Определение № 975 от 29.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7114/2014 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.2 пр.2 ГПК. Образувано е по частна жалба,подадена от [фирма] [населено място] срещу определение № 639 от 15.08.14г. по ч.гр.дело № 3617/14г.на Върховен касационен съд,състав на ІV г.о.,с което е оставена без разглеждане частната касационна жалба на същата страна против определение № 378 от 2.04.14г.по в.ч.гр.дело № 264/14г.на Окръжен съд Хасково. Правят се доводи за съществени нарушения на съдопроизводствените правила и се иска отмяна на определението. Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК от легитимирана страна в процеса и е допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. Правилно предходният състав на ІV г.о. на Върховния касационен съд е приел,че частната касационна жалба е недопустима,тъй като въззивните определения,постановени в заповедното производство,каквото е настоящото,не подлежат на обжалване.За да направи този извод тричленният състав на ВКС се е позовал на т.8 от ТР № 4 от 18.06.14г.по т.д.№ 4/13г.на ОСГТК на ВКС.В него е прието,че заповедното производство е уредено от закона като двуинстанционно и по силата на чл.274 ал.4 ГПК не подлежат на обжалване пред ВКС изобщо постановените в това производство определения – включително преграждащите. Настоящият съдебен състав споделя изцяло съображенията на предходния състав на ВКС в обжалваното определение,което е съобразено със задължителната практика,поради което намира,че следва да бъде потвърдено. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.