Решение № 3842 от 06.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10296/2025 г.
ВАСПето отделение06.04.2026 г.докладчик Юлия Ковачева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 843 от 19.06.2025г. по адм. дело № 18/2025 г. на Административен съд – София област. ОСЪЖДА Държавен фонд "Земеделие" да заплати на "БГ Плант" ООД сумата 510,50 евро (1000лв.) разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, Председател: /п/ ЙОВКА ДРАЖЕВА секретар: Членове: /п/ ДИАНА ДОБРЕВА /п/ ЮЛИЯ КОВАЧЕВА
Мотиви
Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ срещу решение № 843 от 19.06.2025г. по адм. дело № 18/2025 г. на Административен съд – София област. С обжалваното решение АС – София област е отменил по жалба на „БГ Плант“ ООД Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020 за кампания 2023 г. с изх. № 02-2230-2600/3757 от 15.11.2024 г. на заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ и изпратил преписката на административния орган за ново произнасяне. Касационният жалбоподател поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано – касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва като неправилен извода на съда, че обжалваното уведомително писмо е постановено в противоречие с материалноправните разпоредби и целта закона, представляващи отменителни основания по чл. 146, т. 4 и 5 АПК. Сочи, че бенефициерът „БГ Плант“ ООД е кандидатствал по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020 за кампания 2023 г. по направление „Опазване на застрашени от изчезване местни сортове, важни за селското стопанство“, като е заявил площи за подпомагане с код АК18 в размер на 44,82 ха. В резултат на извършените кръстосани проверки на заявените за подпомагане земеделски площи е установено застъпване, за което кандидатът е уведомен. Поради неотстраненото застъпване на двойно декларирани площи Разплащателната агенция е отказала подпомагане с обжалваното уведомително писмо. Тези обстоятелства са били известни на бенефициера и се извличат от съдържанието на обжалвания акт, но съдът неправилно ги е игнорирал. Сочи, че мотивите за отказ се съдържат в цялата административна преписка и са потвърдени от приетото по делото експертно заключение, поради което касаторът намира за неправилен и необоснован извода на решаващия съд за липса на мотиви към оспорения отказ за подпомагане. При тези съображения, развити подробно в касационната жалба иска да се отмени обжалваното решение и се реши спорът по същество като се отхвърли първоначалната жалба. Претендира присъждане на разноски на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 144 АПК и прави възражение за прекомерност на разноските на ответната страна при евентуално потвърждаване на обжалваното решение. Ответникът по касационната жалба – „БГ Плант“ ООД, чрез пълномощника си, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски, съгласно представен списък. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Съдът е установил от фактическа страна по делото следните обстоятелства: „БГ Плант“ ООД е кандидатствал със заявление за подпомагане с УИН: 23/260723/23709 и Приложение за кандидатстване по мярка 10 "Агроекология и климат" от ПРСР 2014-2020 г. за кампания 2023 г. по посочените в заявлението схеми и мерки за подпомагане. Към предмета на делото съдът е приел за относими мерките и схемите за Основно подпомагане на доходите за устойчивост /ОПДУ/ Допълнително преразпределително ПДУ, Обвързано с производството подпомагане на доходите за плодови насаждения, мярка Агроекология и климат /М 10 и др. По мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020 за кампания 2023 г. по направление „Опазване на застрашени от изчезване местни сортове, важни за селското стопанство“ земеделският производител е заявил за подпомагане имот с идентификатор № 65629.5.3, с площ от 44,82 ха, нива, находящ се в с. Светослав, община Стамболово. При извършените автоматични проверки за наличие на застъпвания между заявените за кампанията земеделски парцели въз основа на данните, предоставени от Министерството на земеделието и храните, е констатирано, че за седем номера на парцели по системата ИСАК: 65629.30-2-1, 65629.30-3-1, 65629.30-4-1, 65629.30-5-1, 65629.30-6-1 и 65629.30-7-1 е налице застъпване, като площ от 0.07 ха попада извън полигона с правни основания. Заявителят е уведомен за този резултат на 21.07.2023 г, както и е положил подпис. Приключването на кръстосаните проверки е оповестено на 10.10.2023 г. на интернет страницата на ДФ "Земеделие". „БГ Плант“ ООД е представил възражение от 09.04.2024 г. до Разплащателната агенция, в което е посочил, че другият заявител на същия имот „Бяло джудже“ ЕООД никога не е владял и ползвал имота, въпреки че формално притежава правно основание по силата на договор за аренда, за който обаче дружеството намира, че основанието е отпаднало предвид изпратената нотариална покана за прекратяване на договора. В тази връзка по делото са приобщени писмени доказателства в подкрепа на позицията на бенефициера. Съдът е назначил и приел заключението на вещото лице, изготвило съдебно техническата експертиза. Според експертното заключение и двамата кандидати имат правно основание за ползване на застъпените земеделски имоти – договори за аренда, и след преминаване на процедурата по разрешаване на двойно заявените площи, застъпената площ е останала недопустима и за двете страни. При тези фактически обстоятелства съдът е приел от правна страна, че оспореното уведомително писмо е издадено от компетентен орган, но са налице основанията по чл. 146, т. 2 и 4 АПК за отмяната му. Съдът е приел, че изследването на съдържанието на таблиците и на обясненията към тях не позволява установяването на конкретно фактическо и правно основание за отказаната оторизация на заявеното подпомагане от земеделския производител. Посочил е, че административният орган е изброил възможните хипотези за отказ, но не е конкретизирал коя е относимата в случая. Липсват конкретни, относими и адекватни констатации по отношение на заявлението на оспорващия по процесните мерки, в т.