Решение № 2189 от 25.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4680/2025 г.

Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по искане, обективирано в молби вх. №№ 17814/10.12.2024 г. и 2059/10.02.2025 г., подадени от Сдружение "Национална асоциация на млекопреработвателите" /СНАМ/, чрез процесуалния му представител адвокат Н. Руневски, за отмяна на влязло в сила решение № 12084/11.11.2024 г. постановено по адм. дело № 6428/2024 г. по описа на ВАС, първо отделение, и потвърденото с него решение № 1701/15.03.2024 г. по адм. дело № 4683/2022 г. на Административен съд София-град /АССГ/, трето отделение, 2-ри състав, с което е отхвърлена жалбата на СНАМ срещу ревизионен акт № Р-22220418003468-091-001/21.05.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-София, потвърден с решение № 1334/02.08.2019 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/-София при Централно управление на Национална агенция за приходите /ЦУ на НАП/, по изложени съображения за наличие на основанията по чл. 239, т. 1 и т. 6 АПК. Прави се позоваване на прякото прилагане на чл. 4, § 3 от Договора за Европейския съюз /ДЕС/. В открито съдебно заседание сдружението, чрез процесуалния си представител адвокат Руневски, поддържа искането за отмяна и претендира присъждане на разноски за настоящото производство по приложен списък. Ответникът в производството - директор на Дирекция "ОДОП"-София при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Р. Кръстева, изразява становище за неоснователност на искането за отмяна и претендира отхвърлянето му, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение по делото. Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав на Първа колегия, счита искането за допустимо, като подадено в срока по чл. 240 АПК, а разгледано по същество - за неоснователно, по следните съображения: Видно от данните по делото, основното съдебно производство е по реда на чл. 156-161 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, като е образувано по жалбата на СНАМ против ревизионния акт от 21.05.2019 г., с който на сдружението е определен допълнителен данък върху добавената стойност, в размер общо на 763 380.49лв и лихви за забава в размер на 341 546.50лв, при деклариран данък за възстановяване в размер на 47 802.29лв. Определените задължения са в резултат непризнаване на право на приспадане на данъчен кредит на основание на чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС, възлизащ на 718 640.75 лв., за получени доставки, свързани с проведени събития по програма "Промоция на млечните продукти в трети страни" /Русия и Бразилия/ за данъчните периоди, както следва: м. 11. 2013 г., м. 02. 2014 г., м. 07. 2014 г., м. 02. 2015 г., м. 04. 2015 г., м. 12. 2017 г., при условията на чл. 73 ЗДДС, за получени доставки на стоки и услуги, които жалбоподателят е използвал за извършването, както на освободени, така и на облагаеми доставки по смисъла на ЗДДС, за всички ревизирани данъчни периоди, с изключение на тези от месец януари до август на 2013 г. С решение № 1701/15.03.2024 г. по адм. дело № 4683/2022 г. на АССГ, трето отделение, 2-ри състав, жалбата на СНАМ срещу ревизионния акт от 21.05.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-София и потвърден с решение № 1334/02.08.2019 г. на директора на дирекция "ОДОП" - София при ЦУ на НАП, е отхъврлена като неоснователна. При оспорването на този съдебен акт с касационна жалба от сдружението, е образувано адм. дело № 6428/2024 г. по описа на Върховния административен съд, първо отделение, разгледана в присъствието на представители на страните в открито съдебно заседание по делото, проведено на 15.10.2024 г. в което са приключили и устните състезания по него. Тричленният съдебен състав е обсъдил релевираните касационни основания и ги приел за неоснователни, при което с решение № 12084/11.11.2024 г. оставил в сила първоинстанционния съдебен акт, като логически обоснован и постановен в съответствие с приложимия материален закон и осъдил касационния жалбоподател да заплати юрисконсултско възнаграждение на ответната страна. При тези данни по делото, настоящият състав на ВАС, Първа колегия, намира за неоснователно искането на СНАМ за отмяна на