Определение № 9107 от 02.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8923/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Община Костинброд с адрес: гр. Костинброд, [улица]срещу Определение №716 от 22.05.2025 г. на Административен съд София – област (АССО) по адм. дело №718/2024 г. С обжалваното определение е оставена без разглеждане жалбата на Община Костинброд срещу решение от 31.05.2024 г. на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма „Околна среда 2014 – 2020 г.“ (ОПОС) В ЧАСТТА по т. 5.1 и т. 5.3 и е прекратено производството по делото, като е осъдена Общината да заплати на Министерството на околната среда и водите (МОСВ) разноски по делото. Частният жалбоподател счита, че определението е неправилно, поради нарушения на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди, че съдът е пренебрегнал задължителните указания на Върховния административен съд (ВАС) по Определение №569 от 22.01.2025 г. по адм. д. №195/2025 г. Намира, че навсякъде в жалбата до първоинстанционния съд е посочено, че се обжалва и уведомлението от 31.05.2024 г. и съдът е следвало да разгледа жалбата и в тази й част. Сочи, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички изложени в депозираната жалба възражения, както и липсват ясни и конкретни мотиви. Не е обсъдено нито едно от възраженията на жалбоподателя по отношение на уведомителното писмо от 31.05.2024 г. съдът е следвало да отдели производството по жалбата в частта й срещу уведомлението от 31.05.2024 г. в самостоятелно производство. Счита, че съдът не е изпълнил и указанията на съда по Определение №2143 от 05.03.2025 г. по адм. д. №1307/2025 г. на ВАС. Предвид изложеното прави искане определението да бъде отменено. Претендира разноски по делото. Ответникът – ръководителят на УО на ОПИК счита частната жалба за неоснователна и прави искане определението да бъде оставено в сила. Прави възражение за прекомерност на платеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение. Подадена е и втора частна жалба от Община Костинброд срещу Определение №773 от 10.06.2025 г. на АССО по адм. дело №718/2024 г. С обжалваното определение е оставена без разглеждане молбата на Община Костинброд за допълване на Определение №716 от 22.05.2025 г. и е прекратено производството по нея. Частният жалбоподател счита, че определението е неправилно, поради нарушения на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Излага подробно фактите по делото, като твърди, че съгласно указанията на ВАС по Определение №2143 от 05.03.2025 г. по адм. д. №1307/2025 г. на ВАС, първоинстанционният съд следва да се произнесе по всички реализирани в производството разноски, като по отношение на тези направени в производството по оспорване на административния акт в частта по т.5.5 и уведомлението на ОПОС по т. 5 и т. 6, следва да се вземе предвид стабилността на постановеното от АССО прекратително определение. Твърди, че съдът е пренебрегнал задължителните указания на Върховния административен съд (ВАС) по Определение №569 от 22.01.2025 г. по адм. д. №195/2025 г. Предвид изложеното прави искане определението да бъде отменено и вместо него бъде постановено ново, с което на жалбоподателя да бъдат присъдени претендираните разноски. Ответникът – ръководителят на УО на ОПИК счита частната жалба за неоснователна и прави искане определението да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира, че частните жалби са процесуално допустими, като подадени в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна. Разгледани по същество, жалбите са неоснователни. По частната жалба на Община Костинброд срещу Определение №716 от 22.05.2025 г.: Производството пред АССО е образувано по жалба на Община Костинброд срещу решение от 31.05.2024 г. на ръководителя на УО на ОПОС В ЧАСТТА по т. 5.1, т. 5.3 и т. 5.5. С Решение №N-116 от 16.07.2024 г. на ръководителя на УО на ОПОС е отменено негово решение от 31.05.2024 г. в частта по т. 5.5. С Определение №992 от 31.07.2024 г. по адм. д. №718/2024 г. на АССО, е оставена без разглеждане жалбата на Община Костинброд срещу решение от 31.05.2024 г. на ръководителя на УО на ОПОС В ЧАСТТА по т. 5.1, т. 5.3 и т. 5.5 и е прекратено производството по делото, като е осъдено МОСВ да заплати на Община Костинброд 1700 лева – разноски по делото. С Определение №1268 от 22.10.2024 г. по адм. д. №718/2024 г. на АССО, е отхвърлена молбата на Община Костинброд за изменение на Определение №992 от 31.07.2024 г. в частта за разноските. С Определение №569 от 22.01.2025 г. по адм. д. №195/2025 г. на ВАС, е отменено Определение №992 от 31.07.2024 г. в частта, с която е прекратено производството по жалбата на Община Костинброд срещу решение от 31.05.2024 г. на ръководителя на УО на ОПОС В ЧАСТТА по т. 5.1 и т. 5.3 и е върнато делото в тази му част за продължаване на съдопроизводствените действия. В останалата част, Определение №992 от 31.07.2024 г. е оставено в сила. С Определение №2143 от 05.03.2025 г. по адм. д. №1307/2025 г. на ВАС е отменено Определение №1268 от 22.10.2024 г. по адм. д. №718/2024 г. на АССО. С обжалваното в настоящото производство Определение №716 от 22.05.2025 г., на основание чл. 159, т.1 АПК, АССО оставя без разглеждане жалбата на Община Костинброд срещу решение от 31.05.2024 г. на ръководителя на УО на ОПОС В ЧАСТТА по т. 5.1 и т. 5.3, прекратява производството по делото и осъжда Общината да заплати на МОСВ разноски по делото. За да постанови този правен резултат, първоинстанционният съд приема, че данните по обжалваните т. 5. 1. и т. 5. 3. от решението от 31.05.2024 г. напълно съвпадат с тези по т. 1 и т. 3 от уведомлението от 31.05.2024 г. Следа анализ на съдържанието на решението и уведомлението, съдът формира извода, че уведомлението от 31.05.2024 г., съставлява волеизявление за извършване/изпълнение на финансови корекции по чл. 75, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ, загл. изм. ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.) и е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, подлежащ на самостоятелно оспорване. Констатиращият и уведомителен характер на решението от 31.05.2024 г. в частта по т. 5.1. и т. 5.3. във връзка с т. 5 го дисквалифицира като индивидуален административен акт по чл. 21, ал. 1 АПК. Въз основа на изложеното, първоинстанционният съд формира извод за недопустимост на съдебното производство и го прекратява. Определението е правилно. В обжалваното решение от 31.05.2024 г. в частта му по т. 5, се сочи, че „Съгласно уведомление от 31.05.2024 г. относно настоящото искане за плащане, бенефициерът е уведомен за намаляване на допустимите разходи със сума в размер на 1 653 091,41 лева, за сметка на БФП и със съответстващата според АДБФП на нея сума на собствен финансиране в размер на 190 436,43 лева, като от т. 5.1. до т. 5.5 са посочени конкретните актове за определени финансови корекции на бенефициера. Ето защо, правилни са изводите на първоинстанционния съд за липса на годен за обжалване административен акт, в оспорваната част от решението. В тази част волеизявлението има уведомителен характер, тъй като препраща към съдържанието на друг акт, в случая уведомлението от 31.05.2024 г., в който са посочени конкретните съображения на административния орган за намаляване на размера на допустимите разходи. Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя, че първоинстанционният съд е постановил обжалваното определение в противоречие с указанията на ВАС дадени с Определение №569 от 22.01.2025 г. по адм. д. №195/2025 г. на ВАС. В производството по посоченото дело, ВАС се е произнесъл единствено по допустимостта на жалбата във връзка с основанието за прекратяване на съдебното производство от първоинстанционния съд – чл. 159, т. 3 АПК, а не изобщо по допустимостта на подадената жалба. Ето защо, обжалваното определение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Основателни са оплакванията на жалбоподателя, че в жалбата, с която е сезиран първоинстанционният съд се съдържа и петитум за отмяна на уведомителното писмо от 31.05.2024 г. Ако за първоинстанционния съд е останала неясна волята на жалбоподателя, то в съответствие с правомощията си по чл. 158, ал. 1 АПК е следвало да остави без движение жалбата, като предостави възможност на жалбоподателя да посочи обжалвания акт и да уточни петитума на исканията си. С оглед изложеното, подадената жалба от Община Костинброд, в частта й срещу уведомление от 31.05.2024 г. на ръководителя на УО на ОПИК, следва да се изпрати на първоинстанционния съд за образуване на ново производство. По частната жалба на Община Костинброд срещу Определение №773 от 10.06.2025 г.: На 30.05.2025 г. Община Костинброд подава до АССО молба за допълване на Определение №716 от 22.05.2025 г. в частта за разноските. С обжалваното в настоящото производство определение, АССО оставя без разглеждане молбата на Община Костинброд за допълване на Определение №716 от 22.05.2025 г. и прекратява производството по същата. За да постанови този правен резултат първоинстанционният съд приема, че искането е недопустимо, тъй като Определение № 716/22.05.2025 г. на АССО не съставлява краен съдебен акт по отношение жалбата срещу т. 5.5. от решението на УО. Със същото АССО се е произнесъл по разноските в частта на жалбата срещу т. 5.1., т. 5.3. от решението на УО, спрямо която това определение съставлява краен съдебен акт. Определението е правилно. В съответствие с чл. 143, ал. 3 АПК, когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ. С определението, чието допълване се иска, първоинстанционният съд е прекратил производството по делото по жалбата но Общината в частта й срещу решение от 31.05.2024 г. на ръководителя на УО на ОПОС, в частта по т. 5.1 и т. 5.3 и е присъдил разноски на МОСВ, в съответствие с чл. 143, ал.3 АПК. Жалбоподателят претендира разноски във връзка с прекратеното производство по жалбата на Общината срещу решение от 31.05.2024 г. на ръководителя на УО на ОПОС, в частта по т. 5.5. Производството срещу тази част на акта е прекратено на основание чл. 159, т. 3 АПК – поради оттегляне на оспорения административен акт и в съответствие с чл. 143, ал.2 АПК в тази хипотеза на жалбоподателя се дължат разноски. Съдебното производство, в тази част, е прекратено не с определението, чието допълване се иска, а с Определение №1268 от 22.10.2024 г., което в същата част е оставено в сила с Определение №569 от 22.01.2025 г. по адм. д. №195/2025 г. на ВАС, включително и изцяло в частта за разноските. Въпросът за разноските във връзка с прекратяване на производството по т. 5.5. от акта е разрешен с влязъл в сила съдебен акт. Именно това е имал предвид ВАС в мотивите на Определение №2143 от 05.03.2025 г. по адм. д. №1307/2025 г. на ВАС. Ето защо, обжалваното определение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, Върховният административен съд, състав на Седмо отделение