Определение № 2503 от 09.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10054/2025 г.

Производството е по реда на чл. 176а от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по молба вх. № 331/07.01.2026 г. по регистъра на Върховния административен съд, подадена от "Топливо Инвест" ЕООД, със седалище гр. Плевен, чрез процесуалния му представител адвокат Г. Горанова, в която е заявено искане за "допълване" в частта за разноските на решение № 13080/17.12.2025 г. /погрешно обозначено в молбата като решение № 13088/, постановено по настоящото дело. Твърди се, че съставът на ВАС не се е произнесъл по претенцията, заявена от името на дружеството за присъждане на разноски за заплатен адвокатски хонорар и държавна такса, за производството по адм. дело № 476/2025 г. по описа на Административен съд-Плевен. Ответната страна - кметът на община Плевен, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт Б. Георгиева, в писмен отговор по искането изразява становище за неоснователността му, а при условията на евентуалност заявява, че поддържа направеното пред първоинстанционния съд възражение за прекомерността на заплатеното от дружеството адвокатско възнаграждение. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав на четвърто отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема искането за недопустимо, независимо, че е подадено от надлежна страна в законоустановения срок, по следните съображения: С решението, чието допълване в частта за разноските се претендира, е отменено решение № 2506/30.07.2025 г., постановено по адм. дело № 476/2025 г. на Административен съд-Плевен, III състав, /с което е отхвърлена жалбата на "Топливо Инвест" ЕООД срещу заповед № РД-10-680/12.05.2025 г. на кмета на община Плевен за определяне класирането на участниците в проведен на 08.05.2025 г. публичен търг с тайно наддаване и определяне на "Солар Електрис" ООД за дружество спечелило търга за продажбата на недвижим имот - частна общинска собственост, изграден в общински ПИ с идентификатор 56722.666.244 по КК на гр. Плевен, административен адрес в гр. Плевен, ж.к. "Кайлъка", представляващ жилищен блок № 323, на предложена от това дружество цена от "4 501 000лв без ДДС"/, и спорът е решен по същество, като преписката е върната на административния орган за ново, законосъобразно откриване и провеждане на търга. Изрично в мотивите на решението си тричленният състав отбелязва, че приема за основателно своевременно предявеното от процесуалния представител на касатора, искане за присъждане на разноски за държавни такси и адвокатски хонорар, установени по представените от него доказателства, в размер общо на 2 920лв, и съобразявайки фактическата и правна сложност на делото, оставя без уважение направеното от пълномощника на насрещната страна възражение за прекомерността на заплатеното адвокатско възнаграждение. Предвид това, осъжда Община Плевен да заплати на "Топливо Инвест" ЕООД сумата от 2 920лв, представляваща разноски за платена от това дружество държавна такса и адвокатски хонорар за производството пред касационната инстанция. Следва да се има предвид, че с никое от направените в хода на производството, от името на дружеството, искания за присъждане на разноски, не е представен списък на разноските. При тези данни, настоящият съдебен състав съобрази следното: В производството по чл. 176а АПК съдът разполага с правомощието да допълни или измени постановеното решение в частта му за разноските, само когато при направено от страната искане, се установи допусната грешка или пропуск да ги присъди. Следва да се отбележи, че съдът не дължи служебно произнасяне по отговорността за разноските, а е длъжен да разгледа този въпрос, когато присъждането е надлежно и своевременно претендирано от страните. В случая, с касационната жалба е направено общо формулирано искане за присъждане на "разноски в т.ч. за заплатено адвокатско възнаграждение", като аналогична претенция е заявена с последваща молба вх.№ 22785/03.11.2025 г. Процесуалният представител на "Топливо Инвест" ЕООД, редовно уведомен, не се е явил на проведеното на 04.11.2025 г., открито съдебно заседание по делото. Предвид това и липсата на представен по делото, /както пред първата, така и пред настоящата инстанция/ списък на разноските, съдът намира искането, основано на чл. 176а АПК за недопустимо. Съгласно субсидиарно приложимата в случая разпоредба на чл. 80 ГПК, страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция, като в противен случай тя няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските. Правилото е доразвито в т. 9 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълкувателно дело № 6/2012 г. на Върховния касационен съд, ОСГТК, според която молбата за изменение на съдебното решение в частта за разноските, когато страната не е представила списък по чл. 80 ГПК, е недопустима. Изложеното, наред с безспорната фактическа установеност по делото за липсата на представен от "Топливо Инвест" ЕООД, в т.ч. чрез негов процесуален представител, списък на разноските, налага извода, че не е налице предвидената в чл. 80 ГПК и цитираното тълкувателно решение на ВКС, абсолютна процесуална предпоставка, предпоставяща правото на страната на поиска изменение на съдебния акт в частта за разноските. Приложените по делото доказателства за платено адвокатско възнаграждение и държавна такса за обжалване на първоинстанционното съдебно решение не заместват списъка на разноските по чл. 80 ГПК. Установеното от съдебния състав ненадлежно упражнено право да се поиска изменение на решението в частта му за разноските, обуславя извод за неговата недопустимост и налага оставянето му без разглеждане. Наред с горното, следва да се има предвид, че в случая не е налице хипотезата по чл. 176а АПК, в която съдът е сезиран с искане за допълване на съдебно решение в частта за разноските, доколкото настоящият съдебен състав не е допуснал пропуск при произнасянето си по този въпрос, а напротив - съобразявайки се с искането, отправено до него от процесуалния представител на дружеството, е присъдил в цялост претендираните пред касационната инстанция разноски. По аргумент от чл. 176а, ал. 3, изречение второ АПК, във връзка с чл. 223 АПК, настоящото определение не подлежи на обжалване. Водим от горното и на основание чл. 176а АПК във връзка с чл. 80 ГПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,