Определение № 419 от 15.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 230/2024 г.

ВАССедмо отделение15.01.2024 г.докладчик Юлия Раева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 8084 от 21.09.2023 г. по адм. дело № 9074/2023 г. по описа на Административен съд София-град. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател: /п/ ТАНЯ ВАЧЕВА секретар: Членове: /п/ МИРОСЛАВА ГЕОРГИЕВА /п/ ЮЛИЯ РАЕВА

Мотиви

Производството е по чл. 229, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 166, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Д. Бакалудис, гражданин на Република Гърция срещу Определение № 8084 от 21.09.2023 г. по адм. дело № 9074/2023 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлено искането му за спиране на предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 2793/04.09.2023 г. на младши контрольор в отдел „Пътна полиция“ при Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), с която на основание чл. 171, т. 2а, б. ”б” от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) спрямо Бакалудис e приложена принудителна административна мярка (ПАМ) – прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство (МПС) за срок от 6 месеца. Твърди, че предварителното изпълнение на заповедта за прилагане на ПАМ може да доведе до настъпването на значителни и трудно поправими вреди на собственика на автомобила, тъй като няма къде да остави автомобила си в Република България. Автомобилът му е необходим също така за лични и служебни нужди. При тези съображения се иска отмяната на обжалваното определение. Ответникът – младши контрольор в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, не изразява становище по частната жалба. Частната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна, в срока по чл. 230 от АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, с оглед на което е процесуално допустима. Настоящият съдебен състав изоставя досегашната съдебна практика за необжалваемост на съдебния акт в аналогични случаи, като счита същата за несъответстваща на съдържанието на правната норма и волята на законодателя. По същество частната жалба е неоснователна. Процесната ПАМ е приложена на основание чл. 171, т. 2а, б. ”б” ЗДвП. Като фактическо основание за издаване на заповедта е посочено, че водачът е управлявал МПС след употреба на алкохол с концентрация в кръвта 0,88 промила. За да отхвърли искането за спиране на предварителното изпълнение на заповедта, съдът е изложил мотиви, че неудобствата и разходите, които изпълнението на заповедта ще причини на водача на автомобила са несъпоставими с защитата на обществения интерес в случаите на управление на МПС след употреба на алкохол. Определението е правилно. Предварителното изпълнение на заповедта е допуснато по силата на закона - чл. 172, ал. 6 ЗДвП. В ЗДвП не са предвидени основанията за спиране на допуснатото предварително изпълнение, поради което следва да намерят приложение общите разпоредби на чл. 166, ал. 2 във връзка с ал. 4 АПК. Чл. 166, ал. 4 АПК предвижда, че допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2. Условията на чл. 166, ал. 2 АПК са следните: ако предварителното изпълнение може да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. Такива обстоятелства в случая не са налице. Правилно е прието от съда, че допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповедта не би могло да причини на жалбоподателя значителна или трудно поправима вреда. Жалбоподателят е обосновал искането си с посочване на лични и служебни причини, конкретно с това, че предварителното изпълнение ще наложи промяна на работата му и ще затрудни контактите с детето му. Твърди още, че няма достатъчно средства да транспортира автомобила с пътна помощ. По делото не са представени доказателства в подкрепа на твърденията му. Целта на процесната ПАМ е осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения. Като е приел, че предварителното изпълнение на оспорената заповед е в обществен интерес, на който не е противопоставен застрашен или накърнен личен интерес на жалбоподателя със същата степен на значимост, административният съд е постановил правилен съдебен акт. Обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Цитирани разпоредби

10