Определение № 50058 от 23.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 883/2022 г.

Производството по чл. 248 ГПК. Образувано е по молба с основание чл.248, ал.1 ГПК, подадена от К. Х. В., Х. Х. В., и Н. И. В. чрез пълномощник адв.Б. Х., с искане за изменение на постановеното по делото решение на ВКС по чл.290 ГПК в частта за разноските за адвокатско възнаграждение на двете страни за касационната инстанция, и за адвокатско възнаграждение в полза на насрещната страна за първата и въззивната инстанции. По отношение на разноските в полза на ответника за адвокатско възнаграждение, вкл. и това за касационната инстанция, се сочи, че присъденият размер следва да се съобрази с липсата на фактическа и правна сложност на делото, многократно превишаване на размерите им спрямо минималните размери на адвокатските възнаграждения, като се съобразят и направените възражения за прекомерност пред първата и въззивната инстанции, също и обстоятелството, че съдът е длъжен винаги да преценява такава прекомерност независимо от наличие или липса на възражение то противната страна, като се съобрази и решение на СЕС по дело С-474/2016г. За присъденото на насрещната страна адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в частност, се прави с молбата за първи път възражение за неговата прекомерност, с довод, че не са могли да се запознаят с претенцията на насрещната страна за адвокатско възнаграждение и списъка на разноските, преди постановяване на решението по делото. За отказа на касационния съд да присъди на молителите – ответници по касация, разноски за касационното производство излагат по същество доводи, че не би следвало да се подлага под съмнение декларирането от адвоката, че е получил плащане и по банков път- както това е при плащане в брой, като прилагат към молбата и копие от няколко страници на спестовна сметка. Насрещната страна по молбата – касатор в производството „Еко клима 11“ ЕООД, чрез пълномощник адв.И. Т., оспорва молбата с писмено становище в срока по чл.248, ал.2 ГПК, Намира първо, че същата е недопустима поради липсата на представен пред касационната инстанция списък по чл.80 ГПК за претендираните разноски. По същество намира молбата за неоснователна, първо, поради липсата на правено от ищците възражение за прекомерност в първоинстанционното и въззивно производство- като пред въззивния съд ответникът не е заплатил нито претендирал адвокатско възнаграждение, а само държавна такса, второ, поради недопустимост възражение за прекомерност в касационното производство да се прави от ищците едва с молбата по чл.248, ал.1 ГПК, доколкото крайния срок в случая е до приключване устните предния пред касационната инстанция, и трето, че е преклудирана възможността за молителите да представят доказателство за плащане по банков път след приключване устните предния пред касационната инстанция, евентуално че представените с молбата по чл.248, ал.1 ГПК доказателства не ставало ясно нито кой е наредителят, нито какво е основанието на извършените преводи по сметката. Върховният касационен съд, състав на Второ отделение на Гражданската колегия, намира следното: Молбата е такава по чл. 248 ГПК за изменение на касационното решение в частта за разноските, тъй като е налице произнасяне с него по разноските за всички съдебни инстанции, подадена е от надлежна страна и в срока по чл.248, ал.1 ГПК. Независимо от това, молбата в частта по искане за изменение на решението относно разноските на молителите за касационната инстанция, е недопустима. Нормата на чл.80, изр.второ ГПК изисква като условие за допустимост на искането за изменение на решението в частта за разноските, представянето на списък на разноските най-късно до приключване на последното съдебно заседание. Както е разяснено в мотивите по т. 2 и т. 9 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС страната следва да представи списък за разноски по чл. 80 ГПК, дори когато е направила само един разход в производството, като това изискване за представяне на списък по чл. 80 ГПК обуславя и надлежното упражняване на правото да се иска изменение на решението. От данните по делото е видно, че молителите - ответници в касационното производство, не са представили пред касационната инстанция по настоящето производство списък по чл.80 ГПК на претендираните от тях в това производство разноски, в представения от тях отговор на касационната жалба на ищеца само е направено искане за разноски в това производство, но не е инкорпориран с отговора списък на разноските с посочване на техния вид и размер и така отговорът в предпоследния му абзац няма и характер на списък по чл.80 ГПК, ответниците по касация не са представяли друго писмено становище или искане по делото, не са се явили нито са били представлявани в откритото съдебно заседание по чл.290 ГПК. Липсата на представен списък по смисъла на чл. 80 ГПК води до липса на процесуална възможност за произнасяне по чл. 248 ГПК и изменение на постановеното решение в частта за разноските на молителите пред касационната инстанция, и в тази част молбата следва да се остави без разглеждане като недопустима. В частта по искането за изменение на решението относно разноските на противната страна за касационното, въззивното и първоинстанционното производство, молбата е допустима- изискването за представяне на списък по чл.80 ГПК от молителя не се прилага, когато се оспорват разноски на противната страна. Разпоредбите на ГПК, касаещи разноските в производството, не съдържат изискване при обжалване на решението страната да представя пред всяка следваща съдебна инстанция т. нар. „обобщен“ списък на разноските, включващ не само разноските пред инстанцията, пред която делото е висящо, и но и сторените такива в предходните инстанции, независимо, че за тях вече е представен списък. Подобно тълкуване би обезмислило изискването за представяне на списък по чл. 80 ГПК до приключване на делото в съответната инстанция, като основна функция на изискването за списък е да създаде яснота за съда и насрещната страна по делото за основанието и размера на претендираните за възмездяване разноски, които са били направени във връзка с делото за съответната инстанция. След като страната своевременно е представила списъка по чл.80 ГПК пред съдебната инстанция, в която те са направени, е налице валидно извършено процесуално действие, което запазва значението си и при пренасяне на делото пред по-горната инстанция, и което следва да съобрази. В случая от книжата по делото е видно, че ответникът по иска „Еко клима 11“ ЕООД е представял списък на разноските по чл. 80 ГПК преди приключване устните прения във всяка съдебна инстанция / списъците на л.137 дело на ОС-Бургас, л.27 дело на АС-Бургас и л.85 дело на ВКС/, като видно от протоколите от откритите съдебни заседания пред всяка съдебна инстанция, няма правено от страна на ищците –лично или чрез пълномощник, на възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение, когато такова е претендирано от ответника със списъка по чл.80 ГПК. За въззивната инстанция ответникът е претендирал със списъка по чл.80 ГПК само разноски за държавна такса, но не и за адвокатско възнаграждение. С решението си по чл.290 ГПК в настоящето касационно производство, касационният съд е приел, предвид изхода на спора с касационното решение, че на всяка страна се дължат от противната страна половината претендираните и доказани разноски, или на ответника ищците дължат съответно половината от претендираните със списък по чл.80 ГПК и доказани разноски за първата и за въззивната инстанции, или 32054 лв. за първата инстанция и 569,11 лв. за въззивната инстанция. По отношение така определените в тежест на ищците разноски на ответника за първата инстанция, е налице основание за изменение на касационното решение в частта за разноските за адвокат на ответника, доколкото посочения в решението размер от 32054 лв. не е съобразен с доказателствата по делото и искането на ответника със списъка по чл.80 ГПК-претендира се и се доказва заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 6410 лв., половината от което е сумата 3205 лв., а не посочената в касационното решение сума 32054 лв. –последната многократно надвишава дължимата, и в тази част касационното решение в частта за разноските следва да се измени, като се определи вярната сума 3205 лв. В частта за разноските за въззивната инстанция за адвокат на ответника, молбата по чл.248, ал.1 ГПК е неоснователна, защото за тази инстанция ответникът е претендирал само разноски за държавна такса, която е доказано да е платил и му е присъдена половината от сумата с решението по чл.290 ГПК, и не са присъждани за въззивната инстанция разноски на ответника за адвокатско възнаграждение с решението по чл.290 ГПК на ВКС. Неоснователна е молбата по чл.248, ал.1 за изменение на касационното решение по чл.290 ГПК в останалата й част- за разноските на касатора-ответник по иска за адвокат за касационната инстанция. За касационната инстанция на касатора-ответник се дължат от ищците половината от претендираните със списък по чл.80 ГПК и доказани разноски, а именно 490,07 лв. за държавна такса и 9000 лв. за адвокатско възнаграждение (от уговорено и платено такова 18 000лв.). Насрещната страна по касация- ищците в производството, сега молители по чл.248, ал.1 ГПК, не са направили възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение 18 000 лв. за пълномощника на ответника, в срок до последното съдебно заседание, т.е. до приключване на устните прения пред касационната инстанция в откритото съдебно заседание на 12.12.2022 г. Крайният срок за възражението по чл.78, ал.5 ГПК е до приключване устните прения пред съответната съдебна инстанция, което изискване молителите не са спазили, както вече беше констатирано по-горе в настоящето определение. Като са пропуснали възможността да оспорят размера на адвокатското възнаграждение за противната страна в откритото съдебно заседание пред ВКС на 12.12.2022 г., когато е представен списъка на разноските на ответника и доказателствата за разноски за адвокат, молителите следва да понесат последицата от това свое бездействие. Неоснователно е позоваването на молителите на възможността да направят такова възражение с молбата по чл.248, ал.1 ГПК, защото такава биха имали, ако разглеждане на делото пред ВКС беше приключило в закрито съдебно заседание, а в случая това не е така, защото е проведено открито съдебно заседание по чл.290 ГПК за разглеждане на касационната жалба на ответника, в който смисъл е и съдебната практика (напр. определение № 688 от 27.10.2015 г. по ч. гр. д. № 5154/2015 г., ГК, ІV г. о. на ВКС). Както е посочено в т.2 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, при действащия сега ГПК съдът не може, без направено искане по чл.78, ал.5 ГПК от страна по делото за намаляване възнаграждението за адвокат на насрещната страна –т.нар. възражение за прекомерност, да се произнася по такова намаление служебно. Неоснователно се позовават молителите и на решение на СЕС по дело С-427/2016 г., доколкото от съдържанието на това решение на Съда на Европейския съюз /СЕС/ от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16 е видно, че с него се дава отговор на други въпроси относно адвокатското възнаграждение, и решението по него не разглежда нито се произнася в диспозитива (в три пункта) за задължение на националния съд да се произнася по прекомерността на адвокатското възнаграждение служебно дори и без направено възражение за прекомерност от противната страна. Ето защо не се установява основание за игнориране изискването на чл.78, ал.5 ГПК страна по делото да е направила своевременно възражение по чл.78, ал.5 ГПК. По така изложените съображения Върховния касационен съд, състав на Второ отделение на гражданска колегия