Решение № 8715 от 27.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3450/2018 г.

Решение № 8715 от 27.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3450/2018 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Е. П. Т. от гр. Р., чрез адв. Д. против решение № 2351/29.12.2017 г. по административно дело № 1575 по описа за 2017 г. на Административен съд - В., с което е отхвърлено оспорването на Ревизионен акт № 181303205/21.03.2014 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП-В., в частта потвърдена с Решение № 290/14/12.05.2017 г. на Директора на ТД на НАП-В., в която на лицето са определени задължения по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за данъчен период 2008 г. в размер на 42 454,69 лв. и лихви - 21 775,41 лв., при ревизия по реда на чл. 122 ДОПК. Поддържани са доводи за неправилно определени парични потоци за ревизирания период, поради неправилно невключване в тях на суми получени от лицето от печалби от "Е." и "Е." и такива предоставени му в заем от турския гражданин О. Е.. Изложени са съображения за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на решението, съставляващи касационни основания предвидени в чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му. Моли за присъждане на деловодни разноски. Ответникът - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - В. при ЦУ на НАП, в представена писмена молба от юрисконсулт излага съображения за правилност на решението. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 456,90 лв.. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. При извършена ревизия на касатора като местно физическо лице по смисъла на ЗДДФЛ, е осъществена проверка и анализ на движението на паричните средства, всички доходи и всички разходи, реализирани от Т. - банкови сметки, доходи от трудови правоотношения и други доходи, подлежащи на деклариране, имуществено състояние, получени и предоставени заеми. Извършена е съпоставка между средствата, с които лицето е разполагало по години и извършените разходи, в това число разходи за издръжка на домакинството. За ревизираните години, в приходната част на потока са включени приходи от: получено трудово възнаграждение от ЕТ "Е. - Т. Т."; доходи от наеми /без тези получени по банков път/; от продажба на недвижимо и движимо имущество; от върнати заеми; теглени в брой парични средства по банкови сметки, в т. ч. и тези, за получени от "Е." ООД и "Е." ООД печалби; както и изплатени суми от "ЕТ "Е. - Т. Т." на съпругата му Т. Т.. В разходката част са включени за издръжка на ревизираното лице по данни от НСИ; от същите са приспаднати предвидени статистически разходи по пера, за които са събрани безспорни доказателства за конкретно извършен размер, а именно за съобщения и данъци; внесени суми в касата на ЕТ от съпругата му; за покупка на недвижими имоти и движими вещи; за предоставени в заем парични средства; внесени суми по негови банкови сметки. Предмет на съдебен контрол е бил РЛ в частта потвърдена с решение на ДД "ОДОП", а именно относно определени задължения по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за данъчен период 2008 г. в размер на 42 454.69 лв. и лихви - 21 775.41 лв. Съдът за да отхвърли жалбата на РЛ е споделил доводите ревизиращите органи и е намерил РА за издаден от компетентен орган, в установената форма и при спазване на процесуалните правила, като същият е материално законосъобразен в частта потвърдена от ДД "ОДОП". Решението е правилно. Основание за определяне на данъчната основа по чл. 122, ал. 2 ДОПК са констатирани обстоятелства по смисъла на чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК, а именно декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. В производството по обжалване на РА пред горестоящия административен орган, данъчният директор е съобразил трайната съдебна практика на ВАС и е намерил за незаконосъобрано определянето на данъчната основа за облагане чрез съпоставка на приходи и разходи към определени дати, вместо на годишна база. Облагането с данък върху доходите на физическите лица се осъществява и по реда на ЗДДФЛ, на годишна база при формиране на една облагаема данъчна основа, спрямо която се прилага съответната за периода данъчна ставка. При определяне на основата за облагане с данъци, дори и при особения ред на чл. 122 и сл. от ДОПК, трябва да се формира обща стойност, независимо, че отделните суми могат да са в резултат, както на наличието на някои от обстоятелствата по чл. 122, ал. 2 от ДОПК, така и от съществуването на официални документи и документи с достоверни данни (чл. 122, ал. 2, т. 7 от ДОПК), от които по несъмнен начин се установява произхода, размера и основанието на получения доход. След извършено преизчисляване ДД "ОДОП" е констатирал недостиг на парични средства единствено за 2008 г. Посочил е, че за 2007 г. - не е налице недостиг на такива, тъй като приходите надвишават разходите със 108 340,31 лв., а за 2008 г. е установил превишаване на разходите над приходите с 424 546,97 лв. /вместо установените такива с РА - 442 961,99 лв./. Решаващият орган е изменил РА в тази част като е намерил, че данъчната основа за облагане с данък върху доходите на физическите лица по чл. 48 от ЗДДФЛ на Е. Т. за 2008 г. е в размер на - 434 907,82 лв. /определена като сбор от декларирани от РЛ с ГДД доходи