Определение № 167 от 27.04.2022 г. на ВКС по д. № 2491/2021 г.
ВКС27.04.2022 г.докладчик Мария Иванова
Диспозитив
ДОПЪЛВА постановеното по делото решение от №18/ 16.02.22 г. като ОСЪЖДА Д. Д. В. да заплати на „Балканстрой – инженеринг” ООД, [населено място] деловодни разноски за производството по чл.303 ГПК в размер на 2000/ две хил./ лв. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл.248 ГПК. В срока по ал.1 е постъпила молба от „Балканстрой- инженеринг”ООД, ответник по оставената без уважение с решение на ВКС по делото от 16.02.22 г. молба на Д. В. по чл.303 ГПК, за допълване на решението на ВКС с присъждане на сторените от ответника разноски за извънинстанционното производство по отмяна. Ответницата по молбата Д. В. я оспорва като неоснователна. Евентуално прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. ВКС намира молбата за разноски за допустима – подадена е в законния срок и искането за разноски е заявено своевременно по делото с отговора на молбата за отмяна и в съдебното заседание, и за основателна. Извършването на разноските в претендирания размер е установено с приложените към списъка за разноски договор за правна помощ и фактура. Възражението за прекомерност на разноските е преклудирано. Трайната практика на ВКС – напр. опр. по ч.гр.д. №3249/21 г. на второ т.о., приема, че искането на страната за намаляване на възнаграждението, платено от насрещната страна може да бъде направено най-късно до датата на приключване на последното заседание по делото в съответната инстанция. При нормално развитие на общия исков процес последно заседание по смисъла на чл. 80 ГПК е откритото съдебно заседание, в което съдът обявява устните състезания за приключени по реда на чл. 149, ал. 2 ГПК. Същото важи и за извънинстанционното производство за отмяна по чл.303 ГПК. Възражението за прекомерност може да бъде направено с молбата по чл. 248 ГПК, когато производството се е развило в закрито съдебно заседание при липса на предвидена в закона процедура за уведомяване на насрещната страна за заявена претенция за разноски. Настоящата хипотеза обаче не е такава. До приключване на последното съдебно заседание по делото молителката не е направила искане за намаляване на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение, поради което съдът не дължи произнасяне за съответствието на неговия размер с действителната фактическа и правна сложност на делото. Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.