Решение № 1528 от 11.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10247/2025 г.

Съдът приема, че в оспорения АУПДВ липсват мотиви, въз основа на които жалбоподателите са определени като "предприятие" по смисъла на чл. 107, § 1 от ДФЕС и "бенефициер" на държавна помощ. Според него констатациите на административния орган, че двамата имат участие в търговски дружества, не обосновават изводите му.

След анализ на приложимите материалноправните разпоредби относно определянето на пазарните цени на заменените имоти, той обосновава извод, че същите са нарушени, тъй като: за дружеството, изготвило оценителските доклади - "Агролеспроект" ЕООД, не е доказано, че е вписано в Публичния регистър на независимите оценители и че има издаден сертификат по Закона за независимите оценители, т. е. не е установено изпълнение на изискването на чл. 38, ал. 9 ЗДП; налице е обвързаност на оценителя с администратора на помощта в противоречие с принципа по чл. 4, т. 1 ЗНО и свързаност между администратора на помощта и оценителя по смисъла на § 1, т. 3 ДР ДОПК в противоречие с чл. 21, ал. 1, т. 1 ЗНО.

АССГ приема, че при издаване на акта е допуснато нарушение на т. 154 от решението на ЕК, съобразно която компетентният административен орган е следвало да провери преди издаването на АУПДВ обстоятелството дали са изпълнени всички условия, посочени в Регламент (ЕС) N1407/2013 на Комисията от 18.12.2013 г. относно прилагането на чл. 107 и чл. 108 от ДФЕС към помощта de minimis. Той кредитира заключенията по назначените експертизи според които предимството не превишава допустимия праг от 200 000 евро съгласно праговете за de minimis по Регламент (ЕС) №1407/2013 и съображение 171 от Решението.

Така постановеното решение е валидно и допустимо.

По делото липсва спор относно фактите и същите правилно са установени и възприети от първоинстационния съд.

Не е спорно за страните, че с договор за замяна №27/21.01.2009 г. вписан в СВ-АВ гр. Тетевен, сключен между Държавната агенция по горите (ДАГ), от една страна и съпрузите Г. А. Б. и М. Б., от друга, страните се споразумяват, че председателят на ДАГ прехвърля на Г. А. Б. и на съпругата му М. Б. правото на собственост върху имоти, държавна собственост с площ 36 492 дка, гори и земи от държавния горски фонд (ДГФ), в землището на гр. Добринище, община Банско, идентификатор 21498.328.15. В замяна Г. А. Б. и съпругата му М. Б. прехвърлят собствените си имоти на държавата, с площ 101.800 дка, от горския фонд, представляващи имоти с номера: ПИ № 432008, землище с. Гложене, община Тетевен, придобит с Нотариален акт № 199/06.10.2008 г.; ПИ № 241012, землище с. Рибарица, община Тетевен, придобит с Нотариален акт № 35/16.10.2008 г.; ПИ № 168072, землище с. Рибарица, община Тетевен, придобит с Нотариален акт № 183/30.09.2008 г.; ПИ № 138048, землище на с. Лесидрен, община Угърчин, придобит с Нотариален акт № 148/29.09.2008 г.

В процесния АУПДВ е прието, че с извършената замяна Г. А. Б. и М. Б. са получили икономическо предимство, представляващо неправомерна държавна помощ, подлежаща на възстановяване, в размер на 72 456 лв. Начислена е лихва в размер на 36 088.32 лв. За определяне размера на предимството са съобразени пазарните оценки на държавния имот и на частните имоти, изготвени от „Агролеспроект“ ЕООД.

В Решение №9365/03.09.2021 г. по адм. д. №2416/2021 г. на Върховния административен съд, с което се отменя предходното решение на АССГ делото се връща за ново разглеждане, е прието, че оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган. Даден е и мотивиран отговор за неоснователност на възраженията на ответниците по касация за изтекла погасителна давност. По арг. на чл. 226, ал. 1 АПК тези възражения, заявени отново пред настоящия съдебен състав, не следва да бъдат обсъждани.

В решението на ЕК не са индивидуализирани получателите на помощта и размерът на помощта, която трябва да се възстанови.

Според съображение 170 от решението, когато Комисията не е в състояние да идентифицира всички предприятия, които са получили неправомерна и несъвместима помощ, това трябва да бъде направено в началото на процеса на изпълнение на решението от съответната държава членка, която следва да разгледа конкретното положение на всяко засегнато предприятие. Според съображение 171 потенциалните бенефициери на несъвместима държавна помощ са тези физически и юридически лица, които са участвали в 132 – те сделки за замяна в разглеждания период. От тази група българските органи следва да изключат тези физически и юридически лица, които не отговарят на критериите за „предприятия“ по смисъла на чл. 107, § 1 от Договора, както и тези лица, които от сделките за замяна са получили предимство, целият размер на което не надвишава праговете, установени в Регламента за минималната помощ (помощта de minimis), стига тези сделки да съответстват и на другите условия, определени в този регламент.

Както е посочено в съображение 125 от решението на ЕК, въпросът за това дали потенциалните бенефициери на сделките за замяна са предприятия по смисъла на член 107, § 1 ДФЕС е предварителен въпрос, който трябва да бъде разгледан. Това е така, защото според формулировката на тази разпоредба правилата за държавни помощи се прилагат, само когато бенефициерът е предприятие. Безспорно, получателят на помощта трябва да е предприятие, когато получава помощта.

В подкрепа на това становище е и Решение от 19 октомври 2023 г. на СЕС по дело С-325/22, според което системата на предварително разрешаване на държавните помощи, която почива на преценка ех ante на проектите за помощ, не допуска квалификацията „предприятие“ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС да зависи от настъпването на обстоятелства, които са случайни и по-късни спрямо предоставянето на съответното предимство, като например изразяващото се в използване на придобитото имущество за икономически цели (т. 32).

Правилни са изводите на АССГ, че в АУПДВ липсват мотиви, обосноваващи извода на административния орган, че адресатите на акта са предприятие. Налице са само фактически констатации по данните в Търговския регистър, които са следните: Г. Б. е съдружник в „Ел Джи Ауто“ ООД и притежава 50 % от капитала. Същият е член на СД на „Градус“ АД и „Ейнджълс Истейт“ АД. М. Д.-Б. има участие в „Деливърибук“ ООД, а в началото на 2020 г. прехвърля дружествения си дял от „Фарина Фуудс“ ЕООД на друго лице. През 2016 г. прехвърля дружествения си дял в „Хелткеър консултинг“ ООД на „Сити Хоспитал енд Клиникс“ АД.

Приетата по делото СИЕ, изготвена след проверка в Търговския регистър и на ГФО на изброените дружества, потвърждава регистрацията на всички изброени дружества в периода 2015 г. – 2018 г. Конкретно Градус“ АД е учредено на 28.11.2017 г. и Г. Б. е вписан като член на Съвета на директорите. Дружеството осъществява предмета си на дейност чрез дъщерните си дружества след 31.12.2017 г. – „Лора 2004“ ЕООД; „Жюлив“ ЕООД, „Милениум 2000“ ЕООД, „Градус – 1“ ЕООД, „Градус – 3“ АД и „Градус – 98“ АД. Дъщерните дружества са основани преди м. януари 2009 г. „Лора 2004“ ЕООД; „Жюлив“ ЕООД, „Милениум 2000“ ЕООД, „Градус – 1“ ЕООД са регистрирани първоначално като ООД със съдружници и управители Л. А. и И. А.. Към 21.01.2009 г. ответниците по касация не са съдружници в нито едно от тях, нито са вписани като членове на Съвета на директорите на АД или управители и представляващи на ООД.