първоинстанционното и касационното съдебно решение на основание чл. 239, т. 1 АПК. Разпоредбата има предвид нови обстоятелства или нови писмени доказателства, които са съществували към момента на постановяването на влязлото в сила решение, но не са били известни на страната. Това са факти от действителността, които съдът не е взел предвид, но чието съществуване създава вероятност съдебният акт да е неправилен, като е необходимо страната да не е знаела за новите факти, макар да е положила дължимата грижа за защита на интересите си в хода на съдебното производство. Новите обстоятелства следва да са съществували към момента на приключване на устните състезания в последната инстанция по същество и наред с това, както те, така и съответно установяващите ги доказателства, трябва да са от съществено значение за правилното решаване на делото, по което е постановено решението, чиято отмяна се претендира. От такова значение са доказателствата за юридическите или доказателствени факти, които, в случай че бъдат установени, биха могли да доведат до различно разрешаване на спора - предмет на делото. Не намират основание и доводите на подателя на искането за отмяна, основани на сочените от него, множество решения на Съда на Европейския съюз /СЕС/ - по дела: С-581/08; С-53/09, съединено с С-55/09; С-528/19; С-505/22; С-207/23; C-475/23, C-73/23 и сходното с него C-741/22, които нямат характера на нови доказателства, нито на нови обстоятелства. Отделно от това, преобладаващата част от горепосочените решения на СЕС са постановени преди датите на издаване на процесните съдебни актове и сдружението-жалбоподател, при полагане на необходимата грижа, е могло да се позове на тях в производствата пред АССГ и ВАС, като на приложима според него съдебна практика, която следва да бъде съобразена при преценката по същество. А относно решение на СЕС от 04.10.2024 г. по дело C-475/23, публикувано в Официалния вестник на Европейския съюз на 25.11.2024 г. - след постановяване на двете съдебни решения, чиято отмяна се иска, следва да се има предвид следното: Всички решения, на които СНАМ се позовава, са постановени по преюдициални запитвания от национални юрисдикции и тълкуват общностни разпоредби, съобразно специфичните въпроси, повдигнати по конкретния правен спор, във връзка с който са отправени, без да са пряко и непосредствено относими към предмета на производството по жалбата срещу ревизионен акт, съдебните актове по което се претендира да бъдат отменени по реда на настоящото производство. В решение № 12084/11.11.2024 г. на ВАС, първо отделение, и оставеното с него в сила решение № 1701/15.03.2024 г. на АССГ е прието, че при сключени писмени договори с безвъзмезден характер между сдружението и неговите членове, по повод участието на последните в изложения, финансирани от Държавен фонд "Земеделие" по схемата "Помощ за участие в изложения", неоснователно се твърди възмездност, изразяваща се в заплащане на членски внос. Докато посочените в подадените молби за отмяна решения на СЕС имат различен предмет, респективно - нямат отношение към правилността на влезлите в сила актове, чиято отмяна се претендира, още по-малко установяват факти, касаещи процесното правоотношение. В тази връзка и с цел изчерпателност следва да се отбележи, че решение от 30.09.2010 г. по дело С-581/08 е във връзка с изясняване на понятията "мостра" и "подаръци с малка стойност" и значението им за правото на приспадане на данъчен кредит; решение от 07.10.2010 г. по съединени дела C-53/09 и С-55/09 разглежда данъчните въпроси по програма за лоялни клиенти, даваща възможност за събиране на точки от участващите търговци и замяната им при съответните одобрени търговци срещу подаръци за лоялни клиенти или срещу ваучери за покупка; решение от 16.09.2020 г. по дело С-528/19 е във връзка със строителни работи в полза на община по разширяване на общински път; решение от 5.10.2023 г. по дело C-505/22 третира предоставянето на абонаментен подарък срещу сключването на абонамент за периодични издания, като съпътстваща престация, към основната такава; решение от 25.04.2024 г. по дело С- 207/23 разглежда данъчното облагане при безвъзмездно прехвърляне на произведената от данъчнозадължено