Определение № 2120 от 04.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1309/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба, подадена от К. П. Ч., чрез процесуалния му представител адвокат Б. Вътков, срещу определение № 10992/13.12.2024 г., постановено по адм. дело № 2710/2024 г. по описа на Административен съд-Пловдив, 28-ми състав, с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу изричен отказ на началника на Общинска служба по земеделие /ОСЗ/-Раковски, обективиран в писмо изх.№ РД-12-05-3423/05.11.2024 г., и образуваното по нея съдебно производство е прекратено. Релевирани са доводи за неправилността на оспореното определение, като необосновано и постановено в противоречие с приложимия материален закон, по които се претендира отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия пред първата инстанция. Ответникът - началник на ОСЗ-Раковски, в писмен отговор по частната жалба изразява становище за неоснователността й. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав на четвърто отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема частната жалба, като подадена от надлежна страна в законоустановения срок за допустима, а разгледана по същество - за основателна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на К. П. Ч. срещу изричен отказ на началника на ОСЗ-Раковски, обективиран в писмо изх.№ РД-12-05-34203/05.11.2024 г., да издаде /по молба на лицето вх.№ РД-12-05-342-3/31.08.2022 г. по регистъра на тази ОСЗ/ характеристика на имот - нива от 7.8дка, в землището на [населено място], местността [местност], възстановен с решение № 0344В/08.09.2008 г. на ОСЗ-Раковски. По данни от приобщените по делото доказателства, с гореописаното решение на ОСЗ, издадено на основание чл. 18ж, ал. 1 и чл. 18з, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ППЗСПЗЗ/, на наследниците на К. П. Ч. /сред които попада и К. П. Ч./, е възстановено правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на имот, представляващ нива от 7.8дка, находящ се в землището на [населено място], местността [местност], при граници П. Г., И. С., река и дворно място на П. К. Ч.. В решението е отбелязано, че за издаване на констативен нотариален акт и сделки със земеделски имот е необходима скица с точните размери на имота. Във връзка с подадена до ОСЗ-Раковски от К. П. Ч., молба вх.№ РД-12-05-342/31.08.2022 г. за издаване на характеристика на възстановения с горното решение на ОСЗ имот, началникът на тази служба издава писмо изх.№ РД-12-05-342-1/02.09.2022 г., с което отказва да издаде поисканата характеристика. С решение № 51/11.01.2023 г., постановено по адм. дело № 2404/2022 г. по описа на Административен съд-Пловдив, 10-ти състав, оставено в сила с решение № 9164/02.10.2023 г. по адм. дело № 4676/2023 г. по описа на Върховния административен съд, четвърто отделение, този отказ e отменен като незаконосъобразен /приет за издаден при допуснати съществени процесуални нарушения, в нарушение на материалния закон и неговата цел/ и делото е върнато като преписка на началника на ОСЗ-Раковски за ново произнасяне в 14-дневен срок, по молба вх.№ РД-12-05-342/31.08.2022 г., подадена от К. П. Ч., при спазване на задължителните указания на съда по тълкуването и прилагането на закона. Поради последвалото бездействие на административния орган да изпълни в определения от съда срок влязлото в сила решение № 51/11.01.2023 г. по адм. дело № 2404/2022 г. по описа на Административен съд-Пловдив, 10-ти състав, с разпореждане № 7349/20.08.2024 г. на 7-ми състав на същия съд по адм. дело № 1166/2024 г., на основание чл. 306, ал. 1 АПК на началника на ОСЗ-Раковски е наложена глоба в размер на 200лв. След така наложената глоба административният орган издава атакуваното пред първоинстанционния съд писмо изх.№ РД-12-05-342-3/05.11.2024 г., с което отново отказва да издаде характеристика на възстановения имот по молбата с горепосочения вх.№ РД-12-05-342/31.08.2022 г., независимо от направеното в писмото изрично отбелязване, че го издава в изпълнение на съдебно решение № 51/11.01.2023 г., постановено по адм. дело № 2404/2022 г. по описа на Административен съд-Пловдив, 10-ти състав. При тези данни, приемайки, че е налице основанието по чл. 159, т. 4 АПК, а именно - че жалбоподателят не обосновава правен интерес от оспорването на процесното писмо административният съд постановява обжалваното пред касационния съдебен състав, прекратително определение. Атакуваният съдебен акт е валиден и допустим, но неправилен. При безспорната фактическа установеност по делото, че оспореният пред първата инстанция втори изричен отказ на административния орган по молба вх.№ РД-12-05-342/31.08.2022 г. е издаден след връщането на преписката на началника на ОСЗ-Раковски с решение № 51/11.01.2023 г. по адм. дело № 2404/2022 г. по описа на Административен съд-Пловдив, 10-ти състав, за ново произнасяне съобразно дадените в мотивите на съдебния акт указания по тълкуването и прилагането на закона, /които видно от текста на съдебното решение са в смисъл, че началникът на ОСЗ-Раковски притежава материална компетентност да издаде поисканата му характеристика и следва да издаде такава/ и по аргумент от разпоредбата на чл. 177, ал. 2 АПК, за подателя на молбата - жалбоподател в производството пред първата инстанция, категорично е налице правен интерес да оспори повторно издадения в противоречие с влязлото в сила съдебно решение, изричен отказ. Касационният състав не възприема и необоснованите мотиви на първоинстанционния съд, изложени в оспореното определение, според които писмото на началника на ОСЗ-Раковски не обективира отказ за издаване на поисканата характеристика на имота, а само дава указание на заявителя на услугата кой е компетентния за извършването й административен орган. В тази връзка следва да се посочи, че неправилно е позоваването в атакувания съдебен акт и на отменения Закона за административното обслужване на физическите и юридическите лица /отм. ДВ, бр. 30/11.04.2006 г./, а оттам - че изложените в него мотиви, основани на отменени разпоредби, че в случая е налице хипотеза на произнасяне от административния орган за даване на указания "относно компетентната да извърши административната услуга организация" са в несъответствие с разпоредбата на сега действащия чл. 31, ал. 2 АПК и не намират опора в съдържанието на атакувания пред първата инстанция акт. Още повече, че въпросът относно материалната компетентност на органа да се произнесе по направеното с молбата от 31.08.2022 г. на частния жалбоподател искане е такъв по съществото на спора, тъй като е включен в дължимата от съда преценка относно валидността на оспорения изричен отказ и не следва да бъде обсъждан в рамките на проверката за допустимост на подадената срещу него жалба. За изчерпателност, предвид релевираните в писмения отговор на ответника конкретни доводи в тази насока, следва да се отбележи, че без значение за правния спор по настоящото дело е безспорно установеното по делото обстоятелство, че за процесния имот техническата служба на Община Раковски е издала удостоверение и скица по реда на чл. 13, ал. 4 - ал. 6 ППЗСПЗЗ, които са необходими за приключване на започналата с решение № 0344В/08.09.2008 г. на същата ОСЗ, реституционна процедура с издаването на решение на основание чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ, имащо силата на констативен нотариален акт, след влизането му в сила. По изложените съображения и установената липса на основанието по чл. 159, т. 4 АПК, касационната инстанция приема, че оспореното определение, като неправилно, следва да бъде отменено, а делото - върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по жалбата на К. П. Ч. срещу изричен отказ на началника на ОСЗ-Раковски, обективиран в писмо изх.№ РД-12-05-3423/05.11.2024 г. Страните не претендират разноски, предвид което съдът не дължи произнасяне по този въпрос. Водим от горното и на основание чл. 235, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,