Решение № 3433 от 25.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1007/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационната жалба на "Емар Инжинеринг" ЕООД, ЕИК 203396788, срещу Решение № 38929/23.11.2025 г., постановено по адм. д. № 8235/2024 г., с което е отхвърлено оспорването срещу Ревизионен акт (РА) № Р-22221023003264-091-001/16.01.2024 г. на органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение № 649/16.05.2024 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) София, с който е ангажирана отговорност по чл. 177 ЗДДС на дружеството за дължим и невнесен данък по доставки, извършени от „Емар Билдинг“ ЕООД за периодите 2019 г. – 2021 г., като са установени задължения за ДДС в размер на 325 000,12 лв. и лихви 93 118,07 лв. Поддържа се недопустимост на решението като постановено в нарушение на правилата за местната подсъдност по чл. 156, ал. 1 ДОПК. Наведени са и трите категории касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, чието осъществяване се аргументира с необоснованост на решаващия извод на АССГ за доказаност на всички предпоставки от фактическия състав на отговорността по чл. 177 ЗДДС. Предлага се анализ на доказателствата по делото, който според касатора опровергава тезата за дължимо познание у получателя, че главният длъжник няма да изпълни публичните си задължения по ЗДДС, възникнали във връзка с доставките, по които е ползвано право на данъчен кредит. Иска се отмяна на обжалваното решение и отмяна на РА. Претендират се деловодните разноски. Ответникът по касационната жалба, директорът на дирекция ОДОП София, чрез юрк. Бакърджиева, оспорва основателността й, отправя искане решението да бъде оставено в сила и на администрацията да се присъди юрисконсултско възнаграждение от 10928,72 евро. Заключението на прокурора от Върховната касационна прокуратура е за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в състав на Първо отделение, след като прецени наведените в нея доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, намира следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, е частично основателна, поради следните съображения: Настоящата касационна инстанция преценява решението на административния съд като валидно и допустимо, а възражението за местна подсъдност на спора – преклудирано съобразно чл. 134, ал. 2 АПК вр. § 2 ДР на ДОПК. Правилно съдът е приел, че РА е валиден акт, издаден от компетентни органи в предвидената от закона форма след ревизионно производство, възложено също от надлежно овластен орган - ТР № 3/26.06.2025 г. на ВАС по тълк. д. № 2/2024 г. По отношение на „Емар Инжинеринг“ ЕООД с оспорения пред АССГ ревизионен акт е осъществена отговорност по чл. 177 ЗДДС за данъчни периоди от м. 04.2019 г. до м. 12.2021 г., обвързана с упражнено от РЛ право на приспадане на данъчен кредит по 31 фактури, издадени от „Емар Билдинг“ ЕООД, което дружество извършва строително-монтажни работи, възложени от касатора. Управителят на доставчика Е. П. е пълномощник на ревизирания търговец, а управителите на двете дружества са роднини по права линия от първа степен (майка и син). От банковите документи е установено извършване на плащания „от името и за сметка“ на възложителя, включително и към доставчици на „Емар Билдинг“ ЕООД. Управителят на доставчика в качеството на пълномощник на касатора, е теглил парични суми от банковите сметки на „Емар Инжинеринг“ ЕООД и е нареждал от тях извършването на плащания към доставчици на „Емар Билдинг“ ЕООД. Последното плащане по фактурите, извършено от касатора, датира от края на м. 12.2019 г., след който момент няма директни преводи към доставчика. Проверка в СУП на НАП е показала, че от „Емар Билдинг“ ЕООД не е внасян деклариран ДДС по СД по ЗДДС за процесните данъчи периоди, а с РА № Р-22001023001289-091-002/13.10.2023 г. са установени и допълнителни задължения в резултат на отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури от доставчик „Никрама - 3“ ЕООД. По отношение на „Емар Билдинг“ ЕООД е образувано изпълнително дело № 190718082/2019 г., издадено е съобщение за доброволно изпълнение, предприети са множество обезпечителни мерки (запори на МПС, техника, банкови сметки), извършени са частични плащания на обща стойност 53 556,58 лв., въпреки поетите ангажименти за регулярни вноски по изпълнителното дело задълженията не са погасени, а движимите вещи са реализирани чрез публична продан. След пълно имуществено проучване на длъжника