лице топлинна енергия, на други данъчнозадължени лица за целите на тяхната икономическа дейност; решение от 12.09.2024 г. по дело С-73/23 и сходното на него решение от същата дата по дело С-741/22 са по данъчни въпроси в случаите на залагане, лотарии и други форми на хазарт. Другояче казано, всички цитирани от подателя на искането за отмяна, решения на СЕС, не само не представляват нови доказателства, нито установяват нови обстоятелства от съществено значение за делата, по които са постановени решението на АССГ от 15.03.2024 г. и решението на ВАС от 11.11.2024 г., но и не са от значение за разрешения с тях правен спор. Поради това, настоящият съдебен състав приема искането за отмяна на основанието по чл. 239, т. 1 АПК, за изцяло недоказано и неоснователно. Съдът намира, че в случая не е налице и второто посочено в молбите за отмяна, отменително основание - това по чл. 239, т. 6 АПК, според което влезлият в сила съдебен акт подлежи на отмяна, когато с решение на Европейския съд за защита на правата на човека е установено нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Разпоредбата има предвид случаите на констатирано нарушение на норма от ЕКЗПЧОС по отношение на конкретния правен субект претендиращ отмяната. Решенията на ЕСПЧ, постановени в производство по чл. 34 ЕКЗПЧОС се ползват със сила на пресъдено нещо по отношение на страните по конкретното дело и имат установителен характер досежно констатираното нарушение на гарантирано от конвенцията право, като са задължителни за изпълнение от съответната държава. Наличие на такова решение на ЕСПЧ не се твърди от подателя на искането по настоящото дело, който сочи единствено подробно описаните по-горе решения на СЕС, с доводи за необходимостта от преразглеждане на двата съдебни акта по съображения за неправилността им, които не попадат в обхвата на производството по чл. 237 и сл. АПК и не обуславят основание за отмяна по чл. 239, т. 6 АПК. В заключение следва да се отбележи, че сдружението не разполага с правна възможност да претендира отмяната на влязъл в сила съдебен акт на основание, което не е посочено от законодателя и не попада в кръга на основанията, изрично изброени в чл. 239, т.т. 1-6 АПК. В молбата си СНАМ се позовава на прякото приложение на чл. 4, § 3 ДЕС, /според който по силата на принципа на лоялното сътрудничество, Съюзът и държавите-членки при пълно взаимно зачитане си съдействат при изпълнение на задачите, произтичащи от Договорите/, излагайки съображения за нарушаването му от АССГ и ВАС, довело до постановяване на решенията им в противоречие на правото на Европейския съюз. Развитите доводи са ирелевантни за производството по отмяна на влезли в сила съдебни решения, допустима на изчерпателно регламентираните основания в чл. 239 АПК, които се тълкуват само стриктно предвид факта, че имат като краен резултат преодоляване на формираната сила на пресъдено нещо. По изложените съображения, настоящият петчленен състав на ВАС, Първа колегия приема, че не са налице твърдените основания за отмяна на решение № 12084/11.11.2024 г., постановено по адм. дело № 6428/2024 г. по описа на ВАС, първо отделение, и оставеното с него в сила решение № 1701/15.03.2024 г. по адм. дело № 4683/2022 г. на Административен съд София-град, трето отделение, 2-ри състав, и искането на Сдружение "Национална асоциация на млекопреработвателите" следва да бъде отхвърлено. С оглед изхода от спора и своевременно предявеното от процесуалния представител на ответната страна, искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, Сдружение "Национална асоциация на млекопреработвателите" следва да бъде осъдено да заплати на НАП, сумата от 102.26 /сто и две евро и двадесет и шест евроцента/ евро, в левова равностойност - 200 /двеста/ лева, представляваща определен от съда размер на юрисконсултското възнаграждение, при съобразяване на извънинстанционния характер на производството по отмяна на влязло в сила решение, в което не се разрешава материалноправен спор, поради което и материалният интерес не определя размера на разноските. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1, предложение първо АПК, Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав на Първа колегия,