Определение № 10776 от 10.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9472/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на В. И. Х. срещу определение № 7979/02.08.2024 г., постановено по адм. д. 1511/2024 г. по описа на Административен съд-Варна (АС-Варна), с което е оставена без разглеждане жалбата й и е прекратено производството по делото. Частната жалбоподателка твърди, че обжалваното определение е неправилно поради нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което иска да бъде отменено и да се върне делото като преписка с указания за предоставяне на търсената информация. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в частната жалба. Претендира разноски. По делото е постъпил писмен отговор от Комисията за енергийно и водно регулиране, в което се изразява становище за неоснователност на частната жалба. Претендират се разноски. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема, че е допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна, а разгледана по същество е основателна, поради следните съображения: С обжалваното определение № 7979/02.08.2024 г., постановено по адм. д. 1511/2024 г. по описа на АС-Варна е оставена без разглеждане жалбата на В. И. Х. против отказ, обективиран в писмо изх. № ДОИ-14/03.07.2024 г. на Д. К. - член на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) за предоставяне на информация по заявление вх. № ДОИ-14/24.06.2024 г. и е прекратено производството по делото. Административният съд е прекратил производството по делото, защото е приел, че оспореното писмо не представлява отказ да се предостави информация, а има само уведомителен характер. Така постановеното определение е валидно, допустимо, но неправилно. Правилно и обосновано АС-Варна е приел, че оспореното писмо е издадено по повод искане на жалбоподателката за предоставяне на достъп до обществена информация, но изводът му относно характера на атакувания акт не кореспондира с неговото съдържание. Действително писмото от 03.07.2024 г. съдържа разяснения относно нормативната уредба относно възможностите за създаване на актове, за които се иска информация от В. Х., но освен тази уведомителна (разяснителна) част липсва изрично изявление, че въобще не са създавани такива актове или не се съхраняват в КЕВР, защото не са създадени или защото не са му предоставени. На практика с обсъжданото писмо се отказва да бъде уважено искане за предоставяне на достъп до обществена информация, а наличието на законно основание за издаване на акт с подобно съдържание е предмет по същество на спора, а не по допустимостта на жалбата. Като е достигнал до противоположен правен извод АС-Варна е постановил незаконосъобразно определение. По изложените съображения обжалваното определение трябва да бъде отменено, а делото да бъде върнато на АС-Варна за продължаване на съдопроизводствените действия, съобразно мотивите на настоящото определение и разглеждане на спора при изясняване на всички относими факти. Искането за изпращане на делото като преписка за предоставяне на търсената информация не кореспондира с правомощията на настоящата инстанция по осъществяване на инстанционен контрол само по отношение на определение по допустимост на жалбата, а не на решение по същество на спора. С оглед изхода на спора и по аргумент от чл. 226, ал. 3 от АПК разноски не следва да бъдат определяни. По изложените съображения, Върховният административен съд, Пето отделение