вземането е прекатегоризирано като несъбираемо. Ревизиращите обосновават предпоставките на чл. 177, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС за ангажиране на отговорността на касатора за задълженията на „Емар Билдинг“ ЕООД – налице е невнесен от доставчика данък, той системно не изпълнява задълженията си към бюджета, като не внася задълженията по СД и по РА, задължението му е прекатегоризирано в несъбираемо; ползван е данъчен кредит, свързан с този данък и получателят по доставките е знаел или е бил длъжен да знае, че доставчикът няма да внесе дължимия ДДС, като знанието се презюмира от свързаността между управителите на двете дружества (майка и син), от това, че управителят на доставчика е и пълномощник на получателя с широки правомощия, както и от характера на сделките, определени като привидни и заобикалящи закона по смисъла на чл. 177, ал. 3 ЗДДС. РД и РА не съдържат мотиви в какво се състои заобикалянето на закона и какъв неправомерен резултат е постигнат. При обжалването на РА по административен ред ответникът по касация заключава, че при установените при ревизията факти са налице индиции за наличие на знание: свързаността между управителите на двете дружества (майка и син); представляващият доставчика е търговски пълномощник на жалбоподателя с право да се разпорежда неограничено с паричните средства по банковите му сметки, като е извършвал плащания и тегления по своя преценка, включително такива, довели до осуетяване на принудителното събиране на задълженията на „Емар Билдинг“ ЕООД; запорираните банкови сметки на доставчика са били успешно избегнати чрез насочване на плащанията по изпълнените услуги към сметките на касатора, което е позволило доставчикът да не получава приходите си по официалните канали и съответно да не плаща дължимия ДДС. Фактурите, издадени от „Емар Билдинг“ ЕООД към касатора, са на обща стойност 2 927 475,68 лв., по които е упражнен данъчен кредит от 585 495,14 лв., а получените от изпълнителя суми надхвърлят 3,5 млн. лв., което изключва тезата за обективна невъзможност за плащане на дължимите към бюджета задължения в размер на 325 000,12 лв. Налице са и множество тегления в брой на значителни суми от страна на пълномощника, за чието предназначение липсва яснота. Изложените обстоятелства, разгледани в съвкупност, разкриват според ответника координирани действия между двете дружества, които са в такава степен взаимосвързани, че получателят не е могъл да не знае, че данъкът по доставките няма да бъде внесен. Първостепенният съд е дефинирал фактическия състав на отговорността по чл. 177 ЗДДС - обективни елементи (чл. 177, ал. 1 ЗДДС): дължим и невнесен от друго лице данък; ползван от получателя данъчен кредит, свързан пряко или косвени с дължимия и невнесен данък, както и субективен елемент (чл. 177, ал. 2 ЗДДС) – съществуващо или дължимо познание у лицето, че данъкът няма да бъде внесен. Обосновал е извод за доказаност на тяхното кумулативно наличие. Решението е частично правилно. Страните не спорят, че касаторът е получател по описаните в РД облагаеми доставки с изпълнител „Емар Билдинг" ЕООД, притежава фактури за получените облагаеми доставки и е упражнил правото си на приспадане на данъчен кредит по същите през описаните отчетни периоди. Към датата на издаване на разглеждания РА доставчикът „Емар Билдинг" ЕООД не е погасил задълженията си по подадени СД по ЗДДС с резултат ДДС за внасяне за описаните данъчни периоди и определените задължения с РА № Р-22001023001289-091-002/ 13.10.2023 г. Налице са изискуеми и непогасени публични задължения, събирани от НАП, за които е образувано ИД № 190718082/2019 г. Не е спорно също така ползването на данъчен кредит от касатора като получател по доставките от „Емар Билдинг" ЕООД и че ползваният кредит е пряко свързан с невнесения от доставчика му данък – по СД и по издаден РА - в РД подробно е описан невнесеният ДДС по СД от „Емар Билдинг“ ЕООД, упражненото право на приспадане на данъчен кредит от „Емар Инжинеринг“ ЕООД и отговорността за невнесения данък, която е в размера на ползвания ДК. Спорен е субективният елемент от фактическия състав на отговорността за чуждото задължение. В практиката по приложението на чл. 177, ал. 2 ЗДДС е възприето разбирането, че за обосноваване на наличие на "знание" по смисъла на нормата е необходимо да бъдат установени обективни обстоятелства, които да сочат, че действителните отношения между търговците надхвърлят рамките на обичайните