Решение № 15337 от 17.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3409/2014 г.

Решение № 15337 от 17.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3409/2014 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Милена Борисова Бонева от гр. Пловдив чрез процесуалния си представител адв. Боян Бонев срещу решение № 2765/4.12.2013 г., постановено по адм. дело № 57/2013 г. по описа на Пловдивския административен съд, с което е отхвърлена жалбата й против РА № 161201993/12.09.2012 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 1506/7.12.2012 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП за определени данъчни задължения, както следва: данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 23 468,99 лв. и лихви - 11 940,81 лв.; данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2008 г. в размер на 2 627,60 лв. и лихви - 940,60 лв.; данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2009 г. в размер на 2 466,06 лв. и лихви - 603,94 лв., както и за определени задължения за вноски по ДОО за 2007 г. - 2009 г. в размер на 9 903,60 лв. и лихви - 7 127,09 лв.; вноски за ЗО за 2007 г. - 2009 г. в размер на 4 209,69 лв. и лихви - 1 466,09 лв.; вноски за ДЗПО - УПФ за 2007 г. - 2009 г. в размер на 3 108 лв. и лихви - 2 174,84 лв. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационната жалбоподателка се оплаква, че съдът е кредитирал изцяло твърденията на ревизиращия орган, залегнали в ревизионния акт, а са отхвърлени всички съображения и доказателства, които тя е поддържала и представила. Освен това твърди се, че в решението липсва ясна воля по редица основни въпроси върху които се концентрираха спорните моменти и затова счита, че в решението липсват мотиви. В касационната жалба са изложени оплаквания относно възприетия подход на ревизиращите органи при определяне на паричния поток, както и непризнатото дарение от дядото на касаторката в размер на 230 000 лв. Неправилно съдът бил игнорирал заключението на съдебно-счетоводната експертиза и делото е останало неизяснено от фактическа и правна страна. Подробни оплаквания, особено досежно произхода на средствата за дарение у дарителя са изложени в касационната жалба, както и са развити всички оплаквания срещу обжалваното решение. Иска се отмяна на решението и отмяна на ревизионния акт, като в условията на алтернативност се иска връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав при същия съд. Направено е искане за присъждане на всички направени разноски пред двете съдебни инстанции. В съдебно заседание касационна жалба се поддържа от адв. Боян Бонев, който е представил и писмена защита. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, редовно призован не е изпратил свой представител и не е взел становище. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Първоинстанционният съд е установил, че за ревизирания период от 2007 г. до 2009 г. жалбоподателката Милена Бонева е подавала ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ, като за 2007 г. и 2008 г. е декларирана нулева данъчна основа, а за 2009 г. 2 670,21 лв. от продажба на недвижим имот и 5 750 лв. от продажба на праз и зеле. Установено е според съда по време на ревизията, че жалбоподателката е притежавала дялове в "Милена Кикьова 86" ЕООД, "Екомес" ЕООД, "Йорданстрой" ЕООД и "Милена Кикьова" ЕООД. Установено е, че ревизията е извършена по особения ред по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК - превишение на разходите над доходите. Относно началното салдо съдът не е кредитирал заключението на съдебно-счетоводната експертиза, че в него следва да се включи сумата от 230 000 лв., нито сумата от 350 000 лв. усвоена като кредит от жалбоподателката от "Уникредит Булбанк", тъй като се касае според съда за целеви кредит на земеделски производител. Съдът е възприел констатациите на приходните органи относно началното салдо към началото на ревизирания период - 1.01.2007 г. в размер на 500 лв. Не са признати с обжалваното решение твърдените от жалбоподателката приходи от 230 000 лв., които според нея са дарени от дядо й Веселин Кикьов. Съдът е обсъдил представения договор за дарение от 15.06.2004 г., но е приел, че липсват доказателства, че тази сума съществува и досежно нейния произход. Изложени са мотиви в обжалваното решение, че не е установено по делото къде е съхранявана тази сума, как е предадена, как е придобита от дарителя и дали дарението е декларирано пред НАП. Затова според съда не е доказано твърдението на жалбоподателката, че дарителят й е притежавал такава сума и тя й е предадена и затова е направен извод, че правилно приходните органи не са включили сумата от 230 000 лв. в приходната част на паричния баланс. Относно частта по ДОО, ЗО и ДПО - УПФ първоинстанционният съд също е приел, че и в тази част жалбата е неоснователна. Според съда, недостигът на парични средства за покриване на извършените разходи е определен като доход с неустановен произход, за които и органите по приходите, и съдът са приели, че е от трудова дейност. Съдът се е позовал на чл. 6, ал. 2 КСО, според който доходът, върху който се дължат осигурителните вноски включва всички възнаграждения и други доходи от трудова дейност, а съгласно ал. 7 на същата разпоредба самоосигуряващите се лица правят осигурителни вноски за своя сметка и ги дължат авансово върху месечен осигурителен доход - чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 14 КСО. Относно окончателния размер на месечния осигурителен доход съдът се е позовал на чл. 6, ал. 8 КСО се определя за периода, през който е упражнявана трудовата дейност през предходната година. По същия начин е подходено от съда и относно ЗОВ, които са дължими на основание чл. 40, ал. 1, т. 2 КСО, относим за еднолични дружества с ограничена отговорност, каквото притежава Милена Бонева "Милена Кикьова" ЕООД. Според съда с размера на осигурителния доход съгласно чл. 8, т. 2 ЗБДОО за съответната ревизирана година е определен процент на вноските за ДОО, ДЗПО - УПФ и за НЗОК. Обжалваното решение е правилно постановено. Първоинстанционният съд правилно е определил спорните въпроси между страните по делото досежно твърденията на касаторката за получено дарение от дядо й в размер в на 230 000 лв. и за усвоен кредит от "Уникредит Булбанк" в размер на 350 000 лв., който приходните органи не са включили в началното салдо към 01.01.2007 г. Законосъобразни са изводите на съда относно невъзприемане твърденията на Милена Бонева, че през 2004 г. е получила като дарение от дядо си Веселин Кикьов сума в размер на 230 000 лв. Съгласно чл. 225, ал. 2 ЗЗД дарението на движими имущества трябва да стане в писмена форма с нотариално заверени подписи или чрез предаване. В представения договор за дарение липсва нотариална заверка, нито има доказателства по делото, че сумата е предадена от дарителя на надарения. Представената с жалбата до първоинстанционния съд разписка за предаване на сумата не е годно доказателство, тъй като тя е подписана само от Милена Бонева, а не и от лицето, за което се твърди, че е дарило сумата от 230 000 лв. Законосъобразни са изводите на съда, че няма доказателства, че сумата от 230 000 лв. е получена от Милена Бонева, нито е установено, че дарителят е притежавал такава сума, за да й я дари. Правилно съдът е възприел констатациите на ревизионния акт, че не следва в приходната част на паричния поток на ревизираното лице да се включва и сумата от 350 000 лв., тъй като тя представлява инвестиционен банков кредит от "Уникредит Булбанк" и затова правилно съдът е отразил в мотивите на съдебния си акт, че тази сума не й е предадена от банката като налични парични средства, а се отпуска целево за развиване дейността на Бонева като земеделски производител. В този смисъл законосъобразни са направените от решаващия съд изводи, че сумата от 350 000 лв. правилно ревизиращите органи не са включили в приходната част на паричния баланс на ревизираната Бонева. Неоснователно е оплакването на Милена Бонева, че съдът неправилно не е кредитирал заключението на съдебно-счетоводната експертиза, която е включила като приходи и двете сума - дарение от 230 000 лв. и получен заем от 350 000 лв., тъй като преценката на доказателствата по делото е в правомощията на съда, но не и на вещото лице, което е компетентно да отговаря на въпроси, за които се изискват специални знания, каквито не притежава съда, но не и да обсъжда и да преценява доказателствата по делото. В частта по ДОО, ЗО и ДЗПО - УПФ решението също е правилно и е съобразено с приложимите материалноправни норми в областта на осигуряването и макар решението на съда да се обжлава изцяло, в тази част не са изложени никакви оплаквания в касационната жалба. Затова при преценката на настоящия съдебен състав за правилност на решението в тази му част, съдът извърши проверка за прилагането на материалния закон и установи, че не са допуснати нарушения при постановяване на обжалвания съдебен акт. Съдът не е допуснал и сочените от касаторката съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Не отговаря на истината твърдението в касационната жалба, че съдът не е обсъдил доказателствата по делото, нито е изложил свои мотиви. Възприемането на констатациите на ревизионния акт не е нарушение на съда, след като при преценка на относимите доказателства той е направил изводи, които съответстват на констатациите на ревизионния акт. Относно твърдението за неуказване от съда по реда на чл. 171, ал. 4 АПК, то също е неоснователно. Първоинстанционният съд при насрочване на делото за първото съдебно заседание е дал указания на страните: на жалбоподателката, че носи доказателствената тежест да установени твърдените в жалбата факти за незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт, а на приходната администрация, че носи доказателствената тежест да установи фактическите основания, посочени в акта и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. Тези указания съдът изрично е посочил в определението си от 5.02.2013 г., че са на основание чл. 171, ал. 1 АПК, поради което оплакването в тази насока е неоснователно. Предвид гореизложеното обжалваното решение не страда от пороците, сочени в касационната жалба и затова като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,