Решение № 4858 от 04.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1354/2026 г.

Първоинстанционният съд е установил, че производството пред Патентното ведомство е образувано по подадено от "Дансон-БГ" ООД на 11.09.2020 г. заявление за регистрация на марка "CHOLESTIN ХОЛЕСТИН", словна, за стоки и услуги от клас 05 МКСУ - аналгетици; лекарства; лекарствени средства; минерални добавки към хранителни продукти; фармацевтични и ветеринарни препарати; фармацевтични лекарствени средства; фунгициди; хербициди; хранителни добавки; хранителни добавки за немедицински цели; хранителни добавки за ветеринарна употреба; както и за услуги от клас 35 МКСУ - административна дейност; реклама; рекламни услуги във връзка с фармацевтични продукти; рекламиране, свързано с фармацевтични продукти и представяне на живо на тези продукти; търговска администрация; търговия на едро и дребно с фармацевтични, ветеринарни, санитарни и медицински препарати; управление на търговски сделки.

ALKALOID АD, Република Северна Македония, е подало опозиция на 16.12.2020 г. срещу регистрацията на заявената марка в нейната цялост на основание чл. 12, ал. 1, т. 2 ЗМГО, като е посочило, че дружеството притежава по-ранна национална марка с рег. № 59004 "HOLLESTA ХОЛЛЕСТА", словна, заявена на 03.06.2005 г., регистрирана на 17.04.2007 г. за стоките от клас 5.

Съдът е установил също, че заявителят и опонентът са уведомени за образувано производство по опозиция. Заявителят е подал отговор на опозицията, опонентът е подал становище и представил доказателства за реално използване на марката, за което заявителят е своевременно уведомен.

Съставът по опозиции с решение от 07.01.2022 г. е оставил без уважение опозицията по отношение на стоките от клас 5 "фунгициди; хербициди" и услугите от клас 35 "административна дейност; реклама; рекламни услуги във връзка с фармацевтични продукти; рекламиране, свързано с фармацевтични продукти и представяне на живо на тези продукти; търговска администрация; управление на търговски сделки" и е отказал регистрация на марката за останалите заявени стоки и услуги от клас 5 и 35.

Срещу постановеното от състава по опозиции решение е подадена жалба от заявителя "Дансон - БГ" ООД. Съдът е посочил, че на основание чл. 69 ЗМГО председателят на ПВ е назначил състав за изготвяне на становище за вземане на решение по жалбата.

С оспореното пред първоинстанционния съд решение № РС-219-(1)/ 05.12.2023 г. председателят на ПВ е оставил без уважение жалбата на "Дансон - БГ" ООД срещу решение на състав по опозиции от 07.01.2022 г. в частта, с която е отказана частично регистрация на марка с вх. № 160048 "HOLESTIN ХОЛЕСТИН", словна.

С определение от 26.02.2024 г. АССГ е конституирал страните в производството, разпределил е доказателствената тежест между тях, дал им е бланкетни указания с възможност за искания и представяне на доказателства за установяване на благоприятни за тях факти и обстоятелства, и е насрочил делото в съдебно заседание. В проведеното първо съдебно заседание на 21.03.2024 г. съдът е докладвал административната преписка и общо е приел доказателствата. По делото са насрочени девет открити съдебни заседания, назначени и изслушани са заключения по съдебно-маркова експертиза, повторна съдебно-маркова експертиза и допълнителна такава.

Съдът е приел от правна страна, че оспореното решение на председателя на ПВ е издадено от компетентен орган, в законоустановена писмена форма, но при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Обосновал се е, че според чл. 69, ал.1 и ал. 2 ЗМГО разглеждането на споровете се извършва от състави по споровете, назначени от председателя на Патентното ведомство. Съгласно чл. 69, ал. 3 ЗМГО съставите подготвят становища за вземане на решенията по чл. 75 – 77 ЗМГО. Съдът е констатирал, че изготвено становище на назначения от председателя на ПВ състав за разглеждане на жалбата не е представено с административната преписка. Такова становище не е описано и в придружителното писмо от ПВ. На административния орган като ответник по спора е указано, че в негова доказателствена тежест е да установи съществуването на фактическите основания, посочени в оспорения акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му, както и че ако административната преписка не е представена в цялост ответникът следва да изпълни задължението в срок, но въпреки това председателят на ПВ не е представил доказателства за спазване на процедурата по чл. 76, ал. 8 – 10 ЗМГО.

