Решение № 348 от 16.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 903/2011 г.

Решение № 348 от 16.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 903/2011 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Костадинка Арсова Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С определение № 347 от 8.05.2012 г. по гр. д. № 903 от 2011 г. на Върховния касационен съд, първо отделение е допуснато касационно обжалване на решение № 289 от 1.06.2011 г. по гр. д. № 368 по описа на Плевенския окръжен съд за 2011 г., с което е отменено решение № 373 от 2.03.2011 г. на Плевенския районен съд, 1 състав по гр. д. № 5900 от 2011 г. и е отхвърлен предявеният от касаторката срещу А. Б. И. негаторен иск, с който е поискано той да извърши необходимият ремонт на В и К в банята си и да преустанови условията, създаващи възможности за течове в жилището на Б. Т. Р.. В касационната жалба се инвокират основания за неправилност на решението, съдържащи се в разпоредбата на чл. 281, т. 3 ГПК - допуснати съществени процесуални нарушения, необоснованост и нарушения на материалния закон. Касационната проверка на решението е допусната по въпросите само неправомерните действия ли са правнорелевантни за уважаване на иска по чл. 109 ЗС или подържането на противоправно състояние в съсобственият имот също представлява елемент от фактическият състав на негаторния иск и не е ли предмет на защита с този иск всяко смущаване на правото на собственост. Касационната проверка е допусната в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Ответника А. Б. И. не е взел становище в съдебно заседание извън представеният отговор по чл. 284, ал. 1 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Първо г. о. като прецени доводите на страните и данните по делото приема следното: Жалбата е допустима защото е подадена от надлежна страна, срещу съдебен акт, които засяга материалните им права, в срока по чл. 283 ГПК. Разгледана по същество жалбата е основателна. При постановяване на решението са допуснати нарушения на материалния закон, същото е необосновано. Решението противоречи на съдебна практика по приложението на чл. 109 от Закона за собствеността. Плевенския окръжен съд е отхвърлил предявеният от Б. Т. Р. против А. Б. И. негаторен иск по чл. 109 като е намерил за неоснователна претенцията й А. Б. И. да бъде осъден да преустанови бездействието си и отремонтира банята в собственият си апартамент защото със съществуващите течове овлажнява апартамента на Р., с което си бездействие ограничава упражняването на правото на собственост в нейния апартамент. По делото е било установено, че Б. Т. Р. е собственик по сделка- н. а. №..., т...., н. д. №... от..... г. / прекратена СИО/ и по наследство от покойния си съпруг Г. И. Р. / у-ние за наследници №... от..... г. /на 3/4 идеални части от имота, а другата 1/4 ид.ч. е на нейния син П. Г. Р. А. Б. И. е собственик на апартамента, който се намира над този на ищцата в същата Етажна собственост. Изслушано е заключението на в. л. П. В., което е установило наличие на течове по стените на банята и тоалетната в апартамента на ищцата, подкожушване и мухъл в мазилката и в шкафовете в тези помещения. Посочил е че това увреждане се дължи на неизправност във В и К инсталацията на горе разположеният апартамент, собственост на ответника. Създадено е трайно фактическо положение, което според Плевенския окръжен съд е основание за уважаване на иска по чл. 50 ЗЗД, но не и на иска по чл. 109 ЗС. По делото е безспорно, че в апартамент №.., ет...., вх..., ж. бл. №.. в [жк], [населено място], който е собственост на А. Б. И. съществува неизправна инсталация, която наводнява банята и тоалетната на касаторката. но не представлява част от фактическият състав на иска по чл. 109 ЗС, тъй като не са налице неоснователни, противоправни и неправомерни действия с които да се накърнява правото й на собственост. Този извод е направен в отклонение от т. 1 на Тълкувателно решение № 31 от 6.02.1985 г. по г. д. № 10 от 1984 г. Собственикът има право да изисква от всички да зачитат правото му на собственост. При нарушаване на това абсолютно право на негово разположение е негаторният иск по чл. 109 от ЗС. Смущаване в упражняването на правото на собственост може да се изрази не само пряко в действия, но и косвено с бездействие като се поддържа противоправно състояние в съседен имот, в случая този на ответника, което е довело до трайно и продължително смущаващото въздействие върху веща, собственост на ищцата- касатор. Това въздействие върху правото на собственост, което също го ограничава може да бъде предмет на негаторния иск, защищаващ собственика от всяко посегателство върху елемент от собствеността - правото на ползване на имота без смущения и ограничения. В този смисъл крайният извод по решението е неправилен и същото следва да се отмени като се уважи предявеният иск по чл. 109 ЗС. Касаторката е освободена поради което не й се дължат разноски. По тези съображения, ВКС, състав на Първо г. о.