Определение № 324 от 13.07.2023 г. на ВКС по н. д. № 617/2023 г.

Производството е образувано по чл. 43, т.1 от НПК. С определение № 2175/01.07.2023г., постановено по НАХД № 8763/2023г., Софийски районен съд е прекратил съдебното производство по делото и е изпратил същото на ВКС за определяне на друг, еднакъв по степен съд, който да го разгледа, при хипотезата на чл. 43, т. 1 от НПК. Прокурорът при Върховна касационна прокуратура е изразил становище за основателност на искането за промяна на местната подсъдност. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди данните по делото, намери следното: Съдебното производство е било образувано пред Софийски районен съд по жалба на „Г. М. Б.“ ЕООД срещу НП № BG2023/5800-54, издадено на 15.05.23г., с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 19 114,17 лв. за нарушение по чл.234, ал.1, т.1 от Закона за митниците. С посоченото определение СРС е намерил, че е налице основанието по чл. 43, т. 1 от НПК за промяна на подсъдността на делото с цел осигуряване навременното му разглеждане и предвид обстоятелството, че актосъставителят и двамата свидетели по АУАН са длъжностни лица-експерти към ТД Митница- Бургас и са с адрес в съдебния район на РС- Бургас. Позовал се е на фактическата и правна сложност на делото и необходимостта за разпит и трите посочени лица, предвид правилното изясняване на фактите по случая. При тези данни и като се запозна с материалите по делото, ВКС, първо наказателно отделение, намери искането за основателно. Известно е, че разпоредбата на чл. 43, т. 1 от НПК обезпечава постигането на процесуална икономия при разглеждането на делата. Предпоставка за приложението й е обстоятелството много обвиняеми или свидетели да живеят в района на друг съд. Под "много" следва да се има предвид не само цифровото изражение на лицата, чийто разпит би се явил необходим, но и факта, че техният преобладаващ брой създава затруднение за тях и за съда при изясняване на делото от фактическа страна". В настоящия случай всички лица, запознати с фактите по случая са с адрес в гр. Бургас, а делото представлява фактическа и правна сложност предвид обстоятелствената част на наказателното постановление. Следователно, предвидимите към настоящия момент участници в съдебното производство живеят в района именно на Районен съд-гр. Бургас, с което може да се приеме, че е реализирано изискването на чл. 43, т. 1 НПК много обвиняеми или свидетели да живеят в района на другия, еднакъв по степен съд. В допълнение единствено следва да се посочи, че данните свързани с наличието на 26 бр.административно-наказателни дела между същите страни са ирелевантни за разрешаването на настоящия казус, предвид отсъствие на данни в кой съд са образувани и предприети ли са процесуални действия за тяхното обединяване. Поради изложеното и на осн. чл. 43, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение