Определение № 60141 от 21.06.2021 г. на ВКС по т. д. № 620/2019 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Образувано е по две молби на Доля А. Б., Д. С. Б. и Р. С. Б. с искане за допълване и за изменение на постановеното по настоящото дело решение № 80 от 11.12.2020г. в частта за разноските. Молителите поддържат, че в решението си съдът не се е произнесъл по направеното от тях в откритото съдебно заседание на 09.06.2020г. възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от ответника за касационната инстанция, и е присъдил на ответника направените разноски в размер на 15 000 лева в цялост. Поддържат още, че в решението си съдът не се е произнесъл по касационната жалба в частта ѝ срещу въззивното решение, с което са присъдени оспорените от ищците разноски на ответника пред първоинстанционния съд в размер на 8418,90 лева. При условията на евентуалност молят, ако бъде прието, че касационната им жалба в тази част по същество представлява молба по чл.248 ГПК за изменение на въззивното решение в частта за разноските, делото да бъде изпратено на въззивния съд за произнасяне по това искане. Ответникът „Хидравлика 96” ООД оспорва направените искания. Поддържа, че минималният размер на адвокатското възнаграждение за защита срещу предявените от ищците обективно и субективно съединени шест иска възлиза общо на 9536,67 лева и счита, че с оглед спорните въпроси по делото, заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 15 000 лева не се явява завишено. Излагат и съображения за неоснователност на искането за допълване на въззивното решение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като обсъди доводите на страните, намира за установено следното: Касационното производство е образувано по касационна жалба на Доля А. Б., Д. С. Б. и Р. С. Б. срещу решение № 338 от 29.11.2018г. по в.т.д. № 589/2018г. на Пловдивски апелативен съд, Търговско отделение, I състав, с което, след отмяна на решение № 222 от 03.05.2018г. по т.д. № 73/2016г. на Окръжен съд – Стара Загора, Търговско отделение, са отхвърлени предявените от касаторите срещу „Хидравлика 96” ООД осъдителни искове за заплащане на основание чл.125, ал.3 ТЗ на сумите от по 56 319,26 лева, представляващи полагащата им се по наследство 1/3 част от размера на дружествения дял на наследодателя С. Б. по междинен консолидиран счетоводен баланс на „Хидравлика 96” ООД към 30.09.2012г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от завеждане на иска – 18.03.2016г. до окончателното й изплащане, както и за сумите от по 14 310,26 лева, представляващи законна лихва за забава върху главницата за периода 16.09.2013г. - 16.09.2016г., и касаторите са осъдени да заплатят на „Хидравлика 96” ООД разноски за първоинстанционното производство в размер на 19 038,67 лева, както и разноски за въззивното производство в размер на 19 237,77 лева. С постановеното по делото решение е оставено в сила обжалваното въззивно решение и на ответника са присъдени направените в касационното производство разноски в размер на 15 000 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. При така установените обстоятелства искането на молителите за изменение на решението в частта за разноските е основателно. Действително в представеното в о.с.з. на 09.06.2020г. становище молителите са направили възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение, по което настоящия състав не се е произнесъл в решението си. С оглед обжалваемия пред касационната инстанция интерес, минималният размер на адвокатското възнаграждение за защита срещу подадената касационна жалба, определено съобразно чл.7, ал.2 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлиза общо на 7 946,66 лева, формирано като сбор от минималните възнаграждения за защита срещу предявените от всеки от ищците искове /при материален интерес 70 629,52 лева по исковете на всеки ищец, минималното възнаграждение възлиза на 2 648,89 лева/. Заплатеното от ответника възнаграждение за касационната инстанция възлиза на 15 000 лева. Настоящият състав, като съобразява правната и фактическата сложност на делото, намира, че това възнаграждение не е прекомерно. Независимо от липсата на фактическа сложност, следва да се приеме, че е налице значителна правна сложност на делото с оглед въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, отговорът на който изисква анализ на множество нормативни актове и във връзка с който, въпреки наличието на предходно решение на ВКС, са давани различни разрешения от съдилищата. Искането за допълване на постановеното решение в частта за разноските е неоснователно. С касационната си жалба молителите са възразили срещу присъдените от въззивния съд разноски на ответника за първоинстанционното производство в размер на 8418,90 лева, дължими с оглед частичното прекратяване на производството поради намаляване на исковете. В тази част касационната жалба по същество представлява молба по чл.248 ГПК за изменение на въззивното решение в частта за разноските, по което компетентен да се произнесе е въззивният съд. В случая искането не е за привеждане на разноските в съответствие с изхода на делото съобразно произнасянето на касационната инстанция, а се навежда довод за недължимост на част от разноските поради преклудиране на искането за присъждането им. Следователно в тази част присъждането на разноските не е обусловено от изхода на делото в касационната инстанция и не е свързано с предмета му, поради което защитата срещу въззивния акт е не по реда на обжалването му с касационна жалба, а по реда на чл.248 ГПК. По изложените съображения направените искания за изменение и за допълване на решението в частта за разноските са неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение, като делото следва да се изпрати на въззивния съд за произнасяне по инкорпорираното в касационната жалба искане за изменение на въззивното решение в частта за разноските по отношение на присъдените на ответника разноски за първоинстанционното производство в размер на 8418,90 лева, дължими с оглед частичното прекратяване на производството поради намаляване на исковете. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение