Определение № 2087 от 04.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1832/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба от Н. А. Г., чрез адв. Т. Димов, срещу Разпореждане № 211 от 08.01.2025 г., постановено по адм. д. № 501/2024 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е оставена без разглеждане касационната частна жалба с вх. № 16068/08.10.2024 г. на г-н Г. против Определение № 7552/28.08.2024 г., с което е оставена без разглеждане жалбата му против Постановление за продължаване на действието на наложени предварителни обезпечителни мерки с изх. № С20016-139-0000320/14.02.2024 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП гр. Пловдив и е прекратено производството по делото. В частната касационна жалба се твърди неправилност на оспореното разпореждане като постановено в противоречие със закона и съдопроизводствените правила. Искането е съдебният акт да бъде отменен и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Частният жалбоподател поддържа, че в срока по чл.230 АПК е подал частната си жалба против прекратителното определение на административния съд. Жалбоподателят прилага към частната жалба справка от електронния сайт на „Спиди“ АД за Товарителница № 51324728975, като навежда твърдения, че това е пратката, с която е доставена жалбата до съда, а представената от ответника справка за Товарителница № 62806228954 за тази, с която е доставена обратната обратна разписка. Ответникът по частната жалба – директорът на ТД на НАП- Пловдив оспорва частната жалба по съображения в писмен отговор. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, след като обсъди допустимостта на частната жалба, направените в нея оплаквания, становищата на страните и провери изцяло оспорения съдебен акт, намира частната жалба за допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК, против подлежащ на оспорване съдебен акт, от легитимирана страна, а по същество ОСНОВАТЕЛНА, поради следното: С обжалваното разпореждане Административен съд Пловдив е оставил без разглеждане касационната частна жалба срещу Определение № 7552 от 28.08.2024 г., с което жалбата на Н. А. Г. против Постановление за продължаване на наложени предварителни обезпечителни мерки с изх. № С240016-139-0000320/14.02.2024 г., издадено от публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП- Пловдив, на основание чл. 121, ал. 6 от ДОПК, във връзка с чл. 195 от ДОПК, е оставена без разглеждане като недопустима и е прекратено производството по адм. дело № 501/2024 г. по описа на Административен съд Пловдив. Срокът за обжалване на Определение № 7552 от 28.08.2024 г. (връчено на 30.09.2024 г.) е изтекъл на 07.10.2024 г. Поради представена от ответната страна справка от електронния сайт на „Спиди“ АД за Товарителница № 62806228954, съдът е приел, че частната жалба против прекратителното определение е подадена извън законовия срок - на 08.01.2024 г. С Разпореждане № 9416 от 01.11.2024 г., съдът е указал в 7 – дневен срок от получаване на съобщението, частният жалбоподател да представи по делото доказателства за подаване на частната жалба в срок (с приложено извлечение от сайта на „Спиди“АД за товарителница към жалбата за получаване на пратка на 08.10.2024 г.), с оглед обстоятелството, че Определение № 7552 от 28.08.2024 г., е връчено на 30.09.2024 г. С това разпореждане жалбоподателят е предупреден за последиците от неизпълнението в указания от съда срок. За да постанови обжалваното разпореждане, административният съд е приел, че жалбоподателят не е изпълнил указанията за представяне на доказателства за подаване на жалбата в срок. Разпореждането е неправилно. Основателно частният жалбоподател твърди, че жалбата е подадена в срок на 07.10.2024 г. Видно от представената от него справка от ел.сайт на „Спиди“АД, частната жалба против прекратителното определение е подадена с Товарителница № 51324728975, взета от куриер 503254, на 07.10.2024 г., във вид на опаковка – Плик № 90552778971 и получена в Административен съд - Пловдив на 08.10.2024 г. и от съда е взета обратна разписка, която е изпратена с товарителница № 62806228954 (приложена към частната жалба), изпратена от съда на 08.10.2024г. и получена от пълномощника на жалбоподателя на 11.10.2024 г. При така установените по делото факти, изводът на първоинстанционния съд за просрочие на оспорването е необоснован. Изложеното налага отмяната на оспореното разпореждане за връщане на частната жалба против прекратителното определение и разглеждането на последната по същество. Частната жалба е подадена в срок от легитимирана страна против преграждащо хода на делото определение и е процесуално допустима, а по съществото й настоящият съдебен състав съобрази следното: Делото на административния съд е образувано по жалба на Н. А. Г., подадена на 08.03.2024г. против Постановление за продължаване на действието на наложени предварителни обезпечителни мерки с изх. № С20016-139-0000320/14.02.2024 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП гр. Пловдив (ПНОМ). Съгласно разпоредбата на чл. 197, ал. 1 ДОПК, постановлението за налагане на обезпечителни мерки може да бъде обжалвано в 7-дневен срок от връчването му пред директора на компетентната териториална дирекция, който се произнася с мотивирано решение в 14-дневен срок, а в случаите на налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл. 121 ДОПК - в седмодневен срок от получаването на жалбата. При съобщаване на постановлението на 14.02.2024г., в срока по чл.197, ал.1 ДОПК - на 20.02.2024г., г-н Г. е оспорил акта по административен ред с жалба с вх. № 94-00-1709. Седмодневният срок (защото става дума за продължаване на действието на наложени предварителни обезпечителни мерки по чл.121 ДОПК) за произнасяне на горестоящия орган изтича на 28.02.2024г. В случая органът се е произнесъл с решение Решение № 38 от 05.03.2024 г., с което е потвърдил ПНОМ. За да остави без разглеждане жалбата и прекрати производството, първоинстанционният съд приел, че срокът за произнасяне на горестоящия административен орган е 14-дневен и този срок е спазен с постановяване на потвърдителното решение на 5.03.2024г. Съдът е приел, че подадената на 8.03.2024г. жалба против ПНОМ е недопустима, защото макар жалбоподателят да не бил уведомен за решението от 05.03.2024г. именно то следвало да бъде обжалвано. Определението е неправилно. Съгласно чл.98, ал.2, изречение второ АПК, субсидиарно приложим на основание §2 от Допълнителните разпоредби на ДОПК, ако жалбата или протестът (по административен ред) са отхвърлени, на оспорване пред съда подлежи първоначалният административен акт. Следователно, с постановяването на потвърждаващото ПНОМ решение на горестоящия орган не отпада правния интерес на жалбоподателя да оспорва постановлението и именно то е предмет на делото пред първоинстанционния съд. Изложеното налага отмяна на прекратителното определение и връщане на делото на административния съд за последващи процесуални действия. Воден от горното, тричленен състав на осмо отделение на ВАС, на осн. чл., ал. 213а, ал. 7 АПК, вр. с чл. 222, ал. 1, вр. с чл. 236 АПК,