Определение № 9346 от 07.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9071/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) Образувано е по частна жалба на Е. Д. Д., подадена чрез адв. Орсов като процесуален представител, против определение № 18934 от 03.06.2025 г., постановено по адм. дело № 4992/2025 г. по описа на Административен съд София - град. Частният жалбоподател излага доводи за неправилност на определението, като оспорва извода на съда за просрочие на жалбата му срещу акта за спиране на административното производство, обективиран в писмо изх. № РПН24-ГР94-3074-(4)/17.02.2025 г. на кмета на район "Панчарево", Столична община. Счита, че след като в оспореното писмо не е посочено пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба срещу него, то на основание чл. 140, ал. 1 АПК срокът за обжалването му е двумесечен, започва да тече от неговото връчване на 25.02.2025 г. и не е изтекъл към момента на депозиране на оспорването на 16.04.2025 г. Прави искане за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът – кметът на район "Панчарево", Столична община не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, след като обсъди наведените доводи и събраните по делото доказателства, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу съдебен акт от категорията по чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното определение е оставена е без разглеждане жалбата на Е. Д. Д. против писмо изх. № РПН24-ГР94-3074-(4)/17.02.2025 г. на кмета на район "Панчарево", Столична община и производството по делото е прекратено. С писмото жалбоподателят е уведомен, че във връзка с подадена от него жалба относно изпълнен в съсобствен имот без разрешение на строеж, одобрени строителни книжа и съгласие от всички съсобственици строеж "паркинг за автомобили", е извършена проверка на място и е изпратено писмо към собствениците на имота за съставяне на констативен акт. Посочено е още, че във връзка с постъпила информация за заведена искова молба и разпореждане на Софийски районен съд по образувано гражданско дело срещу Е. Д., до произнасянето по същото с влязло в сила решение, районната администрация не може да вземе отношение по казуса. Не е спорно, че писмото е съобщено на частния жалбоподател на 25.02.2025 г., който на 16.04.2025 г. депозира чрез административния орган до съда жалба срещу спиране на административното производство за установяване на незаконния строеж. За да достигне до извод за недопустимост на оспорването, Административен съд София - град на основание чл. 159, т. 5 АПК приема, че срокът за обжалване на административния акт по чл. 149, ал. 1 АПК, считано от 25.02.2025 г., е 14-дневен и същият е изтекъл към датата на подаване на жалбата - 08.05.2025 г., поради което същата е просрочена. Определението е правилно като резултат. В случая до административния орган е подадена жалба за извършено незаконно строителство, изпълнено в съсобствен имот. Видно от съдържанието на оспореното писмо в него е обективирано волеизявление на административния орган за спиране на административното производство по установяване и констатиране на незаконния строеж в хипотезата на чл. 54, ал. 1, т. 5 АПК. По депозираното искане за премахването му компетентният орган следва да извърши проверка, но не е длъжен да издава заповед по чл. 225а, ал. 1 ЗУТ, защото производството започва по негова инициатива при наличие на някое от основанията, предвидени в чл. 225, ал. 2 ЗУТ, а не по сигнал на трети лица. При издаване на такива заповеди кметът на общината или упълномощени от него длъжностни лица действат служебно, като тяхна е преценката да издадат или не акт за премахване на незаконен строеж. Частният жалбоподател като подател на сигнала няма качеството на страна в административното производство, в което е постановен оспореният от него процесуален акт. Процедурата по чл. 225а ЗУТ се развива между извършителя/ собственика на строежа и административния орган. Предвид изложеното Е. Д. не е засегнат от акта за спиране на административното производство, поради което не разполага с право на жалба срещу него. В този смисъл крайният извод на съда за недопустимост на оспорването е законосъобразен. В допълнение следва да се посочи, че съгласно чл. 54, ал. 5 АПК актът за спиране на административното производство може да се обжалва по реда на глава десета, раздел ІV - "Обжалване на отказ за разглеждане на искане за издаване на административен акт". Според чл. 197 АПК изричният отказ на административния орган да разгледа по същество отправено до него искане за издаване на индивидуален или общ административен акт може да се обжалва чрез него пред съда от лицето, направило искането, в 14-дневен срок от съобщаването му. Препращането към нормата на чл. 197 АПК е само досежно реда на обжалването, който включва и срока за оспорване, а не по отношение на предмета на обжалване. След като писмото, обективиращо волята на органа за спиране на административното производство е съобщено на частния жалбоподател на 25.02.2025 г., то срокът за оспорването му е изтекъл на 11.03.2025 г., присъствен ден. Като подадено на 16.04.2025 г., независимо от неправилно приетата от съда дата 08.05.2025 г., жалбата се явява и просрочена. Неоснователно е възражението на частния жалбоподател за наличие на хипотезата за удължаване на срока за оспорване на два месеца, като се позовава на чл. 140, ал. 1 АПК. Разпоредбата визира удължаване на срока за оспорване при нередовно съобщаване на административния акт, какъвто актът за спиране на административното производство не е. По изложените съображения обжалваното определение е правилно по своя резултат, поради което следва да бъде оставено в сила. По тези съображения и на основание чл. 236 във вр. с чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, второ отделение,