Определение № 4234 от 26.09.2024 г. на ВКС по гр. д. № 234/2024 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на Н. В. А., С. Х. В. и Р. Х. А. против определение № 397 от 26.09.2023 г., постановено по въззивно гр.д. № 118 по описа за 2023 г. на Кърджалийския окръжен съд, в частта с която е допълнено по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК в частта за разноските решение № 115 от 18.07.2023 г., постановено по същото дело, като всяка от жалбоподателките е осъдена да заплати на „ВиК“ ООД по 7 433,33 лв., представляващи разноски за въззивната инстанция. Частните жалбоподателки излагат доводи за неправилност и необоснованост на постановеното определение, поради което молят да бъде отменено. „ВиК“ООД-гр. Кърджали оспорва частната жалба и моли тя да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, след преценка на данните по делото, приема следното: Частната жалба е подадена в срок срещу определение на въззивен съд за изменение на въззивно решение в частта за разноските, поради което подлежи на разглеждане по реда на чл.274, ал.2 от ГПК, а не по реда на чл.274, ал.3 от ГПК, съгласно приетото разрешение в т. 24 на ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Частните жалбоподателки - ищци в първоинстанционното производство, в качеството си на наследници на Х. А. А., (починал на 12.05.2020 г. по време и по повод на работа като „водопроводчик“ при „ВиК“ ООД [населено място] в [населено място]), са предявили против „ВиК“ ООД искове с правно основание чл.200 от КТ, за заплащане на обезщетения в размер от 400 000 лв. на всяка от тях, за причинените им неимуществени вреди вследствие на настъпилата трудова злополука, причинила смъртта на А., както и искове с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД. С решение № 190 от 05.06.2022 г. по гр. д. № 94/2022 г. на Кърджалийския районен съд исковете са били частично уважени, както следва: искът на Н. В. А. за сумата от 95 076,92 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.05.2020 г. до окончателното й изплащане; исковете на С. Х. В. и Р. Х. А. за сумата от 75 076.92 лв. на всяка от тях, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.05.2020 г. до окончателното им изплащане. Исковете до пълния предявен размер от 400 000 лв. на всяка от ищците са били отхвърлени. Производството по гр. д. № 118/2023 г. на Кърджалийския окръжен съд е образувано по въззивни жалби срещу първоинстанционното решение и на двете страни. С влязло в сила решение № 115/18.07.2023 г. Кърджалийският окръжен съд е приел, че въззивните жалби са неоснователни и е потвърдил обжалваното решение. При този изход на спора, съдът е посочил, че разноските за въззивната инстанция следва да останат за всяка от страните така, както са сторени. В срока по чл. 248, ал. 1, предл. 1 ГПК, ответникът „ВиК“ ООД е подал молба за изменение по реда на чл. 248 ГПК на въззивното решение в частта за разноските с искане да му се присъдят сторените разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция за предоставената защита срещу подадената от другата страна въззивна жалба и срещу подадената от тях частна касационна жалба против определение № 439/12.12.2022 г. по в.ч.гр.д. № 244/2022 г. на Кърджалийския окръжен съд. С определение № 397/26.09.2023 г. по гр. д. № 118/2023 г. Кърджалийският окръжен съд е уважил частично молбата по чл. 248 ГПК. Съдът е посочил, че „ВиК“ ООД е подал писмен отговор на въззивната жалба на другата страна, с който е направено искане за присъждане на разноски. Приел е, че по делото са представени договори за правна защита и съдействие с предмет подаване на отговор на въззивна жалба и процесуално представителство по исковете на Н. А., С. В. и Р. А., като във всеки от тях е уговорено адвокатско възнаграждение в размер от по 7 433,33 лв. По тези съображения съдът е приел, че е налице основание за допълване на въззивното решение в частта за разноските, като е осъдил Н. А., С. В. и Р. А. да заплатят на „ВиК“ ООД по 7 433,33 лв., представляващи разноски за въззивната инстанция. Това определение е частично неправилно. Ищците са обжалвали първоинстанционното решение в частите, с които исковете им са отхвърлени за разликата над присъдените до пълните предявени размери. Ответникът е обжалвал първоинстанционното решение в частите, с които исковете са уважени както следва: за разликата над 55 076,92 лв. до присъдения размер от 95 076,92 лв. по иска на Н. А. и за разликите над 40 076,92 лв. до присъдените размери от по 75 076,92 лв. по исковете на С. В. и Р. А.. „ВиК“ ООД е сключил с адв. Н. М. три договора за правна помощ на 08.08.2022 г. с предмет оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в отговор на въззивна жалба по гр.д. № 94/2022 г. на КРС и процесуално представителство пред ОС – Кърджали по иска на Н. А., съответно по иска на С. В. и по иска на Р. А., като във всеки от договорите е уговорено възнаграждение в размер от 7 433,33 лв., платимо по банков път. По делото са представени фактури и платежни нареждания за осъществените плащания в уговорените размери. Тъй като въззивната жалба на ищците не е уважена, ответното дружество има право на разноски за адвокатско възнаграждение за защитата срещу тази жалба, но не и в размер, определен поотделно за всеки един от субективно съединените искове. Увредените лица с обща искова молба са предявили искове за обезщетения за неимуществени вреди, настъпили от един и същ юридически факт, защитата срещу тези искове, осъществена от процесуалния представител адв. М. пред въззивната инстанция, е идентична за трите предявени иска, доколкото същите имат един предмет – обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на наследодателя на ищците, настъпила в резултат на трудова злополука и забава в заплащането на обезщетението. Подаден е един отговор на въззивната жалба на ищците и предвид фактическата и правна сложност на спора, пренесен за разрешаване във въззивната инстанция, на ответника „ВиК“ ООД следва да бъдат присъдени разноски за едно адвокатско възнаграждение. Ето защо обжалваното определение следва да бъде отменено в частта, с която е допълнено решение № 115 от 18.07.2023 г. по в.гр.д. № 118/2023 г. на Кърджалийския окръжен съд и в полза на „ВиК“ ООД са присъдени разноски за въззивното производство, съставляващи адвокатско възнаграждение по жалбата на насрещната страна, за разликата над 7 433,33 лв. до 22 299,99 лв., и потвърдено в останала част. Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение