Решение № 4115 от 15.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 679/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на К. Н. Б., чрез неговата майка и законен представител М. Б. Ш., граждани на Сирия, подадена чрез пълномощник адвокат Р. Георгиев срещу Решение № 8441/8.12.2025 г. на Административен съд – Хасково. Ответната страна – председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ), чрез главен юрисконсулт Е. Хичовски, редовно призован в съдебно заседание моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Представя като доказателство пред касационната инстанция справка за актуалната обществено-политическа обстановка в Сирийска арабска република към 18.02.2026 г. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, я намира за основателна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – Хасково е Решение № 5224/ 23.10.2025 г. на председателя на ДАБ, с което е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на К. Н. Б.. От фактическа страна по делото е установено, че: С молба за международна закрила, подадена чрез РПЦ – Харманли към ДАБ с вх. №1465/13.08.2025 г., заведена в ДАБ под рег. № УП 35816/13.08.2025 г., малолетният чужденец К. Н. Б., гражданин на Сирия, чрез своята майка и законен представител М. Б. Ш., е поискал закрила от Република България. Чужденецът е регистриран с регистрационен лист рег. № УП 35816/13.08.2025 г., като са посочени личните му данни, родителите му – М. Б. Ш. и Н. Б. К. както и сестра му Д. Б. Н., които се намират на територията на Република България. С писмо изх. № РПЦХ-01-5435/14.08.2025 г. директорът на РПЦ – Харманли е уведомил Дирекция „Социално подпомагане“ – Харманли на основание чл.15, ал.4 от Закона за закрила на детето, като е поискано определяне на социален работник – гарант за защита правата и интересите на детето съгласно чл.64 от Закона за убежището и бежанците във връзка с чл.15, ал.6 от ЗЗДет. От ДСП – Харманли е изпратен социален доклад и протокол от проведено интервю с майката. По преписката са приложени и решения на Председателя на ДАБ, с които е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на родителите, както и решения на интервюиращ орган, с които не се допуска до производство последващите им молби на основание чл.76б, ал.1, т.2 от ЗУБ. Съдебните решения на Административен съд – Хасково и Върховния административен съд са потвърдили отказите за предоставяне на закрила. Към преписката са приложени удостоверение за раждане на К. Н. Б., както и медицински документи – епикризи за майката и детето, включително хоспитализация на детето през август 2025 г. с диагноза [заличен текст]. Изготвено е становище рег. №УП 35816/13.10.2025 г. от интервюиращ орган при РПЦ – Харманли, в което е предложено да се откаже предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. С Решение № 5224/23.10.2025 г., в производство по общия ред по чл.68, ал.1, т.1 от Закона за убежището и бежанците, Председателят на ДАБ е отказал предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на К. Н. Б. поради липса на предпоставките по чл.8 и чл.9 от ЗУБ, на основание чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от ЗУБ. Решението е връчено на законния представител на 31.10.2025 г. срещу подпис, чрез преводач, като съдържанието му е разяснено на разбираем език. Административен съд – Хасково е приел, че оспореното пред него решение е издадено от компетентен орган – Председателя на ДАБ, в предвидената от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Административният акт съдържа фактически и правни основания, мотивиран е и е постановен след изясняване на всички относими факти, включително чрез социален доклад и интервю с майката на детето, като не са допуснати съществени процесуални нарушения. Съдът е приел, че не са налице предпоставките за предоставяне на статут на бежанец по чл.8 от ЗУБ, тъй като не е установено основателно опасение от преследване поради раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към социална група. Детето няма самостоятелна бежанска история, а твърденията на майката не сочат да е била обект на преследване или нарушения на основни права. Не са налице и предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по чл.9, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ, тъй като няма данни за реална опасност от смъртно наказание, изтезание или нечовешко отношение. Съдът е приел също, че не са налице и условията по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, тъй като от представените справки за обстановката в държавата по произход се установява, че там няма такова ниво на безогледно