в размер на 10 360,85 лв. и данъчна основа на доходите с недоказан произход по реда на чл. 122 от ДОПК - 424 546,97 лв./. Данъкът е изчислен в размер на 43 490,78 лв., от които е приспаднат внесеният вече такъв в размер на 1 036,09 лв. и е определен данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за довнасяне - 42 454,69 лв. в едно с лихва за забава - 21 775,41 лв. Неоснователни са поддържаните в касационната жалба възражения. Доказателствената тежест е за оспорващия, който във всички случаи, включително и при ревизия по реда на чл. 122 ДОПК, следва да установи по безспорен начин налични средства, придобити по трудови договори или по друг начин, както и разходвани средства за ревизираните периоди, установени с надлежни доказателства, за да обори наличието на предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 7 ЗДДС, включително и фактите, установени в хода на ревизията. Процесуалната активност на оспорващия е от съществено значение и същият не може да прехвърли отговорността за доказване на благоприятни за него факти като служебно задължение на съда. Касаторът не е съумял да докаже предоставянето на спорните заемни средства от О. Е.. По отношение на въпроса с разполагаемостта със средства и възможността за предоставянето им на РЛ, съдът правилно е отговорил отрицателно. Последният е съобразил, че при извършената проверка на основание чл. 143 от ДОПК и чл. 25 от СИДДО с Р. Т., О. Е. не е открит от турската данъчна администрация. По данни от получения отговор, лицето е декларирало облагаеми доходи в периода 1999 г. -2007 г. в размер на 2 929,70 турски лири и притежание на 97 % от турското дружество O. O. S.. V. T. L. Sti, което е декларирало в периода 1999 г. - 2006 г. облагаеми печалби в общ размер 36 407,53 турски лири. Последните не могат да обосноват възможността турският гражданин да предостави средства в сочените големи размери на РЛ. В повече, правилно е обърнато внимание и на нотариалната заверка на договорите за заем, а именно от 04.08.2008 г. при период на предоставяне на безлихвени дългосрочни парични заеми - 01.01.2003 г. до 31.12.2007 г. Въпреки представените преписи от заемните договори с нотариална заверка, правилно те са преценени от съда като договори, които имат само достоверна дата, но не и материална доказателствена сила относно съдържанието по отношение на трети лица, каквато е данъчната администрация. Голяма част от договорите, придружени с разписки за получени суми не са попълнени. Представената от заемодателя декларация не се ползва с материална доказателствена сила. Така изложеното сочи на недостиг на свободни парични ресурси в големи размери на О. Е., които да предостави в заем на Е. Т.. В този смисъл е и решение № 2213/22.02.2017 г. по адм. д. № 3401/2016 на Върховния административен съд, постановено по повод атакуване на РА издаден на РЛ за установени задължения за данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за периода 2005 г. и 2006 г. Претендираните доходи като изплатени печалби от хазартни игри по приети по делото форми за изплащане на печалби от "Е." ООД и "Е." ООД, представени от жалбоподателя, не съдържат персонални данни. Правилни са изводите, че представените форми за изплатени печалби не могат да бъдат свързани с изплатени на жалбоподателя суми, тъй като са без име на приносител. Отделно, печалбата предполага предварително престирана сума, която се умножава по определен от букмейкъра коефициент, а такива разходи не са декларирани от ревизираното лице, поради което не е възможно да се определи и размерът на реалната печалба, след приспадане на разходите. Неоснователни са възраженията свързани с получени суми по преводни нареждания, в които фигурира името на касатора. Същите са за периода 2009 г., които като последващ процесния период няма как да дадат отражение при изчисляване паричния поток на РЛ за 2008 г., предвид което са несъстоятелни. Общият извод от анализа на формите за изплащане е, че е недоказано печалбите да са получени от Т.. Съдът правилно не е кредитирал тези документи като удостоверяващи печалба именно от жалбоподателя. Правилни са изводите на първоинстанционнния съд, че основанията по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК за данъчно облагане по ал. 2 на чл. 122 от ДОПК в процесния случай са установени, като доказателства, оборващи обстоятелствата, отразени в процесния РА, не са ангажирани от оспорващия. Възраженията наведени в касационната жалба преповтарят тези фигуриращи в подадената пред първоинстанционната инстанция, които са обсъдени от съда в цялост. При така установените данни, правилно съдът е приел оспорения РА за законосъобразен и жалбата като неоснователна и недоказана, е отхвърлена. С оглед изложеното, настоящата касационна инстанция, намира решението на първоинстанционния съд за законосъобразно и следва да се остави в сила като правилно, поради липсата на касационни основания за отмяна по чл. 209 от АПК. Съобразно изхода на делото на касатора разноски не се следват, а на ответника - административния орган се дължи юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 161 ДОПК, изчислено по реда на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения - чл. 9, вр. чл. 8, ал. 1, т. 4 в размер на 1 843 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на първо отделение