Определение № 147 от 23.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 733/2011 г.
ВКСIV гражданско отделение23.02.2012 г.докладчик Филип Владимиров
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА определението от 21.10.2011 г. по гр. д. № 449/2010 г. на Софийския апелативен съд, ГК, 8 състав. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Мотиви
А. Т. П. от [населено място] е обжалвала определението от 21.10.2011 г. по гр. д. № 449/2010 г. на Софийския апелативен съд, ГК, 8 състав, с което:
е оставена без уважение молбата й за конституирането й като въззиваема страна в процеса, на мястото на починалия в хода на производството Р. А. Т. и
е върната частната й жалба срещу определението на апелативния съд от 20.09.2011 г. по същото дело, с което е обезсилено първоинстанционното решение и е прекратено производството по делото. Иска се атакуваното определение да бъде отменено по съображения, изложени в частната жалба. Ответникът по жалба – [фирма] - [населено място], чрез своя пълномощник, я намира за неоснователна. Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, след като прецени жалбата, намира за установено следното:
Жалбата е допустима, като постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на делото е претендираната недействителност на продажбена сделка за ½ идеална част от недвижим имот, обективирана в нотариален акт № ** от 200* г. на М. М. – Р., нотариус с район на действие Софийски РС, поради липса на надлежна представителна власт за прехвърлителя – ищеца Р. А. Т.. В хода на делото последният е починал на 29.10.2010 г. Негов единствен законен наследник е брат му – ответникът С. С.. Чрез договор за продажба от 13.09.2011 г. (с нотариална заверка на подписи) последният се е разпоредил с наследството, останало му от покойния негов брат Р. Т. в полза на купувача А. Т. П..
За да постанови обжалвания резултат въззивният съд е приел, че с договора за продажба на наследство се прехвърлят активите и пасивите на наследството на починалия към момента на откриване на наследството. Посочено е, че продавачът по договора С. С. (ответник по исковете и единствен наследник по закон на ищеца) е придобил правото на участие в производството по делото на мястото на починалия си брат (ищеца), съгласно чл. 227 ГПК, но не е могъл да го прехвърли на приобретателя по договора за продажбата на наследството, за да може последният да продължи делото. Това право не е предмет на сделката по продажбата на наследството, останало от починалия ищец и извършена от С. в полза на А. Т. П., поради което тя не може да бъде конституирана на мястото на умрелия в хода на производството. Като изходяща от трето лице е приета за недопустима и е върната и подадената от П. частна жалба срещу определението за прекратяване на производството по делото.
Определението по същество е правилно.
Поради наследствено правоприемство по чл. 227 ГПК, е налице сливане на качествата (към датата на смъртта) на кредитор и длъжник по материалното правоотношение, засегнато от правния спор, предмет на процеса, последицата от което е погасяване към този момент на материалното субективно право за претендиране недействителност на разпоредителната сделка за ½ ид. част от имот. Затова с извършения впоследствие договор за продажба на наследство това право не е могло да бъде прехвърлено, тъй като вече се е погасило.
Съображенията на частната жалбоподателка, че с отричане правото й на участие в производството и заместване на ищеца, имащи за своя последица прекратяване на делото и обезсилване на постановеното първоинстанционно решение, оспорената приживе от последния като порочна продажбена сделка се валидирала, не са относими към спора по установяване наличието на предпоставки за „приемство в процеса” на страната на ищеца, в лицето на А. П..
В обобщение, процесуално законосъобразно с оспореното определение е оставена без уважение молбата на А. П. за конституирането й като въззиваема страна в процеса, на мястото на починалия в хода на производството Р. А. Т. и е върната частната й жалба срещу определението на апелативния съд от 20.09.11 г. по същото дело, с което е обезсилено първоинстанционното решение и е прекратено производството по делото. Ето защо то ще следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение