Определение № 7437 от 07.07.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6301/2025 г.

Производството е по чл.229 – чл.236 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по частна жалба, подадена от „Селави Ком“ ООД, представлявано от управителя К. и процесуален представител адвокат Христев срещу определение № 11094 от 31.03.2025г., постановено по адм.дело №2203 по описа за 2025г. на Административен съд София-град, с което е оставена без разглеждане жалба на дружеството срещу отказ за издаване на разрешение за продължително пребиваване в Република България, на заместник-директора на дирекция "Миграция", на основание чл.33к от Закона за чужденците в Република България на В.-К. М., гражданка на Израел. С частната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното определение като постановено в нарушение на материалния закон и е прекратено производството по делото. Изложени са доводи за неправилност на определението и се иска неговата отмяна. Заместник директора на Дирекция „Миграция“, редовно уведомен по реда на чл.232 от АПК, не е подал писмено възражение. Върховният административен съд, четвърто отделение като взе предвид доводите в частната жалба, мотивите на обжалваното определение и данните по делото, преценява следното: Частната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна. Производството пред административния съд е образувано във връзка с оспорване на Отказ, рег. № 5364р-2223 от 28.01.2025 г. за издаване на разрешение за продължително пребиваване и работа тип "Синя карта на ЕС", на В.-К. М., гражданка на Израел, издаден от заместник директор на Дирекция "Миграция"-МВР. Съдът е оставил без разглеждане подадената жалба, като е приел, че е процесуално недопустима на посочено правно основание чл.159, т.2 от АПК. Съдът е приел, че подателят на жалбата не е страна по административното правоотношение и не е носител на потестативното право на жалба, независимо от това, че има право да започне административното производство. Според съда в случая не е депозирана жалба от адресата на акта. Съдът е приелв, че жалбата е подадена от лице, което е извън обхвата на чл. 147, ал. 1 от АПК, във вр. чл. 153 от АПК, поради което и жалбата като депозирана от лице, което не активно процесуално легитимиран носител на правото на жалба срещу конкретния акт, е недопустима на осн. чл. 159, т. 2 от АПК и като такава я е оставил без разглеждане и е прекратил производството по делото. Обжалваното определение е неправилно. Постановено е в нарушение на материалния закон - Закона за бужденците в Република България. Необоснован е правният извод на съда за липса на правен интерес за оспорващото дружество С разпоредбата на чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България е приета обща клауза на обжалваемост пред съдилищата на всички административни актове, с които се засягат права и законни интереси на граждани и юридически лица, освен изключените със закон. Административният акт засяга по смисъла на чл. 120, ал. 2 от КРБ граждани или юридически лица, когато нарушава или застрашава техни права или законни интереси. Засегнати са онези лица, които са носители на материално-правни последици от решаването на спора, респ. в чиято правна сфера рефлектира неблагоприятно порочния административен акт. В този смисъл неблагоприятно засягане е всяка правна последица от акта, състояща се в прекратяване или ограничаване на съществуващи субективни права, създаване на нови или разширяване на съществуващи правни задължения, както и хипотезите на невъзможност за упражняване на субективни права, за които законът предвижда издаването на административния акт. Конституционния принцип е развит и с разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от АПК. Съгласно този текст право да оспорват административен акт имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от акта или за които този акт поражда задължение. При тази обща регламентация на правния интерес, като абсолютна положителна процесуална предпоставка, не може да се приеме, че търговското дружество, по чиято инициатива е започнало административното производство по издаване на разрешение за продължително пребиваване и работа тип „Синя карта на ЕС“, няма правен интерес от оспорване на постановения по негово заявление отказ. Постановения отказ засяга пряко права на оспорващото дружество, доколкото видно от подаденото заявление дружеството като работодател е поискало разрешение за продължително пребиваване в страната на чужд гражданин, с което да бъде допуснат до българския пазар на труда високо квалифициран чужденец, за да бъде подобрена дейността на търговското дружество жалбоподател, като в тази връзка към заявлението е подадена и подробна обосновка от работодателя. Този извод се подкрепя и от изричната законова възможност по чл.33к, ал.3 от ЗЧРБ, заявлението да бъде подадено и от работодателя. Освен, че лицето, по чиято инициатива е започнало административното производство безспорно притежава качество на процесуално легитимирана страна в производството по оспорване на постановения отказ, безспорно е и засягането на правата на работодателя, за който се прегражда възможността да реализира правата си по възникналото трудово правоотношение, съгласно приложения трудов договор с чуждия гражданин. Административният акт е и с посочено правно основание чл.26 ал.2 от Закона за чужденците в Република България, вр. със специалния чл.33к от ЗЧРБ. Съгласно чл.26 ал.11 от ЗЧРБ - Отказът за издаване на разрешение за пребиваване или продължаване на срока за пребиваване се мотивира, съобщава се на заинтересованите лица и може да се оспорва по реда на АПК. Следователно като заинтересовано лице - работодателя, който иска наемането на квалифицирана работна ръка и като заявител пред административния орган, видно от т.2 в отказа, има право не само да бъде уведомен за този отказ, но и да го обжалва по всички правила на Административнопроцесуалния кодекс. Предвид изложените мотиви следва да се приеме, че обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено. Търговското дружество „Селави Ком“ ООД има правен интерес и законова възможност да оспори постановения по негово заявление отказ за издаване на разрешение за продължително пребиваване и работа тип "Синя карта на ЕС", на В.-К. М., гражданка на Израел. Воден от горното и на основание чл.221, ал.2, предложение второ, във връзка с чл.236 от АПК, Върховният административен съд – четвърто отделение