Решение № 15640 от 26.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4822/2013 г.

Решение № 15640 от 26.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4822/2013 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Кръстю Делчев Тинев от с. Черепово, Община Харманли срещу решение № 242/05.02.2013 г., постановено по адм. дело № 3519/2011 г. по описа на Пловдивския административен съд, с което е отхвърлена жалбата му против РА № 260800794/09.03.2009 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Хасково (понастоящем ТД на НАП - гр. Пловдив), потвърден с решение № 474/13.07.2009 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП за установени задължения за данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2003 г. в размер на 7 183,46 лв. и лихви за забава в размер на 4 695,06 лв. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът е изложил оплакване, че съдът не е обсъдил всички налични по делото доказателства, относими към съответните факти и по този начин е достигнал до необоснован извод, че не са оборени констатациите на ревизионния акт. Освен това, касатора е недоволен, че съдът не е кредитирал свидетелските показания, които са събрани за установяване на допустими по закон факти. Изложени са оплаквания за незаконосъобразност на изводите на съда относно заемните средства, както и относно доходите на семейството от селскостопанска дейност - отглеждане на буби в черничеви градини. Оплаквания са изложени в касационната жалба за това, че съдът не е приел за основателно възражението, че неправилно ревизията е извършена по реда на чл. 122 ДОПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и отмяна на ревизионния акт, както и за присъждане на направените по делото разноски. По делото са депозирани писмени бележки от адв. Магдалена Колева, която се позовава на решение № 11145/29.07.2013 г. по адм. дело № 131/2013 г. на ВАС, VIII отделение относно ревизионния акт на съпругата на касатора Евгения Профирова Тинева за 2003 г. за данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.). Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП в депозираните по делото писмени бележки на юриск. Цветанка Дамянова я оспорва с искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна поради следните съображения: Първоинстанционният съд е приел, че правилно ревизията е извършена по особения ред по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК, поради констатирано от ревизията превишение на разходите над приходите, предвид установения укрит приход на основание чл. 122 ДОПК във връзка с чл. 18, ал. 2 и чл. 10 ЗОДФЛ за сумата от 27 046,42 лв., която е подлежаща на облагане. Съдът е обсъдил назначената съдебно-счетоводна експертиза, която съдът не е кредитирал, тъй като в заключението му не са отразени разходи за придобиване на апартамент, което се установявало от разпита на свидетелката Делчева, както и на навес-сушилня и земя по договор от 16.05.1994 г. и дълготраен актив по договор от 02.05.1994 г. Относно твърденията на жалбоподателя за спестявания, които са отразени в допълнителното заключение на вещото лице, съдът е приел, че това не е установено с доказателствата по делото. Не са приети и възраженията на каса тора относно разходите за издръжка и живот на домакинството. В този смисъл съдът изцяло е възприел констатациите на ревизията за наличие на укрит доход, което е основание за ревизия по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК, както и че облагането с ревизионния акт е само на превишението, без да се формира обща годишна данъчна основа. По този начин според съда не са обложени доходите от пенсия на жалбоподателя, които са необлагаеми, макар, че е следвало да се формира обща данъчна основа от констатираните доходи от търговска дейност като едноличен търговец, поради което е прието, че облагането е в полза на жалбоподателя и съдът е отчел забраната за влошаване на положението му съгласно чл. 160, ал. 5 ДОПК. Обжалваното решение е неправилно постановено. Ревизията е установила, че за 2003 г. касаторът е подал ГДД по чл. 41 ЗОДФЛ (отм.), в която е декларирал доходите от дейността му като едноличен търговец, както и внесен дължимия данък за облагане на тази дейност. Затова констатираното от първоинстанционния съд, че не са включени от ревизията доходите от дейността на касатора като едноличен търговец е необосновано. Обложени са доходите на касатора са от трудови правоотношения. Относно разходите за 2003 г. обсъдено е от ревизията, че касатора е дал в заем на сина си Тончо Тинев 30 000 лв. на 17.02.2003 г., както и че съпругата му Евгения Тинева също е предоставила на сина си в заем сума от 30 000 лв. на 14.06.2003 г., като ревизията е приел, че липсват доказателства за наличие на ресурс за такава обща за семейството сума през 2003 г. В същото време ревизията е включила общо сумата от 60 000 лв. като разходи и е установила превишение на разходите над приходите в размер на 54 092,84 лв. или 1/2 за касатора 27 046,42 лв., която сума е приета за облагаема и върху нея е изчислен данъка по чл. 35 ЗОДФЛ за 2003 г. в размер на 7 183,46 лв. и лихва от 4 695,06 лв. Приходните органи за разходите от 60 000 лв., които са включени в паричния поток на ревизираното лице с оглед твърденията му, че са дадени заедно със съпругата си в заем на сина им, са приели, че те представляват укрит доход, поради недоказването на техния произход. Неправилно първоинстанционният съд е извършил преценка на доказателствата по делото относно формирането за 2003 г. на паричния поток на касатора. Съдът неправилно е игнорирал свидетелските показания на Делчо Маджаров и Янка Делчева, разпитани в съдебно заседание на 23.04.2012 г. От техните показания е установено, че касаторът заедно със съпругата си имат реституирани земеделски земи. Това обстоятелство се установява и от приложеното по делото решение от 27.07.1992 г. на поземлена комисия за възстановена земеделска земя на основание чл. 10б ЗСПЗЗ. Според свидетелите Кръстю Делчев и съпругата му са отглеждали буби, животни и тютюн. Тези показания, съотнесени към писмените доказателства по делото - договор за черничеви градини, предавателно-приемателна бележка № 147/23 от 13.11.1997 г. от СО "Булгартабак" за предаване на тютюн от Кръстю Делчев, договор за покупка на навес-сушилня и при преценката в съвкупност на писмените и гласни доказателства, може да се направи извод, че ревизираното лице е получавало доходи, с които може да покрива разходите си. Независимо, че ревизията е извършена по особения ред, приходните органи са били длъжни да установят относимите факти и обстоятелства въз основа на обективни критерии след анализ по чл. 122, ал. 2 ДОПК. Вместо това, те са изградили констатациите си на предположения и съмнения, което не дава възможност на ревизирания субект да извърши пълно насрещно доказване, за да ги опровергае, каквото е задължението му по чл. 124, ал. 4 ДОПК. В този смисъл е и решение № 11145/29.07.2013 г. по адм. дело № 13182013 г. на ВАС, VIII отделение, с което е отменено решение № 2125/15.10.2012 г. по адм. дело № 3448/2011 г. на Пловдивския административен съд и е постановено решение по съществото на спора, с което по жалба на съпругата на касатора Евгения Тинева е отменен РА № 260800797/09.03.2009 г. за определения й данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.). С оглед на това, че са извършени същите фактически установявания, настоящият съдебен състав счита, че следва да се съобрази с решението на ВАС, VIII отделение. Предвид гореизложеното, обжалваното решение е неправилно и са налице отменителните основания, посочени от касатора и затова подлежи на отмяна. На основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови решение по съществото на спора, с което РА № 260800794/09.03.2009 г за установените на Кръстю Делчев задължения за данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2003 г. в размер на 7 183,46 лв. и лихви за забава в размер на 4 695,06 лв., бъде отменен като незаконосъобразен. С оглед изхода на делото и направеното искане, на касатора следва да се присъдят направените за двете съдебни инстанции разноски в общ размер на 655 лв. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,