насилие или въоръжен конфликт, което да създава реална опасност за всяко цивилно лице само поради присъствието му в страната. Направена е и преценка за най-добрия интерес на детето, като е прието, че той се състои в отглеждането му в семейна среда с родителите и сестра му, които могат да се грижат за него, включително и при завръщане в държавата по произход. Поради това съдът приема, че отказът за предоставяне на международна закрила е законосъобразен. Решението е неправилно поради противоречие с материалния закон – порок, представляващ касационно отменително основание, съгласно чл. 209, т. 3 АПК. Съгласно чл.8 от Закона за убежището и бежанците, правото на статут на бежанец се преценява индивидуално за всяко лице, като при малолетни деца релевантни са обстоятелствата, свързани с положението на техните родители и семейство. В този смисъл е неправилен изводът на съда, че малолетният жалбоподател няма самостоятелна бежанска история, поради обстоятелството, че е роден на територията на Република България. Бежанската история на детето не може да бъде разглеждана изолирано от тази на неговите родители, тъй като детето следва правния и фактически статус на семейството си. Съгласно чл.6а от ЗУБ при прилагането на закона първостепенно значение има най-добрият интерес на детето, което изисква самостоятелна и задълбочена преценка на неговото положение, а не формално приемане, че няма собствена бежанска история. Съдът и административният орган не са обсъдили в достатъчна степен личната история на семейството, която е от значение при преценката по чл.8 и чл.9 от ЗУБ. По делото са налице данни, че при нелегалното преминаване през Турция майката е загубила едно от децата си, което представлява тежко травматично събитие за семейството и показва степента на риск и причините за напускане на държавата по произход. Обсъдените данни от първоинстанционния съд относно здравословните проблеми на новороденото дете, което след раждането си на [дата] е било хоспитализирано, включително в детско гастроентерологично отделение, както и на 22.08.2025 г. е постъпило за лечение на остър бронхит, не следва да бъдат споделени. Тези обстоятелства са от значение при преценката относно най-добрия интерес на детето, съгласно чл.9, ал.1, т.2 от ЗУБ. Съгласно чл.3, §1 от Конвенцията на ООН за правата на детето, при всички действия, отнасящи се до деца, предприемани от административни органи или съдилища, най-добрият интерес на детето трябва да бъде от първостепенно значение. Съгласно чл.9 от Конвенцията детето не следва да бъде разделяно от своите родители, освен когато това е в негов най-добър интерес, а съгласно чл.24 от Конвенцията детето има право на най-високия достижим стандарт на здраве и на достъп до здравни услуги. Тези разпоредби задължават административния орган и съда да извършат конкретна и задълбочена преценка на условията, при които детето би живяло при евентуално връщане в държавата по произход, включително достъпа до медицинска помощ, социална среда и семейна подкрепа, какъвто анализ в случая не е направен в достатъчна степен. В случая остава недоказан от административния орган правнорелевантния факт, че в страната по произход малолетното дете ще получи най-високия достижим стандарт на здраве и на достъп до здравни услуги, съгласно Конвенцията. От представения по делото социален доклад се установява, че бащата работи в София, като на всеки две седмици се прибира при семейството си в гр. Харманли и поддържа ежедневна телефонна връзка със семейството си. В социалния доклад изрично е посочено, че е в интерес на детето да се отглежда в семейна среда с родителите си. Тези обстоятелства са от значение при преценката по чл.6а от ЗУБ и §1, т.5 от ДР на Закона за закрила на детето относно „най-добрия интерес на детето“, като съдът и административният орган е следвало да анализират дали евентуалното връщане на семейството в държавата по произход би осигурило същите условия за отглеждане, здравни грижи и социална среда, каквито детето има в Република България. От събраните по делото доказателства не може да се направи обоснован извод, че при евентуално връщане на семейството в държавата по произход на малолетния жалбоподател ще бъдат осигурени същите условия за отглеждане, здравни грижи и социална среда, каквито същият има в Република България. Детето е в изключително ранна възраст, родено на [дата], и в кратък период след раждането си е било хоспитализирано неколкократно – включително в гастроентерологично отделение и за лечение на остър бронхит, което сочи на повишена нужда от постоянен медицински контрол и достъп до