делови отношения между доставчик и получател по определена сделка. В разглеждания случай управителите на двете дружества са в пряка родствена връзка - майка (А. П., управител на "Емар Инжинеринг" ЕООД през периода 04.02.2015 г. - 28.02.2023 г.) и син (Е. П., управител на „Емар Билдинг“ ЕООД), което обуславя тяхната свързаност по § 1, т. 3, б. а) от ДР на ДОПК. Наред с това управителят на доставчика „Емар Билдинг“ ЕООД Е. П. е същевременно и търговски пълномощник на касатора с право да се разпорежда неограничено със средствата му по банкови сметки. Въз основа на приобщените при ревизията отчети по банковата сметка на касатора в Юробанк България АД приходните органи заключават, че след м. 12.2019 г. липсват директни преводи в полза на „Емар Билдинг“ ООД по фактурите, по които от дружеството е ползвано право на данъчен кредит, който извод е възприет от инстанцията по същество. Същите отчети (л. 355 - л.400 от приложение 1 към първоинстанционното дело) сочат 56 превода от банковата сметка на „Емар Инжинеринг“ ООД в цитираната банка по сметката на доставчика в Уникредит Булбанк АД с посочени основания издадени от доставчика фактури в периода от 01.04.2019 г. до 31.12.2019 г. От съдържанието им се установява, че спирането на плащанията към доставчика „Емар Билдинг" ЕООД датира от м. 01.2020 г. с оглед наложените от публичния изпълнител запори върху банковите му сметки, като вместо това пълномощникът е извършвал многократни тегления в брой от сметките на касатора „от името и за сметка“ на доставчика. Данните са за пренасочване на плащания в полза на доставчика чрез банковите сметки на касатора включително към контрагенти на „Емар Билдинг“ ЕООД, като по този начин е възпрепятствано принудителното събиране по наложените запори върху банковите сметки на последното. Изложената съвкупност от факти – близка роднинска свързаност, контрол върху финансовите потоци, пренасочване на плащания с цел избягване на принудително събиране, прихващания вместо реални плащания и трайно неплащане от страна на „Емар Билдинг“ ЕООД на задълженията му за ДДС по СД и РА, за което е образувано изпълнително дело и е проведено принудително изпълнение води до обоснования извод на ревизиращите за знание у касатора относно невъзможността доставчика да внесе дължимия ДДС. Както бе посочено, този извод намира подкрепа в установеното неплащане на задълженията на „Емар Инжинеринг“ ООД по издадените от „Емар Билдинг“ ООД след данъчен период м. 12.2019 г. Изложеното обуславя недоказаност на субективния елемент от фактическия състав разглежданата солидарна отговорност по отношение на неплатения от доставчика данък по фактурите, задълженията по които са платени от получателя по банковата сметка на доставчика, възлизащ общо на 12 859,76 лв., което обуславя отмяна на РА в тази част. Правилно е приел АССГ, че разпоредбата на чл. 177 ЗДДС е в съответствие с чл. 205 от Директивата, който допуска държавите членки да въведат солидарна отговорност за чуждо задължение по ДДС при наличие на знание или задължение за знание у получателя, че данъкът няма да бъде внесен. Такава отговорност не противоречи на принципите на правната сигурност и пропорционалност, когато се основава на обективни данни, установяващи знание за участието в схема за неплащане на данък, какъвто е и фактическият състав на чл. 177 ЗДДС. По изложените съображения касационната инстанция приема, че решението на Административен съд София-град следва да се отмени в частта, с която е отхвърлена жалбата срещу РА в частта на ангажираната отговорност по чл. 177 ЗДДС на „Емар Инжинеринг“ ЕООД за дължим и невнесен данък по доставки, извършени от „Емар Билдинг“ ЕООД за периодите м. 04.2019 г. (6994,24 лв. и лихви 3491,76 лв.), м. 05.2019 г. (1213,55 лв. и лихви 595,39 лв.), м. 11.2019 г. (4005,69 лв. и лихви 1759,41 лв.) и м. 12.2019 г. (646,28 лв. и лихви 278,66 лв.) и същият да се отмени в цитираната част. В останалата част решението на АССГ не е засегнато от наведените в касационната жалба отменителни основания и като постановено в съответствие с материалния закон следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и при своевременно заявените искания на ответника по касация се следва юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 евро за настоящата инстанция, а на касатора – 57,80 евро разноски за двете инстанции. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК Върховният административен съд, състав на Първо отделение