Определение № 1130 от 10.04.2025 г. на ВКС по т. д. № 220/2025 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2, изр.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Солар ЕС“ ЕООД със седалище в [населено място] - чрез адв. Е. С. от АК Варна, срещу определение, постановено в открито съдебно заседание на 17.09.2024 г. по в. т. д. № 235/2024 г. на Апелативен съд - Варна, с което е спряно производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по т. д. № 1608/2024 г. на Софийски градски съд. В частната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното определение и се прави искане същото да бъде отменено, а делото - върнато на Апелативен съд - Варна с указания за продължаване на съдопроизводствените действия. В срока по чл.276, ал.1 ГПК е подаден отговор от З. Д. Д. - ответник по частната жалба, представлявана от адв. Д. Нейчева от САК, в който е изразено становище за неоснователност на жалбата и за потвърждаване на обжалваното определение. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Частната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а по същество е основателна. Производството по в. т. д. № 235/2024 г. е образувано пред Апелативен съд - Варна по въззивна жалба на З. Д. Д. против решение № 296 от 27.06.2023 г. на Окръжен съд - Варна, с което са обявени за относително недействителни на основание чл.135, ал.1 ЗЗД по отношение на кредитора „Солар ЕС“ ЕООД сключеният между З. Д. Д. и „Делта хил 2020“ ЕООД договор за покупко - продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт, вписан в СВп. - [населено място] под акт № 104, том ІV, дело № 784/2022 г., вх. рег. № 1793/25.01.2022 г., по силата на който З. Д. като продавач е прехвърлила възмездно на „Делта хил“ ЕООД като купувач собствените си ид. части от поземлен имот с идентификатор 10135.3511.1510 съгласно КККР на [населено място], подробно индивидуализиран в решението, както и извършеното от длъжника З. Д. действие по учредяване и вписване на законна ипотека, вписана в СВп. - [населено място] под акт № 40, том І, дело № 1117/2022 г., вх. рег. № 2105/27.01.2022 г. В хода на въззивното производство ответницата - жалбоподател З. Д. е депозирала молба, с която е отправила искане до въззивния съд за спиране на производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК до приключване на производството по т. д. № 1608/2024 г. на Софийски градски съд. В подкрепа на искането е представено заверено копие от искова молба, от която е видно, че производството по т. д. № 1608/2024 г. е образувано по предявен от З. Д., съвместно с „Голдън Кълект“ ООД, против „Солар ЕС“ ЕООД иск за установяване на основание чл.439 ГПК, че ищците не дължат солидарно на „Солар ЕС“ ЕООД сумите 750 000 лв. - главница по договор за паричен заем от 22.02.2021 г., сключен с „ЕОС Сървисис“ ЕООД (дружество, което е прехвърлило на „Солар ЕС“ ЕООД произтичащите от договора за заем вземания с договор за цесия от 13.01.2022 г.), ведно с двойния размер на законната лихва от 28.03.2022 г. до окончателното плащане, 22 082.34 лв. - неустойка за забава за периода от 31.01.2022 г. до 24.03.2024 г., и 26 277.67 лв. - разноски за заповедно производство, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК (договор за паричен заем от 22.01.2021 г. с нотариална заверка на подписите, сключен между „ЕОС Сървисис“ ЕООД като заемодател и „Голдън Кълект“ ЕООД като заемател при солидарно задължаване на З. Д. Д. и „Феникс ЗПЗ“ ЕООД) в производството по ч. гр. д. № 16279/2022 г. на Районен съд - Варна и за принудителното събиране на които е образувано изп. дело № 20227110400969 по описа на ЧСИ Д. П. - Я. с рег. № 711 на КЧСИ. В исковата молба са наведени твърдения, че задълженията по заповедта за изпълнение са погасени чрез прихващане с насрещно вземане на солидарния длъжник „Феникс ЗПЗ“ ЕООД към кредитора - взискател „Солар ЕС“ ЕООД за част от продажната цена, срещу която длъжникът е прехвърлил на кредитора правото на собственост върху ипотекиран за обезпечение на заема недвижим имот. В проведеното на 17.09.2024 г. открито съдебно заседание по делото Апелативен съд - Варна е постановил обжалваното с частната жалба определение, с което