Определение № 3292 от 06.12.2024 г. на ВКС по т. д. № 597/2024 г.

Производството е по чл. 282, ал. 5 от ГПК. Образувано е по молба вх. № 19896/18.11.2024г. на „Застрахователно акционерно дружество „Армеец““ АД, с която се иска връщане на сумата от 8 000 лева. Съгласно изложеното в молбата сумата е била преведена по сметка на ВКС като надлежно обезпечение по смисъла на чл. 282, ал. 2 от ГПК и с определение на този съд е било спряно изпълнението на осъдителното въззивно решение № 20 от 18.01.2024г. по в.гр.д. № 456/2023г. на Окръжен съд – Сливен. С определение, постановено в настоящото касационно производство, въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване. Сумата по осъдителното решение срещу застрахователя е изцяло изплатена в полза на ищцата Н. С. Б. по банков път на 13.11.2024г. Към молбата на застрахователното дружество е представено платежно нареждане № РL41138820 от 13.11.2024г. за сума от 15 027. 33 лева. Н. С. Б., насрещна страна в касационното производство, не е дала становище по искането за връщане на гаранцията. За се произнесе по постъпилата молба, настоящият състав на върховния касационен съд, Търговска колегия, Първо търговско отделение, взе предвид следното: С определение № 271 от 08.02.2024г. по ч.т.д. № 235/2024г. на ВКС, ТК, І т.о. е било постановено спиране на изпълнението на решение № 20 от 18.01.2024г. по в.гр.д. № 456/2023г. на Окръжен съд – Сливен. С решението е потвърдено решение № 260036 от 03.06.2022г. по гр.д. № 2435/2020г. на Районен съд - Сливен в частта, с която застрахователното дружество е било осъдено да заплати на Н. С. Б. 8 000 лева, със законната лихва за забава от 17.08.2017г. до окончателното плащане. Сумата е била дължимо обезщетение по чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) за претърпените от Н. С. Б. неимуществени вреди от смъртта на К. Т. К., неин едноутробен брат, при пътнотранспортно произшествие от 29.08.2015г., настъпило по причина на Т. Г. Д., управлявал лек автомобил „Киа Спортидж“, с ДК [рег.номер на МПС], гражданската отговорност на когото е била застрахована при „Застрахователно акционерно дружество „Армеец““ АД. Във връзка с постановеното спиране от застрахователното дружество е била внесена парична гаранция от 8 000 лева, обстоятелство надлежно удостоверено от счетоводител при ВКС, съгласно служебно приложено удостоверение. С определение № 2603 от 10.10.2024г. по настоящото касационно производство въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване. Паричната сума, предмет на осъдителния иск по чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.), е преведена по банкова сметка на Н. С. Б., посочена в исковата й молба – 15 027. 33 лева, от които 8 000 лева обезщетение, 6 292. 93 лева лихви и 884 лева разноски по делото. Също съгласно нова изготвена справка от счетоводител и към настоящия момент сумата от 8 000 лева е налична по сметка на Върховния касационен съд. При изложените обстоятелства молбата на „Застрахователно акционерно дружество „Армеец““ АД по чл. 282, ал. 5 от ГПК е основателна. Внесеното от застрахователното дружество обезпечение е било предназначено за удовлетворяване на признатото с въззивното решение парично притезание, когато касационно обжалване не бъде допуснато или обжалваното въззивно решение бъде оставено в сила. След влизане в сила на въззивното решение на Окръжен съд – Сливен с недопускането му до касационно обжалване паричното притезание на ищцата (главница, лихви и разноски) е изцяло погасено от застрахователното дружество чрез плащане и внесеното обезпечение следва да се освободи, като се преведе по сметка на вносителя. Вече не съществува причината, поради която обезпечението е било предоставено, така както целта на обезпечението е конкретизирана в мотивите на Тълкувателно решение № 6 от 23.10.2015г. по тълк. дело № 6/2014г. на ОСГТК на ВКС. По връщане на внесеното обезпечение не е възразила и самата ищца. Не са налице обстоятелства по чл. 82 от ГПК, препятстващи връщането на сумата от 8 000 лева. Изискуемостта на вземането за връщане на обезпечението е настъпила на 10.10.2024г., с влизането в сила на определението по чл. 288 от ГПК, съгласно разрешението по посоченото тълкувателно решение, и едногодишният срок по чл. 82 от ГПК не е изтекъл. Воден от горното съдът