Определение № 422 от 04.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 308/2011 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на К. П. С., [населено място], срещу определение от 22.02.2011 г. по гр. дело №12123/2010 г. на Софийския градски съд, с което е отхвърлена молбата на жалбоподателката за изменение на решение от 04.01.2011 г. по гр. дело №12123/2010 г. на Софийския градски съд. В обжалваното определение е прието, че заплатеното на процесуалния представител на ответника по въззивната жалба възнаграждение е 1000 лв. Според чл.7, ал.1, т.2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималното възнаграждение по дело за прекратяване на брак е 500 лв., а според §2 от ДР на същата наредба в случаите по чл.78, ал.5 ГПК присъденото възнаграждение не може да бъде по-малко от трикратния размер на възнагражденията. Ето защо присъденото адвокатско възнаграждение не е прекомерно високо. Жалбоподателката излага доводи за неправилност на определението. Ответникът по частната жалба В. М. А., [населено място], не е заявил становище. Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Обжалваното определение е правилно като краен резултат, макар и мотивите да не са прецизни. Неправилен е изводът, че според §2 от ДР на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималното възнаграждение присъденото възнаграждение не може да бъде по-малко от трикратния размер на възнагражденията по наредбата. У говореното адвокатско възнаграждение може да бъде намалено, когато съдът решава въпроса за отговорността за разноски до размера, посочен в наредбата по чл.36 ЗА. Тази наредба е издадена въз основа на законова делегация, регламентираща правото на органите на адвокатурата да определят минималните размери на адвокатските възнаграждения. Законова делегация същите органи да определят размер на възнагражденията в хипотезите на чл.78 ал.5 от ГПК няма. Поради това правилото на § 2 от ДР на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения е издадено извън законовата делегация и не се прилага. Висшият адвокатски съвет може да определи само минималните размери на адвокатските възнаграждения, но не и тези в случаите на чл. 78, ал.5 ГПК. Поради това при прилагането на чл.78, ал.5 ГПК съдът не е ограничен с намаляването на разноските за адвокатско възнаграждение до трикратния минимален размер, а до минималния такъв според Наредба № 1. В случая обаче адвокатското възнаграждение от 1000 лв. за въззивната инстанция е съобразено с действителната правна и фактическа сложност на делото с оглед и на въведените в предмета на делото с въззивната жалба многобройни основания за неправилност на първоинстанционното решение. По тази причина уговореното и изплатено адвокатско възнаграждение не е прекомерно високо. Ето защо обжалваното определение трябва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.