановяване разходи по АДПБФП № BG16М1OP002-5.003-0001 за проект „Подобряване качеството на атмосферния въздух в Столична община чрез подмяна на отоплителни устройства на твърдо гориво с екологични алтернативи“. След образуване на делото е постъпила молба от жалбоподателя Столична община с искане с правно основание чл. 166, ал. 4, във вр. с ал. 2 от АПК за спиране на предварителното изпълнение на Решение № N-69/27.05.2024 год. на РУО на ОПОС. Искането е мотивирано с твърдение, че от предварителното изпълнение на акта за определяне на финансова корекция, за Столична община ще възникне значителна вреда, която трудно може да бъде поправена с осигуряване на допълнителни приходи в бюджета на Столична община от други източници за финансиране. Твърди се също, че бюджетът на Столична община има сериозен дефицит за осигуряване на финансиране на редица обекти, които са окончателно изброени в Приложение № 3а към бюджета на Столична община, приет с Решение № 49/28.03.2024 год., обявен на 04.04.2024 год. Допълва се, че предварителното изпълнение на акта ще лиши Столична община от осигуряване на средства за редица проекти – изрично посочени в искането. По мнение на искателя, Столична община участва в различни програми и проекти с финансиране от европейските фондове, като общия размер на наложените различни финансови корекции заемат значителна част от необходимия за общината финансов ресурс. В обобщение на тези твърдения е формиран извод за наличие на изискуемите от чл. 166, ал. 2 от АПК предпоставки за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на акта. В уверение на заявеното, към искането е приложено Приложение № 3а, съдържащо списък на обекти, без осигурено финансиране. По повод така депозираното искане, състав на Административен съд – София-град е постановил Определение № 3150/30.01.2025 год., по административно дело № 5996/2024 год. по описа на съда, с което е спрял предварителното изпълнение на Решение № N-69/27.05.2024 год. на РУО на ОПОС. При постановяване на този правен резултат, съдът е приел искането за основателно, доколкото в настоящия случай, предварителното изпълнение на решението ще доведе до значителен и прекомерен разход за бюджета на Столична община, което би осуетило важни за жителите на общината проекти и би причинило съществени вреди за неопределен кръг граждани. Развити са и доводи, съгласно които, неизпълнението на множество задължения на общината за ремонтиране на пътната мрежа, за ремонт и осигуряване на безопасни и нормални условия в училищата и детските градини, за осигуряване на нуждите на Общинска полиция и Дирекция „Аварийна помощ“, неремонтиране на канализация и др. ще ангажира деликтната й отговорност спрямо неопределен кръг лица, което ще доведе до сериозна задлъжнялост, нецелесъобразно разходване на допълнителни средства за обезщетения и лихви и съществено ще влоши финансовото състояние на важна обществена институция, което би причинило невъзможност да функционира нормално. За основателни са приети и възраженията на искателя, че разходите, засегнати с оспореното решение не са предвидени при формиране на бюджета на Столична община и решението по процесния невлязъл в сила индивидуален административен акт неминуемо би довел до нанасяне на сериозна вреда за бюджета. Така мотивиран, първоинстанционният административен съд е приел искането с правно основание чл. 166, ал. 4, във вр. с ал. 2 от АПК за основателно, поради което е постановил спиране на допуснатото по силата на закон предварително изпълнение на административния акт. Настоящият касационен състав намира обжалваното определение за неправилно. Разпоредбата на чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕФСУ указва, че финансовата корекция се определя по основание и размер с мотивирано решение на ръководителя на управляващия орган, одобрил проекта, което може да се оспори по реда на АПК. От своя страна, чл. 73, ал. 4 от ЗУСЕФСУ предвижда, че решението по ал. 1 може да се оспорва пред съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс, като при съдебното оспорване се прилагат съответно разпоредбите на чл. 27, ал. 2 и 3 и ал. 5 и 6. В чл. 27, ал. 2, изречение първо от ЗУСЕФСУ изрично е указано, че оспорването на индивидуалните административни актове и на административните договори не спира тяхното изпълнение. С оглед така цитираната правна регламентация, оспорването не спира изпълнението на издаденият индивидуален административен акт - Решение № N-69/27.05.2024 год. на РУО на ОПОС, поради което и депозираната пред съда жалба няма суспензивен ефект. В случая, допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на административния акт, може да бъде спряно по реда на чл. 166, ал. 4 от АПК по искане на оспорващия при наличие на условията на чл. 166, ал. 2 от АПК, съгласно които норми, допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2, т.