Решение № 15358 от 17.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2364/2014 г.

Решение № 15358 от 17.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2364/2014 г., I о., докладчик съдията Фани Найденова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на "Аякс-2003 " ЕООД, гр. Ловеч, против решение № 648 от 18.12.2013 г. по адм. дело № 561 по описа за 2013 г. на Административен съд - Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата срещу ревизионен акт № 111201215/21.11.2012 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП - В. Търново, потвърден с решение № 198 от 29.04.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-В. Търново при ЦУ на НАП, с който в ревизия по реда на чл. 122 ДОПК са определени данъчни задължения общо в размер на 49 875, 71 лв., от които по ЗКПО за 2007 г. и 2008 г. в общ размер на 6 133, 70 лв. и лихви - 2 733, 01 лв. и по ЗДДС за 2007-2010 г. в общ размер от 26 927, 08 лв., ведно със съответните лихви - 14 081, 92 лв., и са присъдени на Дирекцията разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 447, 51 лв.

В касационната жалба се поддържат доводи, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие със закона - ДОПК и ЗДДС. В съдебно заседание пред касационната жалба касаторът се представлява от процесуален представител - адв. Сиракова, с представено пред първоинстанционния съд, същата поддържа касационната жалба и желае решението да бъде отменено.

Ответникът - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", в представен писмен отговор оспорва касационната жалба, иска решението да бъде оставено в сила и да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 1 447, 51 лв.

Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалбата.

Върховният административен съд, първо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество, е неоснователна, по следните съображения:

Ревизионният акт, предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е издаден при повторна ревизия, след отмяна на първоначалния РА от решаващия административен орган.

Съобразно дадените указания от решаващия орган, при повторната ревизия са приобщени доказателства, относими към установените фактически констатации при първоначалната ревизия, а именно: доказателства за неосчетоводени от ревизираното лице фактури за доставки, осъществени от доставчиците "Детелина ДП" ООД, ЕТ "Ками-Камен Кузманов", "Алкс - А" ЕООД и "Кохиба" ООД, което е дало основание за приемане на предпоставки по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 ДОПК - наличие на данни за укрити приходи или доходи и липсва или не е предоставена счетоводна отчетност съгласно ЗСч или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане и данъчната основа за облагане с пряк и косвен данък е определена по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК.

В хода на административното и съдебно производство са поддържани следните възражения от ревизираното лице:

• че са допуснати нарушения на административно производствените правила при издаване на РА;

• че голямата част от фактурите, за които е констатирано с РА, че не са били осчетоводени от дружеството, не са били подписани от него;

• че няма основания за прилагане на този процесуален ред - чл. 122 ДОПК за определянето на преките и косвени данъци.

В касационната жалба са изложени същите възражения.

Съдът е отговорил на всички възражения на оспорващия, за които е обосновал изводи за неоснователност.

По делото пред първоинстанционния съд са били допуснати и приети експертизи: съдебно-графологична и съдебно-счетоводна.

Съдебно-графологичната експертиза е имала за задача да установи подписите за получател само по фактурите, издадени от "Детелина ДП" ООД, при което за две от фактурите е установено, че са подписани от служител на жалбоподателя, а за останалите не се е установил авторът на подписите, тъй като не е представен годен сравнителен материал. Останалите фактури, издадени от "Алкс - А" ЕООД и ЕТ "Ками-Камен Кузманов" не са били предмет на изследване на експертизата, тъй като положеният под тях подпис за получател не е бил оспорен от жалбоподателя.

Съдебно-икономическа експертиза установява, че процесните фактури са били отчетени от доставчиците "Детелина ДП" ООД, "Алкс - А" ЕООД и "Кохиба" ООД, счетоводствата на които са проверени от вещото лице. Единствено вещото лице не е имало достъп на счетоводството на ЕТ "Ками-Камен Кузманов". Проверката на счетоводството на ревизираното лице установява, че заведената счетоводна отчетност не дава възможност да се осъществи контрол върху движението на стоковия поток, докато при посочените доставчици има счетоводен израз на предаване, товарене, разтоварване и транспортиране на стоките по процесните фактури.

Изводите на съда са на база анализ на приетите заключения на експертите, при съпоставка с останалите събрани доказателства в хода на административния и съдебен процес.

Безспорно е установено, че издателите на процесните фактури са редовни доставчици на жалбоподателя. Същите са с предмет и стойност, които не се различават от останалите фактури, осчетоводени от дружеството като стоките по тях са - алкохолни и безалкохолни напитки, бира и цигари, свързани са с независимата икономическа дейност на жалбоподателя в неговия обект, представляващ дискотека в гр. Ловеч.

Приетата по делото съдебно-икономическа експертиза дава заключение, с което оборва всички възражения, поддържани от оспорващия.

Констатираното нередовно счетоводно отчитане на стопанските операции на жалбоподателя не е опровергано в хода на процеса.

Със заключението на СИЕ е установен и размерът на надценката, с което не е опровергана констатацията на ревизията в тази част от РА.

Неопровергани са и свързаните с основните констатации, установени задължения за косвен данък.

Според презумпцията на чл. 124, ал. 2 от ДОПК в производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл. 122 фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено със събраните доказателства.

Правилни са изводите на първоинстанционнния съд, че основанията по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 за данъчно облагане по ал. 2 на чл. 122 от ДОПК, в процесния случай са установени, като доказателства, оборващи обстоятелствата, отразени в процесния РА, не са ангажирани.

По изложените съображения, обжалваното съдебно решение с изводи за законосъобразност на оспорения пред него РА е правилно и следва да се остави в сила.

С обжалваното решение на данъчна администрация са присъдени разноски по производството за осъществената юрисконсултска защита, които на основание чл. 161, ал. 1, изр. последно от ДОПК, са за цялото производство и второ такова не се дължи за касационната инстанция, поради което искането на процесуалния представител на Дирекцията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, поддържано в представения писмен отговор по касационната жалба, следва да се остави без уважение.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение