Определение № 4198 от 24.09.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1707/2024 г.

Производството е по чл. 94 – чл.95 ГПК. С разпореждане № 84/14.05.2024г. по настоящото дело, съставът на ВКС е оставил без движение молбата на Р. Р. Н. за отмяна на влязлото в сила решение № 411449/21.05.2018г. по гр. д. № 5917/2018г. на СРС и е указал на молителя в едноседмичен срок от получаване на съобщението да отстрани нередовностите й, като с писмена молба с препис за насрещната страна посочи точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна по чл. 303, ал.1, т.1-т.7 ГПК, както и да приложи съответните доказателства, относими към съответния фактически състав. С молба от 20.06.2024г. Р. Н. е направил искане за предоставяне на правна помощ, изразяваща се в осъществяване на процесуалното представителство в производството по отмяна. С разпореждане №113/24.06.2024г. на молителя е предоставена възможност да представи декларация за доходите си, за имущественото си състояние, за семейното си положение, за здравословното си състояние, за трудовата си заетост, както и да ангажира писмени доказателства във връзка с удостоверяването на тези обстоятелства. С молба от 13.08.2024г. молителят е изпълнил указанията на ВКС, като е представил ЕР №1911/148 от 30.09.2022г.(с определена 60% трайно намалена работоспособност) и разпореждане от ТП на НОИ от 07.11.2022г. Представена е и декларация за материалното и гражданско състояние на молителя, според която месечния му доход е от пенсия в размер 440 лева, не е женен, не притежава недвижимо имущество, дялове и акции в търговски дружества, не получава дивиденти и не притежава парични влогове; молителят страда от заболяване, което налага допълнителни периодични разходи в размер 450 лева. Този състав на ВКС намира, че са налице предпоставките на чл. 23, ал. 2 и ал.3 ЗПП за уважаването на молбата по чл. 95 ГПК. Представените доказателства сочат за влошено здравословно състояние на молителя, въпреки трудоспособната му възраст, както и за липса на достатъчно средства за заплащане на адвокатско възнаграждение. Не е налице някоя от пречките по чл. 24 ЗПрП за допускане на правната помощ. Ето защо и на основание чл. 23, ал. 2 и ал. 3, вр. чл. 21, т. 2 ЗПрП на Р. Н. следва да бъде предоставена правна помощ по настоящото гражданско дело. Така мотивиран Върховният касационен съд, състав на ІV ГО