При тези констатации съдът е извел извод, че административният орган не е провел установената в ЗМГО процедура, поради което е издал оспореното решение при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Поради това е отменил акта като незаконосъобразен и е върнал преписката на органа за ново произнасяне.

Решението е неправилно.

Основателно е възражението на касаторите, че първоинстанционният съд е нарушил принципа на служебното начало. Служебното начало се проявява във всички фази на процеса. Този принцип е свързан със задължението на водещия производството административен орган по своя инициатива и със свои действия да осигури законосъобразното му развитие. Административният орган, овластен да издаде административен акт с конкретно съдържание, събира доказателствата служебно, а съдът напомня на страните, че са длъжни да докажат твърденията си. Въпреки това, в съдебната фаза на процеса съдът не е обвързан от оплакванията на жалбоподателя - той е длъжен служебно да установи законосъобразността на акта на всичките пет изисквания за неговата законност, по аргумент от чл. 146 АПК. Това е противоположното на диспозитивното начало, в което съдът преценява само конкретното оплакване. Първоинстанционният съд е длъжен да оказва процесуално съдействие на страните за законосъобразно и справедливо решаване на въпроса - предмет на производството. Този принцип има различни проявления, част от които е задължението на съда да насочи страните относно необходимостта да представят доказателства за фактите, които следва да докажат съобразно разпределението на доказателствената тежест и които, в противен случай, ще останат неизяснени, както и правомощието по служебно събиране на доказателства.

Според касационната инстанция първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като не е събрал всички относими за спора доказателства и не е изпълнил задължението си по чл. 171, ал. 4 АПК. Въпреки проведените девет съдебни заседания съдът не е извършил собствена проверка на представените доказателства и, с оглед задължението му по чл. 168 АПК, не е изискал изрично от органа становището на състава по опозиция, след като е констатирал липсата му и при формирано вътрешно убеждение, макар и с лаконични мотиви, че тази липса е от съществено значение при преценката за законосъобразността на административния акт. При разпределението на доказателствената тежест съдът е дал на страните само общи указания и не е извършил служебна проверка дали му е изпратена цялата преписка от административния орган, поради което е неправилен изводът, че органът не е доказал изпълнението на предвидената в ЗМГО процедура. Обратният извод се налага и предвид представеното становище от председателя на ПВ пред касационната инстанция.

Първоинстанционният съд е формирал изводите си, без да изясни всички факти и обстоятелства от значение за изхода на спора, като по този начин делото е приключено, без да е изяснено от фактическа страна. Точното изпълнение на служебните задължения на съда по чл. 174, ал. 4 АПК с оглед пълното изясняване на спора от фактическа страна е съществено за правилността на съдебното решение. Съдът не е проявил процесуална активност по делото сам да изиска и събере относими за спора доказателства. Не е дал конкретни указания на административния орган за кои обстоятелства от значение за делото не е посочил доказателства. Спазването на тези императивни процесуални норми се явява гаранция за правилното установяване на релевантните факти. Липсата на фактически установявания за тези обстоятелства в обжалваното решение препятства възможността на касационната инстанция да прецени прилагането на материалния закон.

Предвид изложеното, първоинстанционният съд е формирал изводите си, без да изясни всички факти и обстоятелства от значение за изхода на спора, без да събере относимите доказателства и без да ги подложи на анализ в контекста на твърденията на административния орган. Събирането и преценка на доказателствата и излагането на изводи по същество за първи път в касационната инстанция би довело до ограничаване правото на участие на страните в делото, респективно, би ги лишило от същинската касационна проверка относно законосъобразното провеждане на съдебното производство по оспорване на процесния акт. Нови фактически установявания е недопустимо да се правят за първи път в касационното производство. Касационната инстанция преценява прилагането на материалния закон само въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение - чл. 220 АПК.

Тъй като установяването на правнозначимите факти е от съществено значение за преценката на материалната законосъобразност на оспорения акт, а съдът не е проявил процесуална активност за това, то обжалваното решение е неправилно поради допуснатото съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Същото следва да бъде отменено, а делото - върнато за ново разглеждане, при което съдът да събере и обсъди всички релевантни факти и доказателства. Само по този начин може да се гарантират правата и интересите на страните в съдебното производство.

Съгласно разпоредбата на чл. 226, ал. 3 АПК по искането на страните за разноски следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото.