Определение № 2827 от 13.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1996/2026 г.

Производството е по чл. 229, ал. 1, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Алианц Лизинг България –клон Пловдив“ ЕАД с ЕИК 175200915 (Дружеството), със седалище и адрес на управление в [населено място], общ. Марица, обл. Пловдив, срещу Определение № 2402 от 17.12.2025 г. на Административен съд – Кърджали, по административно дело № 679/2025 г. С обжалваното определение съдът оставя без разглеждане иска на „Алианц Лизинг България – клон Пловдив“ ЕАД с ЕИК 175200915 срещу неоснователни действия от 09.09.2025 г. по изземване на регистрационни табели с [рег. номер] и свидетелство за регистрация на моторно превозно средство (СРМПС) № [номер] за лек автомобил „Ролс Ройс Фантом“ и прекратява производството по делото. Частният жалбоподател, счита обжалваното определение за неправилно като несъответно на материалния закон и препятстващо възможността на Дружеството като собственик на лекия автомобил за защити правата си. Сочи още, че изземването на регистрационните табели и СРМПС не спомага за доказване на твърдяното от административно нарушение, във връзка с което е извършено действието по изземване, поради което последното е неоснователно и следва да бъде отменено. Изтъква, че все още на Дружеството не е връчена заповед за прилагане на принудителна мярка, но въпреки това издадената такава срещу Ц. Д. Й. (един от двамата изпълнителни директори на Алианц Лизинг България ЕАД) е обжалвана с жалба от 20.11.2025 г., но по нея не е образувано делото, а прекратяваното и на жалбата срещу неоснователни действия представлява препятстване на правото на защита. Иска съда да отмени обжалваното определение, а делото да се върне на първоинстанционния съд за разглеждане по същество. Частният жалбоподател се представлява от адв. И. Демерджиев, Адвокатска колегия, гр. Пловдив. Ответникът по частната жалба – инспектор Б. Д. в Районно управление – Кърджали при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Кърджали, не взема становище. Върховният административен съд счита частната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е основателна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд – Кърджали е било искане от настоящия частен жалбоподател срещу неоснователно действие от 09.09.2025 г. по изземване на регистрационни табели с № [рег. номер] и СРМПС № [номер] за лек автомобил „Ролс Ройс Фантом“. Предметът на правния спор е очертан в Определение № 12707 от 10.12.2025 г. на Върховен административен съд (ВАС) по административно дело № 11527/2025 г., с което Административен съд – Кърджали е определен за компетентния съд, който да се произнесе по искането на „Алианц Лизинг България – клон Пловдив“ ЕАД с ЕИК 175200915. С оглед посоченото първоинстанционният съд правилно е определил предмета на спора като е иск по чл. 250, ал.1 АПК, предвид изричното съдебно определение на ВАС. Съгласно посочената разпоредба „всеки, който има правен интерес, може да иска прекратяване на действия, извършвани от административен орган или длъжностно лице, които не се основават на административен акт или на закона“. Съдът обосновава, че от събраните доказателства по делото се установява, че действията, чието прекратяване се иска се основават на издаден административен акт – заповед за прилагане на принудителна административна мярка, която подлежи на самостоятелен съдебен контрол, а действията на място на извършващия проверката административен орган са се основавали на Закона за движението по пътищата, поради което по смисъла на чл. 250 АПК няма годен за оспорване предмет, поради което оставя жалбата без разглеждане и прекратява производството по делото. Изводът на съда, че търсената защита по чл. 250 АПК е недопустима е неправилен. Искът по чл. 250 АПК е средство за защита срещу фактически действия, извършвани от административния орган или от длъжностно лице на администрацията на административния орган, които засягат неправомерно права или законни интереси на лицето, спрямо което са насочени. Понятието неоснователни действия е дефинирано от закона, а именно това са действия, които не се основават на административен акт или на закона. Защитата, която осигурява чл. 250, ал. 1 АПК е само срещу фактически действия, които се извършват извън определените по закон правомощия на органа. Наличието или липсата на такова действие е част от предмета на материалния спор и подлежи на проверка от съда при произнасяне по основателността на искането, а не по неговата допустимост. С Тълкувателно решение № 6 от 17.12.2025г. на Общото събрание на съдиите от I и II колегия на Върховен административен съд по тълкувателно дело №2/2024 г. е изяснено съдържанието на понятията „допустимост“ и „основателност“ при искане по чл. 250, ал.1 АПК, както и фактическият състав на предмета на производството. Изрично е посочено, съдът дължи произнасяне по съществото на спора винаги щом искането, с което е сезиран няма порок, засягащ съществуването или надлежното упражняване на претендираното процесуално право. В случая действително първоначално не е била ясна волята на жалбоподателя, поради което последователно както Административен съд – Кърджали, така и Административен съд - Пловдив оставят без движение първоначалната жалба с указания за по-точно посочване на акта, действието или бездействието, което жалбоподателя оспорва като незаконосъобразно. В резултат е очертан с предмет на спора – иска по чл. 250, ал.1 АПК, който е предопределил и разрешаването на спора за подсъдност между Административен съд – Кърджали и Административен съд - Пловдив. Следователно е налице писмено искане – да се отмени действие по изземване и задържане на регистрационни табели с №[рег. номер] и СРМПС № [номер] за лек автомобил „Ролс Ройс Фантом“, искателят е пряко засегнат от това действие – ограничава се правото му на собственост, а самото действие е описано достатъчно конкретно, за да очертае пред съда пределите на проверката, която следва да извърши, поради което са налице предпоставките искането да бъде разгледано по същество. В горепосоченото Тълкувателно решение е посочено изрично, че „независимо дали се установява липса на правен интерес за защита от неоснователни действия или съществува друг правен способ за защита на накърнените права и законни интереси на искателя, съдът дължи произнасяне по съществото на спора. На първо място, цялата процедура, визирана в нормите на чл. 252 и сл. АПК, е насочена към събиране и анализ на доказателства, имащи отношение към разрешаване на материалния спор и на второ място, изрично законодателят е задължил съда след приключване на процесуалните действия по събиране на данни и доказателства да издаде акт, разрешаващ основателността на повдигнатия пред него спор“. Налага се извод, че първоинстанционният съд неправилно е преценил искането, с което е сезиран за недопустимо като е разширил преценката за допустимост с анализ на факти и обстоятелства, които се включват в преценката, което дължи по основателността на искането. С оглед посоченото обжалваното определение не е съобразено с Тълкувателно решение № 6 от 17.12.2025г. на Общото събрание на съдиите от I и II колегия на Върховен административен съд по тълкувателно дело №2/2024 г. Съгласно чл. 130, ал.2 от Закона за съдебната власт – „Тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове“, поради което обжалваното определение е неправилно поради нарушение на материалния закон и следва да бъде отменено, а делото върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. За пълнота, в делото има данни за подадена пред Административен съд – Пловдив ( л.13 от адм. дело № 2472/25 на Адм.съд – Пловдив) жалба от Алианц Лизинг България – клон Пловдив“ ЕАД с ЕИК 175200915 срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-1947-000362/09.09.2025 г. на началник сектор при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Кърджали без данни по нея да е образувано самостоятелно производството. С оглед посоченото тази жалба и всички материали по настоящото дело отнасящи се до Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-1947-000362/09.09.2025 г. на началник сектор при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Кърджали следва да бъдат изпратени на Административен съд – Пловдив за администриране на жалбата. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ във вр. с чл. 236 АПК Върховният административен съд, Седмо отделение