специализирана педиатрична помощ. В рамките на пребиваването си в България този достъп реално е бил осигурен, докато по делото липсват конкретни данни и анализ дали в държавата по произход съществуват същите възможности за лечение и проследяване на здравословното състояние на детето. Наред с това съдът е ограничил преценката си до формалния извод, че най-добрият интерес на детето е да бъде отглеждано в семейна среда, без да извърши необходимия анализ на условията, при които това семейство би живяло при евентуално завръщане. От социалния доклад е видно, че към момента семейството се намира в относително стабилна среда в Република България – бащата работи в София, поддържа регулярни контакти със семейството си, включително чрез чести посещения и ежедневна връзка, като е изрично посочено, че е в интерес на детето да се отглежда в семейна среда. Липсват обаче данни относно възможността за осигуряване на същата стабилност, доходи, жилищни и социални условия в държавата по произход, както и относно наличието на подкрепяща среда. Допълнително, не са обсъдени и обстоятелствата, свързани с преживяната от семейството тежка травма при миграцията, включително загубата на дете при нелегалното преминаване през Турция, което е от значение както за психологическото състояние на родителите, така и за цялостната среда, в която ще се отглежда малолетният жалбоподател. При липсата на цялостен и задълбочен анализ на тези обстоятелства не може да се приеме, че е доказано наличието на равностойни условия за развитие на детето извън територията на Република България, поради което изводът на съда в тази насока се явява необоснован. Нещо повече, първоинстанционният съд и административният орган е следвало да направят преценка и относно обективните препятствия, пред които малолетното дете би било поставено при евентуално пътуване и установяването му в обособена част на държавата по произход, счетена от административния орган за сигурна. Такива пречки или препятствия биха била несъмнено – финансови, битови и здравословни затруднения. Съгласно чл. 4, §3 от Директива 2011/95/ЕС оценката на молбата за международна закрила се извършва на индивидуална основа, като се вземат предвид всички относими факти, свързани с държавата по произход, както и индивидуалното положение и личните обстоятелства на кандидата, включително възраст, семейно положение и здравословно състояние. В случая административният орган и съдът не са обсъдили в съвкупност личното положение на малолетното дете, здравословното му състояние, семейната среда и социалния доклад, поради което оценката не е извършена съобразно изискванията на чл. 4 от Директивата. Безспорно по делото е, че жалбоподателят е чужденец, търсещ закрила в Република България, поради което приложима спрямо него е забраната в чл. 20 от ЗУБ, да не се допускат ограничения на правата или привилегиите на чужденците, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние. Семейството е под закрилата на държавата и обществото съгласно чл. 14 от Конституцията на Република България. С разпоредбата на чл. 8, параграф 1 от Европейската конвенция за правата на човека също е визирано правото на зачитане на семейния живот, като в § 2 са посочени предпоставките, при наличието на които може да има намеса в това право, от страна на държавата. Специалният закон - ЗУБ също така съдържа редица разпоредби - чл. 8, ал. 9, чл. 9, ал. 6, чл. 22, чл. 34, които гарантират зачитане на правото на семеен живот и запазване целостта на семейството. Председателят на ДАБ в качеството му на държавен орган има задължение, произтичащо от посочените разпоредби, да не нарушава правото на семеен живот на лицата и целостта на семейството, както и правомощието да прецени наличието или не на законоустановените предпоставки за ограничаването на това право. Съгласно горното, административният акт - Решение № 5224/23.10.2025 г., на председателя на ДАБ е издаден при нарушение на чл. 75, ал. 2 ЗУБ, съгласно който административните органи следва да преценяват всички относими факти, декларации или документи, свързани с личното положение на молителя и с държавата му по произход. С оглед изложеното настоящият състав на Върховния административен съд приема, че оспореното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, като вместо него се отмени решението на председателя на Държавната агенция за бежанците, с което е отказан хуманитарен статут на молителя и делото се върне като преписка на административния орган за ново произнасяне, съобразно дадените указания по прилагане на закона. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,