Определение № 483 от 08.11.2016 г. на ВКС по т. д. № 1779/2016 г.

Производството е по чл.274, ал.3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] срещу определение № 3416 от 30.11.2015г. по ч.гр.д. № 4341/2015г. на Апелативен съд София, с което потвърждава определение от 16.09.2015г. по т.д. № 3609/2014г. на Софийски градски, което е оставена без уважение молбата на дружеството – ищец за конституиране на нов ответник по чл.263и, ал.7 ТЗ по конститутивен иск по чл.517, ал.3 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Въззивното определение не попада в приложното поле на чл.274, ал.3 ГПК, тъй като няма преграждащ характер и не е предвидена изрично неговата обжалваемост. Определение, с което се допуска или отказва конституиране на нов ответник, независимо дали е по реда на чл.228 ГПК или на чл.263и, ал.7 ГПК /конституиране на обикновен другар, а именно на нов ответник – солидарен длъжник по см. на чл.263л, ал.1 и ал.2 ТЗ при настъпило по време на процеса преобразуване на първоначалния ответника чрез отделяне/, не подлежи на обжалване и на инстанционен контрол по реда на частните жалби. Защита на ищеца срещу евентуално допуснато процесуално нарушение от първата инстанция във връзка с приложението на процесуалната норма на чл.263и, ал.7, изр.2-ро ТЗ може да се осъществи единствено по пътя на обжалване на решението по съществото на спора. Водим от горното, Върховният касационен съд