Определение № 13879 от 19.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11752/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две частни жалби от С. В. Д. от гр. София и от Т. Д. В. и двете частни жалби приподписани от адв. Цеков, против Определение № 16563 от 11.09.2024г. по адм.д. № 7882/2023г. по описа на Административен съд – София – град, в частта му, с която на основание чл. 213а ал. 1 изр. второ АПК е върната касационната жалба на С. В. Д. и на Т. Д. В. срещу решение № 11095 жт 08.07.2024г. по адм.д. д. № 7882/2023г. по описа на АССГ. С двете частни жалби се твърди неправилност на оспореното определение, като постановено в противоречие със закона и целта на същия. И двете частни жалбоподателки посочват, че дължимата държавна такса за касационното оспорване е била заплатена от съпрузите им, които също са страни в производството. Посочват, че тъй като имат общи интереси, то не се дължи втора държавна такса за касационните жалби подадени от тях, тъй като упражняват заедно правата си, а не самостоятелно. Поради това иска оспореното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответниците С. Ф. М. и М. Т. М. изразяват становище за неоснователност на частните жалби. Останалите ответници не изразяват становище по частните жалби. Частните жалби са подадени в срока по чл. 230 АПК, от надлежни страни, адресати на оспореното определение в оспорените му части и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество частните жалби са неоснователни. За да постанови оспореното определение в оспорената му част, с която са върнати касационните жалби на С. Д. и Т. В., АССГ е приел, че с разпореждане от 14.08.2024г. е оставил касационните жалби на множеството касатори, между които и посочените лица без движение, като е дадено указания и 7 дневен срок, в който да бъде заплатена дължимата се държавна такса за касационното оспорване. Приел е, че частните жалбоподателки са били редовно уведомени за това разпореждане чрез процесуалния им представител адв. Цеков на 05.09.2024г. На същата дата са представени квитанции за платени държавни такси от други касатори, без обаче да има заплатена държавна такса от С. Д. и Т. В., както и от още няколко лица. Поради това първоинстанционният съд е приел, че не са отстранени нередовностите в касационната жалба по отношение на тези жалбоподатели и съответно на основание чл. 213а ал. 1 изр. второ АПК е върнал касационната жалба от лицата, които не са заплатили държавната такса, между които и С. Д. и Т. В.. Определението е правилно. Съгласно чл. 213а ал. 1 АПК „Съдията-докладчик в първоинстанционния съд извършва проверка на редовността на касационната жалба или протеста и ако не отговарят на изискванията на чл. 212 и 213, с разпореждане ги оставя без движение и изпраща съобщение на оспорващия да отстрани нередовностите в 7-дневен срок от получаването му. Когато нередовностите не се отстранят в срок, първоинстанционният съд връща жалбата или протеста“. В случая видно от доказателствата безспорно е, че в дадения срок, а и до постановяване на оспореното определение от 11.09.2024г. нередовностите в касационната жалба по отношение на С. Д. и Т. В. не са били отстранени, поради и което са били налице предпоставките на чл. 213а ал. 1 посл. изречение АПК за връщане на касационната жалба на посочените лица. Следва да се посочи и че са неоснователни възраженията на частните жалбоподателки, че тъй като е заплатена една държавна такса от съпрузите им, които са също касационни жалбоподатели, то тя ползва и тях, тъй като упражняват защитата на общ интерес. Това е така, тъй като чл. 227а ал. 1 предвижда, че „касационният жалбоподател внася предварително държавна такса в размер на 70 лв. за гражданите“, т.е. видно от редакцията на текста, всеки касационен жалбоподател следва да внесе определената държавна такса, като дължимостта й не е обвързана със защитимия интерес. Следва да се посочи и че е неоснователно възражението и искането на частния жалбоподател С. Д. да бъде отменено определението, да бъде върнато делото за продължаване на съдопроизводствените действия и тя да бъде осъдена със съдебното решение да заплати дължимата се държавна такса, тъй като видно от цитираната разпоредба по – горе на чл. 227а ал. 1 АПК таксата се внася предварителна. Последицата от невнасянето съгласно чл. 213а ал. 1 изр. второ АПК е връщането на касационната жалба. По изложените съображения оспореното определение като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2 във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение