Определение № 60583 от 21.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 971/2021 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на Т. Г. Д. и П. И. Ж., двамата адрес в [населено място], представлявани от адв. С. Е., против въззивно решение № 260620 от 14 октомври 2020 г., постановено по ч.гр.д. № 644/2020 г. по описа на окръжния съд в гр. Варна, с което е оставена без уважение молбата на касаторите за тълкуване на въззивно решение № 1273 от 26 юни 2015 г., постановено по в.гр.д. № 1400/2015 г. по описа на окръжния съд в гр. Варна. В касационната жалба се сочи, че определеният на касаторите режим на лични отношения с техния внук Т. И. Г. почти изцяло се припокрива с режима на лични контакти на детето с бащата му и техен син И. Т. Г., определен с решение № 645 от 14 май 2016 г., постановено по в.гр.д. № 185/2016 г. по описа на окръжния съд в гр. Варна. Освен това се твърди, че с решение по гр.д. № 20605/2019 г. по описа на районния съд в гр. Варна е прието, че бащата е извършил спрямо сина си акт на психическо и емоционално насилие; че на съда било служебно известно за водените между страните дела по СК и ЗЗДН, като множеството постановени съдебни актове водят до объркване и затруднение относно начина, по който следва да бъдат изпълнявани двата режима на лични контакти – този на бащата и този на бабата и дядото, когато се припокриват. Поради това била налице и необходимост от тълкуване на решение № 645 от 14 май 2016 г., постановено по в.гр.д. № 185/2016 г. по описа на окръжния съд в гр. Варна. Необходимост от тълкуване на решение № 1273 от 26 юни 2015 г., постановено по в.гр.д. № 1400/2015 г. по описа на окръжния съд в гр. Варна, била налице и поради възникващите между касаторите и майката на детето В. Ш. конфликти относно упражняването на режима на лични контакти. Оспорва се изводът на въззивния съд, че липсва неяснота, противоречие и двусмисленост, тъй като не било ясно как следва да се упражняват двата припокриващи се режима. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поставят правни въпроси от приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Също така се поддържа, че обжалваното решение е очевидно неправилно. Ответникът И. Т. Г., с адрес в [населено място], поддържа становище за основателност на касационната жалба. Ответницата В. М. Ш., с адрес в [населено място], представлявана от адв. П. Н., в отговор поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Обстоятелствата по делото са следните: С въззивното решение № 1273 от 26 юни 2015 г., постановено по в.гр.д. № 1400/2015 г. по описа на окръжния съд в [населено място], на основание чл. 128, ал. 1 СК са определени мерки за лични отношения между П. И. Ж. и Т. Г. Д., двамата от [населено място], с техния внук Т. И. Г., както следва: през всяко тримесечие (всяка първа седмица от месец март, всяка втора седмица от месец юни, всяка първа седмица от месец септември и всяка втора седмица от месец декември) от 17:00 часа в петък до 12:00 часа в неделя с преспиване, както и седем дни през лятната ваканция от 1 до 7 август – време, през което бабата и дядото ще могат да вземат детето и да го връщат на неговата майка. С определение № 1492 от 30 декември 2015 г. постановено по гр.д. № 5374/2015 г. по описа на ВКС, IV г.о., въззивното решение не е допуснато касационна обжалване и е влязло в сила. С молба вх. № 104/27.02.2010 г. Д. и Ж. са направили искане за тълкуване на влязлото в сила решение на окръжния съд, считайки, че не е ясно по какъв начин следва да се изпълнява съдебното решение в частта относно режима на лични отношения, който се припокрива с режима на лични контакти с бащата през всяка втора и четвърта седмица от месеца от 10:00 часа в събота до 18:00 часа в неделя с преспиване, както и двадесет дни през лятната ваканция, когато майката не ползва платен годишен отпуск, както и дали седемте дни през месец август се включват в определените за бащата 20 дни през същия месец. С обжалваното в настоящото производство решение се приема, че искането е неоснователно, доколкото не се твърди неяснота на решението, чието тълкуване се претендира, а се твърди противоречие между две съдебни решения, в които се определят режими на личен контакт на детето с различни субекти на правото на личен контакт; че поставеното за тълкуване съдебно решение не съдържа двусмисленост относно определения режим на личен контакт, тъй като същият е фиксиран по месеци за всяко тримесечие от годината и за времето през летния месец август. Касационният съд приема, че не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване. Касаторите поставят въпроса трябва ли съдът да постанови решение, в което да изтълкува волята си, обективирана в диспозитива на своя съдебен акт, когато същият е неясен/непълен, недостатъчно конкретизиран, когато се касае за режим на лични контакти по отношение на мястото и времето на вземане на детето, съответно на кого и къде трябва да се върне то, когато между страните е налице спор как реално трябва да се изпълнява съдебното решение, който считат, че е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, изразена в решение № 294 по гр.д. № 179/2014 г., IV г.о.; решение № 8 по гр.д. № 744/2016 г., II г.о, и решение № 253 по гр.д. № 4250/2019 г., IV г.о. Съгласно цитираната практика постановилият решението съд го тълкува по реда на чл. 251 ГПК, когато то е неясно и тази неяснота препятства да бъдат приложени правните му последици и не може да бъде изпълнено без допълнително изясняване волята на съда, поради което предмет на тълкуване могат да бъдат пороци, съдържащи се в диспозитива на постановения съдебен акт; то бива тълкувано с цел да се внесе пълна яснота в изразената в диспозитива му воля, за да може да бъде изпълнено, като при тълкуването съдът изхожда от мотивите на решението – от формираната в тях воля към момента на постановяването му, и не може да цени нови доказателства или промени, настъпили в нормативната уредба след постановяване на решението, като по реда на чл. 251 ГПК не може да се иска пререшаване на спора. В случая не се констатира отклонение от посочената съдебна практика, доколкото въззивният съд е съобразил, че предпоставки за тълкуване са неяснота, противоречие или двусмисленост на съдебния акт, но такива не се твърди да съществуват, а и не са установени от съдържанието на диспозитива на решението, чието тълкуване се иска, тъй като определеният режим на лични контакти е фиксиран по месеци за всяко тримесечие от годината и за времето през месец август. Останалите питания на касаторите (подлежи ли на тълкуване по реда на чл. 251 ГПК постановено решение по реда на чл. 128, ал. 1 СК за определяне на режим на лични отношения на прародители с техния внук, когато поставените със съдебно решение такива частично се припокриват с разлика от няколко часа в деня на връщане на детето с режима на лични контакти, определен с друго съдебно решение, на бащата – син на прародителите, с неговия син, когато по отношение на изпълнението/неизпълнението на постановения със съдебно решение режим на лични контакти на бабата и дядото е налице спор на кого от двамата родители – на майката или на бащата, следва да бъде предадено детето, като се съобрази фактът, че майката живее в едно населено място, бащата живее в друго населено място, а прародителите в трето такова, а пък детето се взима и предава за срещи от четвърто населено място – на бащата, за да осъществи контакт със сина си в деня на връщането му от срещата с неговите баба и дядо до изтичане на времето за среща между баща и син или детето да бъде предадено на майката и в тези дни на съвпадащи режими на лични контакти бащата да не упражнява своя такъв или да го упражнява в обема на срещи, полагащи се на прародителите, и следва ли да бъде тълкувано по реда на чл. 251 ГПК постановено решение по реда на чл. 128, ал. 1 СК за определяне на режим на лични отношения на прародители с техния внук, когато поставените със съдебно решение такива частично се припокриват с разлика от няколко часа в деня на връщане на детето с режима на лични контакти, определен с друго съдебно решение на бащата – син на прародителите, с неговия син, когато по отношение на изпълнението/неизпълнението на постановения със съдебно решение режим на лични контакти на бабата и дядото е налице произнасяне от страна на съд по друго съдебно производство между същите страни, с което е указан различен начин на изпълнение на режима на лични контакти на бабата и дядото, съответно на бащата в дните, когато те се припокриват от практикувания между родителите и прародителите, който е бил по следния начин когато бабата и дядото имат право на лични контакти със своя внук в дните, в които бащата има права на такива, то бащата не упражнява своите права на контакт със сина си или го упражнява в обема на тези права със своите родители) се свеждат до въпроса подлежи ли на тълкуване постановено по реда на чл. 128, ал. 1 СК решение за определяне на режим на лични отношения на прародители с техния внук, когато поставените със съдебно решение такива частично се припокриват с режима на лични контакти на бащата с неговия син, определен с друго съдебно решение. Тези въпроси не са обуславящи и по същество съставляват оплакване относно наличие на противоречие между две съдебни решения, които твърдения са неотносими към въпроса за необходимостта от тълкуване на волята на съда. Освен това не се установява и нито една от хипотезите на очевидната неправилност като порок, обуславящ допускането на касационното обжалване – непосредствено от мотивите на обжалваното решение не се констатира прилагане на закона в неговия обратен, противоположен на вложения в него смисъл, прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, или грубо нарушаване на правилата на формалната логика. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.,