на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК е спрял производството по образуваното пред него дело до приключване на заведеното пред Софийски градски съд т. д. № 1608/2024 г. За да спре делото, въззивният съд е приел, че с оглед постановките в Тълкувателно решение № 2/2017 по тълк. д. № 2/2017 г. на ОСГТК на ВКС спорът по предявения иск за установяване несъществуване на вземането на кредитора - въззиваем е преюдициален по отношение на спора по иска с правно основание чл.135 ЗЗД, доколкото за съществуване на вземането на кредитора съдът следва да следи служебно до приключване на производството по чл.135 ЗЗД. В подкрепа на извода за наличие на връзка на преюдициалност между делата съдът е изтъкнал обстоятелството, че в исковата молба, с която е предявен искът по чл.439 ГПК, са посочени всички вземания, с които ищецът е обосновал качеството си на кредитор при предявяване на иска по чл.135 ЗЗД. Определението за спиране на делото е неправилно. Според разясненията, дадени от ОСГТК на ВКС в мотивите към Тълкувателно решение № 2/19.11.2014 г. по тълк. д. № 2/2014 г., Тълкувателно решение № 8/07.05.2014 г. по тълк. д. № 8/2013 г. и Тълкувателно решение № 7/2014 от 31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г., основанието по чл.229, ал.1, т.4 ГПК за спиране на производството по делото е налице, когато има висящ процес относно друг спор, който е преюдициален и по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право по спряното производство. Обусловеността между двата спора се основава на връзката между субективните права, задължения и правопораждащите ги факти като съдържание на конкретните правоотношения, а също и на съотношението между различните спорни предмети на двете дела, при което разрешаването на спора по обусловения иск е предпоставено от установителното действие на силата на пресъдено нещо на решението по преюдициалното правоотношение. В Тълкувателно решение № 2/2017 от 09.07.2019 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на ОСГТК на ВКС - т.2, е прието, че е налице връзка на преюдициалност по смисъла на чл.229, ал.1, т.4 ГПК между производството по предявен от кредитора иск за вземането му и предявен иск по чл.135 ЗЗД за обявяване на относителна недействителност на извършени от длъжника действия, увреждащи кредитора. Възприетото разрешение е обяснено със съображения, че правото на кредитора да иска обявяване за недействителни спрямо него на увреждащите го актове на длъжника по реда на чл.135 ЗЗД е предпоставено от наличие на действително вземане, което не е необходимо да е ликвидно и изискуемо и да е установено предварително с влязло в сила решение. Вземането на кредитора не е предмет на делото по чл.135 ЗЗД и при разглеждане на иска съдът изхожда от положението, че то съществува, ако произтича от твърдените факти, като може да приеме обратното само ако вземането е отречено със сила на пресъдено нещо. Поради това наличието на паралелен процес, който има за предмет признаване или отричане на вземането на кредитора, т. е. установяване наличието на действително вземане, е от значение за правилното решаване на спора по иска с правно основание чл.135 ЗЗД. Признаването или отричането на вземането ще рефлектира върху преценката дали ищецът действително има качество на кредитор с права по чл.135 ЗЗД, респективно върху основателността на предявения иск, от което произтича и връзката на преюдициалност по чл.229, ал.1, т.4 ГПК, пораждаща основание за спиране на производството по П. иск. Неправилен е изводът в обжалваното определение, че изходът на производството по предявения от кредитора „Солар ЕС“ ЕООД иск с правно основание чл.135 ЗЗД е обусловен от изхода на производството по предявения от солидарния длъжник З. Д. установителен иск по чл.439 ГПК и че между двете производства съществува връзка на преюдициалност, пораждаща основание за прилагане на разпоредбата на чл.229, ал.1, т.4 ГПК. При предявяване на иска по чл.135 ЗЗД ищецът „Солар ЕС“ ЕООД е обосновал активната си легитимация с качеството си на кредитор на ответницата З. Д., притежаващ непогасени парични вземания с източник договор за паричен заем, придобити чрез сключен с първоначалния кредитор „ЕОС Сървисис“ ЕООД и надлежно съобщен на длъжника договор за цесия. В допълнителната искова молба ищецът се е позовал и на факта, че за вземането си към ищцата (и към другия солидарен длъжник „Голдън Кълект“ ООД) се е снабдил със заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, която няма данни да е оспорена от длъжниците по предвидения за това ред. Съществуването на заповедта за изпълнение, легитимираща „Солар ЕС“ ЕООД като кредитор с вземания, произтичащи от договора за заем, е признато от З. Д. в исковата молба, с която е предявен искът по чл.439 ГПК в производството по т. д. № 1608/2024 г. на Софийски градски съд. За целите на производството по чл.135 ЗЗД влязлата в сила заповед по чл.417 ГПК легитимира ищеца като кредитор на ответницата и доколкото няма влязло в сила съдебно решение, което да отрича със сила на пресъдено нещо съществуването на обективираното в съдържанието й парично вземане, липсва процесуалноправна пречка за разглеждане на иска по чл.135 ЗЗД. Целта на иска по чл.135 ЗЗД е да се обявят за недействителни спрямо ищеца - кредитор извършените от ответницата - длъжник разпоредителни действия/сделки с конкретни имуществени права, които по силата на чл.133 ЗЗД са част от имуществото на длъжника и са предназначени да служат за удовлетворяване на кредиторите, за да бъде насочено принудително изпълнение върху тях за удовлетворяване на признатите със заповедта за изпълнение парични вземания. Изходът на спора по иска с правно основание чл.135 ЗЗД не е обусловен от изхода на спора по предявения впоследствие от ответницата З. Д. (при участие като ищец и на солидарния длъжник „Голдън Кълект“ ООД) установителен иск по чл.439 ГПК, който е насочен към отричане със сила на пресъдено нещо на правото на кредитора „Солар ЕС“ ЕООД да проведе принудително изпълнение в рамките на конкретно изпълнително дело за удовлетворяване на признатото с влязлата в сила заповед за изпълнение парично вземане. Отрицателният установителен иск е основан на твърдения за факти, които са настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение, и след като счита, че те са от значение за активната материалноправна легитимация на ищеца, ответницата е могла да ги въведе в предмета на спора по иска с правно основание чл.135 ЗЗД при предпоставките на чл.147, т.2 ГПК, съответно чл.266, ал.2 ГПК, за да бъдат съобразени от съда при разглеждане на иска по чл.135 ЗЗД. Производствата по чл.135 ЗЗД и по чл.439 ГПК имат различен спорен предмет и доколкото евентуалното положително решение по иска с правно основание чл.439 ГПК няма да отрече със сила на пресъдено нещо самото вземане на кредитора, а само ще препятства провеждането на принудително изпълнение за удовлетворяването му и то по отношение на точно определени имуществени права (обекти) на длъжника, не е налице изискуемата от чл.229, ал.1, т.4 ГПК връзка на преюдициалност между делата, предпоставяща спиране на производството по иска с правно основание чл.135 ЗЗД до приключване на производството по предявения от длъжника отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 ГПК. В случай, че производството по чл.135 ЗЗД приключи с позитивно за кредитора решение преди приключване на производството по чл.439 ГПК, за ответницата - длъжник съществува процесуалната възможност да се защити срещу евентуалното насочване от кредитора на принудително изпълнение върху имуществените права, обект на обявените за недействителни разпоредителни сделки/действия, като поиска спиране на изпълнението по предвидения за това ред. Основателен е доводът на частния жалбоподател, че с оглед предмета на производствата по чл.135 ЗЗД и по чл.439 ГПК разрешението, дадено от ОСГТК на ВКС в т.2 от Тълкувателно решение № 2/2017 по тълк. д. № 2/2017 г., в случая е неприложимо. По изложените съображения постановеното от Апелативен съд - Варна определение, с което е спряно производството по в. т. д. № 235/2024 г. на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК до приключване на производството по т. д. № 1608/2024 г. на Софийски градски съд, следва да бъде отменено и делото да бъде върнато на Апелативен съд - Варна за продължаване на съдопроизводствените действия. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,