Определение № 45 от 13.04.2010 г. на ВКС по н. д. № 180/2010 г.

Производството е по реда на чл. 351, ал.5 НПК. Постъпила е частна жалба от В. Й. Б. срещу разпореждане на съдия-докладчик от Окръжен съд, Добрич, по ВНЧХД № 716/09, с което е върната касационна жалба срещу въззивната присъда, с която е отменена първоинстанционната присъда на Районен съд, Добрич, и подсъдимият е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 148, ал. 2, пр. 1 вр. ал. 1, т. 3, пр. 1 вр. чл. 147, ал. 1, пр. 2 и чл. 26 НК, за което, при условията на чл. 78 а НК, е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба, в размер на 3 000 лв. С частната жалба се иска да бъде отменено атакуваното разпореждане и делото да бъде върнато на въззивната инстанция за администриране на касационната жалба. Прокурорът от ВКП е изразил становище за неоснователност на частната жалба. Върховният касационен съд, І НО, намери следното: Съгласно чл. 346, т. 2 НПК, по касационен ред могат да бъдат обжалвани новите присъда на окръжния съд като въззивна инстанция, извън тези, с които деецът е бил освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание, на основание чл. 78 а НК. Жалбоподателят е подал касационна жалба срещу въззивна присъда, с която е приложен чл. 78 а НК, тоест, жалбата му е насочена срещу въззивен акт, изрично изключен от касационния контрол, на основание чл. 346, т. 2 НПК. Ето защо, въззивният съд правилно е приложил процедурата по чл. 351, ал. 4, т. 3 НПК, като е върнал недопустима касационна жалба. При това положение, частната жалба срещу разпореждането за връщане е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното разпореждане следва да остане в сила. С оглед на изложеното и на основание чл. 351, ал. 5 НПК, Върховният касационен съд, І НО,