е. съдът може да спре предварителното изпълнение, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. Анализът на така цитираните правни норми обосновава извода за наличието на две кумулативно изискуеми предпоставки, въз основа на които, съдът може да постанови спиране на допуснато по закон предварително изпълнение на административния акт – възможност за причиняване на оспорващия значителна или трудно поправима вреда и възникнали след постановяване на акта нови обстоятелства. С оглед цитираната по-горе разпоредба на чл. 166, ал. 4, вр. ал. 2 от АПК, в този вид производства, в тежест на оспорващия е да докаже наличието на опасност от настъпване на вредоносни за него последици в резултат на предварителното изпълнение на административния акт, т.е. тежестта за доказване се носи от оспорващия, защото доказването е насрещно и адресатът следва да представи доказателства, че то би могло да причини значителна или трудно поправима вреда. Във всеки конкретен случай, съдът, разглеждащ искането за спиране по чл. 166, ал. 2 от АПК, преценява дали незабавното му изпълнение може да причини такава вреда на адресата, която да бъде противопоставима на предпоставките по чл. 60, ал. 1 от АПК. В този смисъл, за да бъде спряно предварителното изпълнение, жалбоподателят следва да заяви и докаже вида и вероятността за настъпване на твърдените от него вреди от изпълнението, за да се прецени дали са значителни като основание за спирането му. В настоящия случай, изводът на първоинстанционния съд, че от предварителното изпълнение на оспореното решение ще последват значителни или трудно поправими вреди, е необоснован и неправилен. Както в сезиращото съда искане, така и в мотивите на съдебния акт липсва конкретика относно съдържанието на вредите по основание и размер, нито в какво се изразява тяхната значителност или трудна поправимост. Този извод не се променя от представеното по делото писмено доказателство – Приложение № 3а към бюджета на Столична община, приет с Решение № 49/28.03.2024 год., обявен на 04.04.2024 год. Така представеното писмено доказателство не удостоверява по безпротиворечив начин, че предварителното изпълнение на решението за определяне на финансова корекция ще причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Липсва яснота, както в искането, така и в мотивите на съдебния акт, по какъв начин предварителното изпълнение на решение за определяне на финансова корекция по конкретен АДПБФП по ОПОС би повлияло на предварително заложения в бюджета на Столична община дефицит и предварително изброените обекти, за които не е осигурено финансиране. Декларативно и без съответната конкретика е твърдението, че предварителното изпълнение на административния акт би препятствало изпълнение на нормативно заложените задължения на Столична община по поддръжка на инфраструктурата (пътна, училищна и др.), както и за нормалното функциониране на институцията и отделните нейни звена и структури. В този смисъл, първата кумулативно изискуема предпоставка – наличието на възможност за причиняване на значителна или трудно поправима вреда от предварителното изпълнение на акта остава недоказана. По отношение на втората кумулативно изискуема предпоставка за постановяване на спиране на предварителното изпълнение на акта – наличието на нови обстоятелства, възникнали, след постановяване на оспореното решение, нито в сезиращото съда искане, нито в съдебния акт е налично позоваването на такива. Ангажираното от жалбоподателя писмено доказателство - Приложение № 3а към бюджета на Столична община, приет с Решение № 49/28.03.2024 год., обявен на 04.04.2024 год., удостоверява възникнали факти и обстоятелства преди датата на постановяване на оспореното решение – 27.05.2024 год. Заявената в искането невъзможност от осигуряване на финансиране за реализиране на посочените в Приложение № 3а обекти е обстоятелство, възникнало преди постановяване на оспореното решение и не съставлява нови обстоятелства по смисъла на чл. 166, ал. 2, изр. 2 от АПК. По изложените съображения, в случая не се установява наличието на основанията по чл. 166, ал. 4, вр. ал. 2 от АПК, поради което съдът неправилно е спрял предварителното изпълнение на административния акт. С оглед на това, оспореното пред настоящата касационна инстанция определение следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което искането за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на решението следва да бъде отхвърлено. Мотивиран от горното и на основание чл. 235, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,