Определение № 533 от 19.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12298/2025 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на С. А. Г., подадена чрез пълномощник, против определение № 38143 от 17.11.2025 г., постановено по адм.д. № 11990/ 2025 г. по описа на Административен съд София - град, с което съдът е оставил без уважение негово искане за спиране на допуснато по закон предварително изпълнение на заповед № 25-4332-005128/ 16.10.2025 г., издадена от полицейски инспектор, отдел "Пътна полиция" при СДВР, за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) "временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 6 месеца" на основание чл. 171, т. 1, б"з", подб. "гг" от Закона за движение по пътищата (ЗДвП). Според частния жалбоподател определението е неправилно, тъй като съдът не е съобразил всички релевантни за спора обстоятелства, а именно, че задължителната застраховка "Гражданска отговорност" за управлявания от него лек автомобил, е сключена от собственика на автомобила още в деня на проверката, като е възстановена служебно и регистрацията на автомобила, т.е. отрицателните последици от нарушението са отстранени към датата на извършването му, поради което и предварителното изпълнение се явява безпредметно. Твърди, че по никакъв начин не уведомен и не е знаел, че управлява лек автомобил с прекратена регистрация, тъй като МПС не е негова собственост. Съдът не е съобразил, че заповедта за прилагане на ПАМ е издадена в деня, след като е сключена задължителната застраховка от собственика на лекия автомобил. Сочи, че с приложената спрямо него като водач принудителна мярка той е лишен от възможността да упражнява трудовата си дейност и да реализира доходи, с които да се издържа. По подробно изложени съображения иска отмяна на определението и произнасяне по съществото на искането, като предварителното изпълнение на акта бъде спряно. Ответникът полицейският инспектор в отдел "Пътна полиция" при СДВР не изразява становище. Върховният административен съд приема частната жалба за процесуално допустима като подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, тя е основателна. Административният съд София - град е сезиран с жалба от С. Г. срещу заповед № 25-4332-005128/ 16.10.2025 г. на полицейски инспектор, отдел "Пътна полиция" при СДВР за прилагане на принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 6 месеца" на основание чл. 171, т. 1, б"з", подб. "гг" от Закона за движение по пътищата. Органът е приложил мярката, след като е установил, че на 15.10.2025 г. Г., като водач на товарен автомобил, собственост на друго лице - А. Г., е управлявал превозното средство, което е с прекратена регистрация от 30.09.2025 г. поради констатирана липса на сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност". Установява се от данните по делото, че АУАН № 4507556 е издаден на 15.10.2025 г. Оспорената пред първоинстанционния съд заповед за прилагане на ПАМ е издадена на 16.10.2025 г. и връчена на адресата на 29.10.2025 г. Видно е от приложената по делото застрахователна полица, че задължителната застраховка "Гражданска отговорност" за конкретния автомобил е платена още в деня на проверката - 15.10.2025 г. и на същата дата служебно е възстановена регистрацията на товарния автомобил (л. 23 - 25 от делото на АССГ). Жалбоподателят е отправил с жалбата и искане по чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 АПК за спиране на допуснатото по закон предварително изпъэлнение на акта съгласно чл. 172, ал. 6 ЗДвП. Първоинстанционният съд е приел, че жалбоподателят не е доказал по категоричен начин релевантното обстоятелство, че допуснатото по закон предварително изпълнение на оспорената заповед ще му причини значителна или труднопоправима вреда по смисъла на чл. 166, ал. 4, вр. с ал. 2 АПК. Посочил е, че липсват доказателства за упражняване на шофьорска професия, а твърденията му се отнасят до бъдещи несигурни събития. Съдът е приел за неоснователно и възражението, че жалбоподателят като водач на товарния автомобил, собственост на друго лице, не е знаел, че превозното средство е със служебно прекратена регистрация и липса на валидно сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност". Приел е за неотносимо към искането за спиране на предварителното изпълнение и възражението на жалбоподателя, че още в деня на нарушението същото е отстранено. С тези мотиви е оставил без уважение искането на Г. като неоснователно. Определението е неправилно. Оспорената пред първоинстанционния съд заповед е за прилагане на ПАМ по чл. 171 ЗДвП. Предварителното изпълнение на заповедта е допуснато по силата на закона - чл. 172, ал. 6 ЗДвП, и подадената жалба не спира изпълнението. В ЗДвП не са предвидени основанията за спиране на допуснатото предварително изпълнение, поради което намират приложение общите норми на чл. 166, ал. 2 и 4 АПК, съгласно които съдът може да спре предварителното изпълнение, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. Тези последици следва да са от такова естество, че да могат да се противопоставят на значимостта на целите, които законът поставя с предварителното изпълнение. При ПАМ като вид административна принуда се реализира диспозицията на правната норма, в конкретната хипотеза чл. 171, т. 1, б"з", подб. "гг" ЗДвП. Законодателят е преценил прилагането на процесната ПАМ като породено от деяние с висока степен на обществена значимост. Затова допуснатото по закон предварително изпълнение на тази принудителна мярка е за защита на надделяващ значим обществен интерес. Следователно фактите, които жалбоподателят противопоставя, трябва да са със същата степен на значимост. В случая първоинстанционният съд директно е подложил на проверка дали оспорващият е доказал твърдението си за конкретни вреди, които биха могли да му бъдат причинени от предварителното изпълнение на обжалваната заповед и дали същите са с висока степен на значимост, без да прецени представените по преписката релевантни доказателства и да анализира установеното деяние като основание на акта за допуснатото по закон предварително изпълнение от гледна точка на вида и характеристиката на приложената принудителна мярка и дали е постигната защитимата от закона цел. Безспорно всяко предварително изпълнение на административен акт може да причини неудобства и да засегне законни права и интереси на адресата. Действително, по силата на закон допуснатото незабавно изпълнение на оспорената заповед е в обществен интерес, но дали с него в случая е постигната тази защита е въпрос, на който следва да бъде даден отговор съобразно установените по делото факти. Оспорената заповед за прилагане на ПАМ е издадена на 16.10.2025 г. за нарушение, което е установено на 15.10.2025 г. с АУАН. Още преди издаване на заповедта, в деня на констатираното нарушение, същото е било отстранено - процесният товарен автомобил, управляван от адресата, е служебно регистриран поради заплатена веднага задължителна застраховка "Гражданска отговорност". Това означава, че към 16.10.2025 г., когато е издадена оспорената заповед, нейното предварително изпълнение не реализира преследваната от закона цел. По своята правна природа ПАМ е средство за защита на права и законни интереси на други правни субекти, държавата и обществото. В случая допуснатото по закон предварително изпълнение на заповедта не постига реалният ефект на предварителното изпълнение. Следва да се посочи, че допуснатото предварително изпълнение от закона не съдържа законова презумпция за непогрешимост, за избягване на несъразмерност с конкретната ситуация и несъизмеримост на вредите с целите на издадения административен акт. В случая жалбоподателят не е собственик на управляваното от него моторно превозно средство и въпреки обективната безвиновна отговорност за вмененото му с оспорената заповед нарушение, чиято законосъобразност е въпрос по същество, то следва да бъде съобразено, че няма как водачът да бъде уведомен за дерегистрация на автомобила при положение, че администрацията няма задължение да уведоми и самия собственик предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 10 ЗДвП. При така установеното съдът приема, че следва да бъде спряно допуснатото по закон предварително изпълнение като законоустановена мярка, която е приспособена към нуждата от обезпечителна защита в административния процес, като осуетява осъществяване на материалните права или задължения, създадени с акта. По този начин спирането на изпълнението привременно брани заплашената правна сфера на жалбоподателя. То се изразява в спиране на действието на невлезлия в сила акт спрямо адресата, като в този случай насотящият съдебен състав съобразява и наличието на специфики в интензитета на правното въздействие. Предвид изложеното, като е достигнал до извод за неоснователност на искането за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на заповед № 25-4332-005128/ 16.10.2025 г., издадена от полицейски инспектор, отдел "Пътна полиция" при СДВР, първоинстанционният съд е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено. Вместо него следва да се постанови друго, с което предварителното изпълнение на заповедта бъде спряно до произнасянето на съда с влязъл в сила съдебен акт. Воден от горното, Върховният административен съд