ч. конкретни доводи относно констатираното двойно заявяване за подпомагане на процесния имот. Не е посочено с кой друг заявител се конкурира, не са изложени съображения относно депозираните възражения от жалбоподателя "БГ Плант" ООД и пр. Приел е, че отразеното в писмото, че общата оторизирана сума е изчислена чрез Интегрираната система за администриране и контрол /ИСАК/ след извършването на задължителни административни проверки и/или проверки на място /в съответствие с чл. 37 от ЗПЗП/ на данните в подаденото заявление за подпомагане и че тези данни са сравнени със съответната налична информация, съдържаща се във външните регистри на ИСАК, поддържани на основание чл. 30 от ЗПЗП, не изпълнява изискването за позоваване на друг документ, в който се съдържат мотивите на оспореното УП. По отношение съответствие на оспореното УП с материалния закон съдът е извел заключение, че в оспорения акт напълно липсват конкретни съображения/мотиви/, обосноваващи наложените от административния орган санкции по заявената от жалбоподателя Мярка 10. Визираните разпоредби на чл. 16 и чл. 23 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014 – 2020 са във връзка със спазване на базовите изисквания и не уреждат хипотези, релевантни към случая, като е недопустимо съдът да определя правната квалификация на издадения административен акт. В обобщение съдът е достигнал до извод, че не е ясна волята на издателя на акта за постановения отказ и кои са приложимите правни норми, което представлява основание за отмяна по чл. 146, т. 4 АПК. При тези съображения съдът е постановил обжалвания резултат. Върховният административен съд, намира, че съдът, след като е попълнил делото с доказателства и е установил кои са спорните фактическите обстоятелства, правилно е приел, че са налице отменителните основания по чл. 146, т. 2 и 4 АПК. Първоинстанционният съд е сезиран с жалба срещу Уведомителното писмо с изх. № 02-230-2600/3757 от 15.11.2024 за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 10 "Агроекология и климат" от ПРСР 2014-2020, за кампания 2023 г. на заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", по направление „Опазване на застрашени от изчезване местни сортове, важни за селското стопанство“, която е втора година от последно поетия агроекологичен ангажимент по това направление. В оспорения акт, в табличен вид е посочено, че кандидатът заявява подпомагане на агроекологична дейност по мярка с код АК18, със заявената площ 44,82 ха, която е приета за 100% наддекларирана и са наложени намаления и санкции за наддеклариране в общ размер 72382,63лв. По делото е приложено Уведомително писмо изх. № 02-200-2600/7475 от 22.1 2.2022 г. за одобрение/неодобрение за участие по мярка 10 "Агроекология и климат" от ПРСР 2014-2020 на "БГ Плант", с таблица на одобрените площи по дейност АК18 в размер на 44,82 ха, заявление за подпомагане за кампания 2023 г. по мярка Агроекология и климат, с посочване на земеделските площи по мярката с код АК 18, резултатите от автоматични проверки на въведените данни в заявление за подпомагане по директни плащания за кампания 2023 г. Приложени са договори за аренда във връзка с регистрираното от бенефициера правно основание. От събрания доказателствен материал съдът правилно е приел, че вероятното фактическо и правно основание за отказ е застъпване на заявените от кандидата за подпомагане земеделски площи по мярка 11 "Агроекология и климат", но от съдържанието на акта тези обстоятелства не могат да бъдат установени. Липсват каквито и да било конкретни фактически обстоятелства, които са подведени към съответната правна разпоредба. По делото са представени многобройни доказателства, които сочат, че е налице спор между "БГ Плант" ООД и друг земеделски производител относно принадлежността на правното основание за ползване на земеделските площи. При отсъствие обаче на мотиви в акта по този въпрос, съдът не разполага с възможност да прецени основателността на релевираните оплаквания за неправилна преценка на административния орган за наличие на неотстранено застъпване на двойно декларирани площи. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че мотивите за постановения отказ да се оторизира заявеното подпомагане се извличат от съпровождащите документи по административната преписка. По преписката се намират доказателства, от които може да се проследи как се е развила процедурата по кандидатстване за подпомагане по мярката за кампания 2023 от земеделския производител, но не и документ, в който са изложени конкретни фактически и правни основания за постановения отказ за оторизация. Липсата на мотиви не може да бъде заместена от експертното заключение, приетото от съда в хода на съдебното производство. При положение, че оспореният акт не отговаря на изискванията за съдържание, съдът правилно е преценил, че е недопустимо да дава правна квалификация на постановения отказ и да се произнася по същество по неговата материална законосъобразност. Предвид изложеното, решение е правилно, не са налице сочените касационни основания за отмяната му, поради което следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора, касационният жалбоподател следва да заплати на ответната страна разноски за касационната инстанция. В касационната жалба касаторът е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение при потвърждаване на първоинстанционното решение. Съгласно представения списък с разноски и договор за правна защита и съдействие, касационният ответник претендира разноски в размер на 9000лв. (4601,62 евро) за адвокатско възнаграждение. Предвид фактическата и правна сложност на казуса и обема на осъществената правна защита пред касационната инстанция, съдът намира, че възражението за прекомерност е основателно. Поради това и с оглед разпоредбата на чл. 8, ал. 2, т. 7 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, която предвижда минимален размер за процесуално представително по този вид дела - 800лв., съдът намира, че следва да намали размера на дължимите разноски на 510,50 евро (1000лв.). Водим от горното, Върховният административен съд, състав на пето отделение,
Цитирани разпоредби
12- чл. 144 АПК
- чл. 146, т. 4 АПК
- чл. 209, т. 3 АПК
- чл. 78, ал. 8 ГПК
- чл. 30 ЗПЗП
- чл. 37 ЗПЗП
- чл. 146, т. 2
- чл. 146, т. 4
- чл. 16
- чл. 208
- чл. 23
- чл. 8, ал. 2, т. 7