Така установените данни въз основа на вписванията в ТР сочат, че ответниците по касация не осъществяват икономическа дейност чрез изброените в акта търговски дружества към датата на сделката за замяна.

От представената в първото касационно производство справка №453706/19.11.2020 г. от всички служби по вписванията се установява, че на 30.12.2009 г. полученият от Б. държавен имот е апортиран в „Имоти Добринище“ АД. Касае се за последващ апорт в хипотезата на ефективно увеличение на капитала на акционерното дружество чрез нови вноски. Апортът или непаричната вноска в капиталово дружество представлява особен вид отчуждаване на вещ с транслативен ефект за правото на собственост. Дружеството, в което е направена непаричната вноска, придобива собствеността на деривативно основание. Срещу непаричната си вноска акционерът придобива акции с право на глас, право на дивидент, право на ликвидационен дял при ликвидация. Това изрично е записано в чл. 10 от Устава на „Имоти Добринище“ АД, подписан и от Г. А. Б. и М. Б. в качеството им на акционери след апорта.

„Имоти Добринище“ АД е учредено на 27.03.2009 г. Капиталът му е в размер на 50 000 лв., разпределен по равно между четиримата акционери - Г. С. А., Г. Г. Д., В. И. М. и Б. А. Б.. От вписванията в ТР не се установява Г. А. Б. и М. Б. да са членове на Съвета на директорите и представляващи „Имоти Добринище“ АД, както преди, така и след направената от тях непарична вноска.

В своето Решение от 10 януари 2006 г. по дело С – 222/04 СЕС приема, че самият факт на притежаване на акции, дори контролиращи акции, не е достатъчен, за да се характеризира като икономическа дейност на организацията, която държи тези акции, когато тя води само до упражняване на правата, свързани със статута на акционер или член, както и, ако е уместно, получаване на дивиденти, които са просто плодове на собствеността върху актив (т. 111). От друга страна, субект, който притежава контролиращи акции в дружество, действително упражнява този контрол, като се намесва пряко или косвено в управлението му, трябва да се счита за участник в икономическата дейност, извършвана от контролираното предприятие (т. 112).

Съобразявайки това решение на СЕС, както и цитираната по-горе т. 32 от решението по дело С-325/22, настоящият съдебен състав намира, че ако към датата на сделката за замяна Г. Б. и М. Д.-Б. осъществяваха икономическа дейност чрез „Имоти Добринище“ АД и участваха пряко или косвено в управлението му, а след придобиването на държавния имот го апортират по начина, по който са го направили, би следвало да се приеме, че осъществяват икономическа дейност и получават икономическо предимство, щом пазарната цена на този имот е по – висока от пазарната цена на дадените от тях имоти при замяната. В случая обаче тази хипотеза не е налице.

В АУПДВ не са изложени мотиви за това, че Б. са осъществили множество сделки с транслативен ефект, което представлява икономическа дейност и ги определя като предприятие. Липсват и фактически установявания в тази връзка. Справката с №453706/19.11.2020 г. от всички служби по вписванията е представена с първата касационна жалба, а твърденията за такава икономическа дейност са заявени от касационния жалбоподател за първи път в писмените му бележки при повторното разглеждане на делото от АССГ и се поддържат в касационната жалба, по която е образувано настоящото съдебно производство.

АУПДВ е издаден по реда на АПК (чл. 38, ал. 3 ЗДП). Според чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК в него следва да са изложени фактическите и правни основания за издаването му. Не съществува пречка мотивите да бъдат изложени и допълнително, след издаването на административния акт, стига страните своевременно да са се запознали с тях, а съдът да разполага с необходимата основа за извършване на проверката за неговата законосъобразност (виж ТР №16/31.03.75 г. на ОСГК на ВС). Писмената защита безспорно не е средство за мотивиране акта.

Доколкото обаче справката е приета като доказателство и делото е върнато от Върховния административен съд за ново разглеждане, следва да се посочи, че през 2008 г. ответниците по касация са закупили четирите имота, които са заменили с договора за замяна от 21.01.2009 г. Дори и да се приеме, че тези имоти са закупени от тях с инвестиционна цел за осъществяване на бъдеща икономическа дейност след замяната им чрез застрояването на новопридобития такъв, то това не обосновава извод, че посредством придобиването им те участват на пазара на недвижими имоти, като предлагат стоки и услуги.

Според съображение 129 от решението на ЕК връзката между сделките за замяна и промяната в предназначението на получената от бенефициерите земя би могла да доведе до формирането на по-ниска от реалната й цена с оглед бъдещото й предназначение на земя за застрояване и да обоснове извод за това, че сделката за замяна води до икономическо предимство. Едно от кумулативните изисквания, за да бъде определена една мярка като помощ по смисъла на чл. 107, § 1 ДФЕС, е тя да предоставя предимство на своя бенефициер (съображение 124). Преди обаче да се изследват тези изисквания, е необходимо да е доказано, че получателят на тази мярка отговаря на характеристиките на „предприятие“. Установените по делото факти не обосновават обаче такъв извод.

Що се отнася до размера на полученото предимство, в случай че приобретателите на държавния имот имаха характеристиките на „предприятие“, то според първата оценителна експертиза такова предимство не е налице, тъй като неговата пазарна цена не надвишава тази на заменените частни имоти. Според втората експертиза полученото предимство е в размер на 882 лв., т. е под прага, посочен в Регламент (ЕС) №1407/2013 на Комисията от 18 декември 2013 г. относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз към помощта de minimis.

Дори да бъде кредитирана разширената оценителна експертиза, при положение, че Г. А. Б. не може да бъде определен като предприятие за целите на чл. 107, § 1 ДФЕС, не се налага връщане на преписката на административния орган за издаване на нов акт, за да бъде преценено изискването на чл. 3, § 2 Регламент (ЕС) №1407/2013 с оглед данните за сключената лично от него друга сделка за замяна.

Така изложените съображения за материална незаконосъобразност на акта обосновават отмяната му. Като е достигнал до същите правни изводи, АССГ е постановил правилно решение. Същото следва да се отмени само в частта му, в която преписката е върната на административния орган.

Разноски: С оглед изхода на спора на основание чл. 143, ал. 1 във вр. с чл. 228 АПК на ответниците по касация следва да се присъдят сторените разноски за настоящото съдебно производство. Според представения списък по чл. 80 ГПК ответниците претендират разноски в размер на 4 596.51 евро, представляващи адвокатско възнаграждение, заплатено в брой, съгласно приложения договор за правна защита и съдействие от 29.12.2025 г., както и 150 евро пътни разходи. Касационният жалбоподател иска намаляване на разноските на основание чл. 78, ал. 5 ГПК.

Когато е сезиран с искане по чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът следва да извърши преценка относно фактическата и правна сложност на спора при съобразяване с доказателствените факти, доказателствата и доказателствените средства, както и дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси. Ако изведе несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, съдът намалява договорения адвокатски хонорар (виж т. 3 от мотивите на ТР №6/06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 на ОСГТК на ВКС).

Настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставките за намаляване на претендираните от ответниците разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 4 596. 51 евро общо за двамата ответници. Този размер е съобразен с фактическата и правна сложност по спора, както и с обема на осъществената процесуална защита за двамата ответници. С оглед изложеното разноските за адвокатско възнаграждение следва да се присъдят, така както са претендирани и доказани - в размер на 4 596. 51 евро.

Неоснователно е обаче искането на ответниците за присъждане на разноски за транспортни разходи в размер на 150 евро. Разходите за пътуване на адвоката не съставляват съдебноделоводни разноски по делото, тъй като не са направени от страната във връзка с извършването на определени процесуални действия, и не следва да се присъждат.