Определение № 4778 от 29.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3553/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по частна жалба, подадена от Р. М. В., Н. Н. В. и Ю. Н. В., всички чрез адв. М. Вергилова, срещу Определение №4129/02.02.2026г. по адм.дело №5963/2025г. по описа на АССГ, с което е оставена без разглеждане жалбата му против мълчалив отказ на кмета на район „Витоша“ при Столична община да се произнесе по заявление с рег.№ РВТ25-МД94-52/02.05.2025г.,а производството по делото е прекратено. Излагат се доводи за неправилност на оспореното определение, поради което се иска отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.Претендира разноски. Ответната страна – кметът на район „Витоша“ на Столична община, в срока по чл. 232, не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, като обсъди доводите в частната жалба и събраните доказателства, намира частната жалба за процесуално допустима, подадена в срок и от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. Административното производство пред СО - район „Витоша“, е образувано по подадена от Р. М. В., Н. Н. В. и Ю. Н. В., чрез адв. М. Вергилова, молба – декларация за извършване на обстоятелствена проверка, с искане за заверка за наличие на АДС и АОС, както и за реституционни претенции. Образувана е преписка рег.№ РВТ25-МД94-52/02.05.2025г.С приложеното по делото писмо от 12.05.2025г., заявителите са уведомени, че след извършен преглед на преписката са констатирани недостатъци, поради което на основание чл.30 АПК и с оглед последващо процедиране на преписката, са дадени указания: да се извърши допълнителна заверка с три имена дата и подпис, както и дали искат да бъдат уведомявани по имейл; да представят удостоверение за липса на реституционни претенции от ОС – Земеделие; копие от документи за собственост, ако разполагат с такива; одобрени строителни книжа. С писмото е предоставен 14-дневен срок за изпълнение на указанията,като административния съд е приел,че с оглед разпоредбата на чл.56, ал.3, вр. чл.30 АПК, за административния орган е налице възможност за прекратяване на производството, в случай на неизпълнение на дадените указания.При така установената фактическа обстановка административния съд е приел,че не е налице мълчалив отказ на сезирания административен орган, който да подлежи на обжалване по съдебен ред. С цитираното писмо органът е приел, че искането страда от нередовности и следва да се представят допълнителни документи, с оглед на което на основание чл.30 АПК заявителите са уведомени да отстранят нередовностите. В тази връзка, на този етап от производството не е налице отказ – мълчалив или изричен на органа да предостави поисканата административна услуга, а упражнявайки законовите си правомощия на заявителите са дадени указания по предвидения в чл.30 АПК ред. На този етап такова произнасяне от административния орган няма, не е формиран и мълчалив отказ, с оглед на което е оставил жалбата без разглеждане на основание чл.159, т.1 АПК, тъй като е насочена срещу акт, който не подлежи на оспорване. Определението е неправилно. Принципно правилно съдът е определил характера на административното производство като образувано по искане за извършване на административна услуга по смисъла на § 8 от ПЗР на АПК във връзка с чл. 21, ал. 3 АПК за издаване на удостоверение по молба - декларация за извършване на обстоятелствена проверка,с искане за заверка за наличие на АДС и АОС. По силата на чл. 57, ал.2 АПК срокът за произнасяне в този случай е 7 - дневен от датата на започване на производството. Нормата на чл. 25, ал.1 АПК предвижда, че датата на започване на производството е датата на постъпване на искането в компетентния административен орган. Съгласно чл. 58, ал.1 АПК мълчалив отказ е непроизнасянето на административния орган в предвидения от закона срок. В конкретния случай искането е постъпило при кмета на Район Витоша на 02.05.2025г. С оглед доводите в частната жалба, пред настоящата инстанция спорен е въпросът изтекъл ли е срокът за произнасяне по чл. 57, ал.2 АПК или не е изтекъл в хипотезата на чл. 30, ал.2 във връзка с ал. 3 АПК. Нормата на чл. 30 АПК, предвижда процедура по отстраняване нередовностите на искането. Съгласно чл. 30, ал. 2 АПК ако искането не удовлетворява останалите изисквания на закона, заявителят се уведомява да отстрани недостатъците в тридневен срок от съобщението за това с указание, че неотстраняването им ще предизвика прекратяване на производството. По силата на чл. 30, ал. 3 АПК срокът за произнасяне на административния орган започва да тече от датата на отстраняване на нередовностите При редовно първоначално искане, срокът за произнасяне е започнал да тече от датата на постъпването му в компетентния орган – 02.05.2025г. Броен от този начален момент срокът по чл. 57, ал.2 АПК е изтекъл на 09.05.2025 г., поради което към момента на подаване на жалбата до съда от 20.05.2025 г. е налице формиран мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал.1 АПК, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Като е приел, че е налице хипотезата на чл. 30, ал.3 АПК, предвид изискването на документи с писмо от 12.05.2025 г., съдът е постановил неправилно определение, което следва да се отмени и делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,