Определение № 50486 от 30.11.2022 г. на ВКС по т. д. № 1798/2022 г.

Производството е по чл.274, ал.2 вр. ал.1, т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на Б. И. М., представлявана от адв. С. М., срещу разпореждане от 23.06.2022г. по гр.д. № 2172/2020г. на Софийски апелативен съд, 2 състав, с което е върната подадената от нея частна жалба срещу разпореждане от 30.11.2022г. Частната жалбоподателка поддържа, че за поисканата от съда такса от 15 лева е представила фотокопие от направено заплащане чрез телефонно банкиране и при служебна справка в счетоводството на съда може да бъде установено, че таксата е заплатена. Поради това намира, че не е налице основание да бъде преграждан достъпът ѝ до правосъдие поради неплащане на държавна такса. Моли обжалваното разпореждане да бъде отменено и да бъде допуснато администриране на касационната жалба пред ВКС. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира, че частната жалба е подадена срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал.2 вр. чл.274, ал.1, т.1 от ГПК от легитимирана страна, като е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал.1 от ГПК. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. С частна жалба с вх. № 1949 от 01.02.2022г. Б. И. М. е обжалвала разпореждане № 3763 от 30.11.2021г. по в.гр.д. № 2172/2020г. на САС, с което е върната подадената от нея касационна жалба с вх. № 9533/07.06.2021г. С разпореждане от 02.02.2022г. съдът е оставил частната жалба без движение и е указал на частния жалбоподател да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 15 лева, като в платежното нареждане се посочи обжалваният акт, номерът на делото, по което е постановен, както и съдът, който го е постановил. Указанията са съобщени на частния жалбоподател със съобщение, връчено на пълномощника адв. М. на 08.03.2022г. В изпълнение на дадените указания с молба вх. № 5550 от 15.03.2022г. адв. М. като пълномощник на Б. М. е представила фотокопие на разпечатка за извършено на 11.03.2022г. плащане, без да е посочено в полза на кое лице е плащането и какво е основанието му. С разпореждане от 30.03.2022г. съдът е указал на жалбоподателката в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателство за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 15 лева, като в платежното нареждане се посочи обжалваният акт, номерът на делото, по което е постановен, както и съдът, който го е постановил. Указанията са съобщени на жалбоподателката чрез нейния пълномощник на 14.04.2022г. На 26.04.2022г. по електронна поща адв. М. е подала молба, с която указанията не са изпълнени, като с молба вх. № 9258 от 27.04.2022г. е уведомила съда, че заплащането на държавна такса е направено чрез електронно банкиране и жалбоподателката не разполага с друг удостоверяващ документ освен представения и е поискала, ако съдът намери за необходимо, да посочи какъв друг допълнителен документ следва да бъде представен. С разпореждане от 10.05.2022г. съдът е констатирал, че дадените указания не са изпълнени и отново е указал на жалбоподателката в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателство за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 15 лева, като в платежното нареждане се посочи обжалваният акт, номерът на делото, по което е постановен, както и съдът, който го е постановил. Разпореждането е съобщено на 18.05.2022г. С молба вх. № 11559 от 26.05.2022г. частната жалбоподателка чрез адв. М. е поискала да бъде продължен срокът за представяне на извлечение за заплатена такса, заверено от „УниКредит Булбанк“ АС, тъй като изтичането на срока съвпада с национален празник. С разпореждане от 01.06.2022г. съдът е оставил искането без уважение като неоснователно и с обжалваното разпореждане, след като е констатирал, че въпреки дадените с посочените разпореждания указания няма данни жалбоподателят да е предприел последващи действия в изпълнение на указанията на съда, е върнал подадената частна жалба с вх. № 1949/01.02.2022г. срещу разпореждане от 30.11.2021г. Настоящият състав намира, че разпореждането е неправилно. В съответствие с разпоредбата на чл. 261, т.4 ГПК въззивния съд правилно е дал на частната жалбоподателка указания да внесе по сметка на ВКС държавна такса за подадената частна жалба в размер на 15 лева и да представи вносен документ. В кориците на делото се намира вносна бележка от 11.03.2022г. за заплатена от Б. И. М. по сметка на ВКС сума в размер на 15 лева на основание „жалба вх. № 1949/01.02.2022г. по дело 2172/2020г.“ Видно от този документ, жалбоподателката е внесла дължимата държавна такса в определения от съда срок, считано от 08.03.2022г., когато са ѝ съобщени указанията за това. Няма данни кога вносният документ е представен по делото. От друга страна, това обстоятелство не може да бъде установено и тъй като намиращите се в кориците на делото книжа не са подредени и номерирани, което обаче не може да бъде ценено във вреда на частната жалбоподателка и да се приеме, че документът е представен след изтичане на определения от съда с постановените разпореждания срок. При така установените факти настоящият състав намира, че не са налице основания за връщане на подадената частна жалба, поради което обжалваното разпореждане следва да бъде отменено и делото следва да бъде върнато на въззивния съд за продължаване на действията по администриране на частна жалба с вх. № 1949/01.02.2022г. срещу разпореждане от 30.11.2021г. Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение,