Решение № 6320 от 1.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8112/2014 г.

Решение № 6320 от 1.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8112/2014 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на и. д. Директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Пловдив при ЦУ на НАП срещу решение № 1101 от 23.04.2014 г., постановено по адм. д. № 1247/2013 г. на Административен съд - Пловдив. С решението е отменен ревизионен акт № 161204552 от 4.01.2013 г., издаден от орган по приходите на ТД на НАП-гр. Пловдив, потвърден с Решение № 349 от 5.04.2013 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" гр. Пловдив, при ЦУ на НАП, с който на Десислава Цонева Трайчева с ЕТ "Кети-Десислава Трайчева" са определени данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2009 г. в размер на 29 532,43 лв. и лихва 8 182,13 лв., за 2010 г. в размер на 5 329,45 лв. и лихва в размер на 923,44 лв., както и вноски за ДОО в размер на 3 004,40 лв. и лихва - 1 346,12 лв., вноски за ДЗПО - 1 516,00 лв. и лихва 667,37 лв. и вноски за ЗО - 2 425,60 лв. и лихва - 540,58 лв. Касаторът релевира основания, регламентирани в чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. По съображения, изложени в касационната жалба, се претендира отмяна на съдебното решение и потвърждаване на ревизионния акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът - Десислава Цонева Трайчева с ЕТ "Кети-Десислава Трайчева" оспорва чрез адв. Хаджиева касационната жалба. По съображения подробно изложени в писмена защита, моли да бъде оставено в сила решението на административния съд. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, обсъждайки допустимостта на касационната жалба, правилността на решението, на посочените основания и след служебна проверка по чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата за процесуално допустима, а по същество неоснователна: Предмет на спора пред АДмС - Пловдив е бил ревизионен акт № 161204552 от 4.01.2013 г., издаден от орган по приходите на ТД на НАП-гр. Пловдив, потвърден с Решение № 349 от 5.04.2013 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" гр. Пловдив, при ЦУ на НАП, с който на Десислава Цонева Трайчева с ЕТ "Кети-Десислава Трайчева" са определени данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2009 г. в размер на 29 532,43 лв. и лихва 8 182,13 лв., за 2010 г. в размер на 5 329,45 лв. и лихва в размер на 923,44 лв., както и вноски за ДОО в размер на 3 004,40 лв. и лихва - 1 346,12 лв., вноски за ДЗПО - 1 516,00 лв. и лихва 667,37 лв. и вноски за ЗО - 2 425,60 лв. и лихва - 540,58 лв. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. По съществото на спора същият се е мотивирал, че за процесния период от 2009 г. - 2010 г. липсват основанията на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, за определяне на данъчната основа по реда на ал. 2 от същия текст на жалбоподателката. При постановяване на атакуваното решение съдът се е основал на ССчЕ и е приел за меродавен първият вариант от изготвените парични потоци на жалбоподателката за ревизирания период. Вещото лице е определило начално салдо към 1.01.2009 г. в размер на 185377,22 лв., сума получена като е взет предвид доходът на съпруга на ревизираното лице в периода 2006 г. -2008 г. в размер на 393724,44 лв., от която сума са извадени разходите на семейството за годините 2006 г., 2007 г. и 2008 г. в размер на 22970 лв. Съдът е приел, че от събрания доказателствен материал по делото се установява, че приходите и разходите са доказани с годни доказателства и не е налице превишаване разходите над приходите. Липсват данни за укрити приходи, което да е предпоставка за прилагането на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК. Съдът е приел, че при ревизията са събрани доказателства, доказващи притежаваните парични средства, в това число получените от лицето заеми и наличните разполагаеми средства на съпруга на РЛ, поради което неправилно е определена данъчната основа за облагане с данъци за 2009 г. и 2010 г. В резултат, на което е приел за неправилно начислените от приходната администрация ЗОВ. С оглед изложеното, съдът е отменил като незаконосъобразен оспорения РА. Обжалваното решение е правилно, но при допълване на изложените мотиви. Първоинстанционният съд е формулирал обосновани мотиви, които се споделят от настоящия състав на ВАС, Осмо отделение. Административният съд правилно е разрешил спорния по делото въпрос, въз основа съвкупния анализ на всички относими писмени доказателства. Фактическите и правни доводи са поддържани и в производството пред първата инстанция, а решаващият съд ги е обсъдил задълбочено и последователно, без да е необходимо повторното им възпроизвеждане от настоящата инстанция, след като тя ги споделя изцяло. Предвид изложеното касационните оплаквания се явяват неоснователни. В допълнение мотивите на административният съд, от последния е следвало да бъде съобразено и наличието на нарушение на материалния закон, при определяне от страна на органа по приходите на данъчната основа, послужила за определяне на данъка по чл. 48 ЗДДФЛ. Настоящият състав намира за неправилно определен размера на облагаемата данъчна основа за 2009 г. и 2010 г., тъй като в противоречие с материалния закон органът по приходите е определил облагаемата основа като сбор от формирани за годината отрицателни междинни салда. Независимо, че ревизията е по реда на чл. 122 от ДОПК, при формиране на данъчната основа за облагане следва да бъдат изпълнени изискванията на материалния закон, който предвижда с данък върху дохода да се облага годишния доход. Основата за облагане по реда на чл. 122 от ДОПК следва да се определи като се установят общо получените парични средства за годината, общо разходваните парични средства за същия период и само превишаване разхода над прихода може да се приеме като основа за облагане по реда на чл. 123, ал. 1, т. 2 от ДОПК. В своята последователна практика по този въпрос ВАС многократно е посочвал, че облагаем е общият годишен доход, а съгласно от чл. 48 от ЗДДФЛ сумата на данъка за данъчната година се определя на базата на годишната данъчна основа, то липсва правно основание приходите и разходите на ревизираното лице да се разделят на месечни периоди и въз основа на междинните салда по тях да се формират съответните изводи. Определящо е крайното годишно салдо, за съответните години. Съдът правилно е приел, че не са налице основанията предвидени в чл. 122 ДОПК за определяне данъчната основа по реда на ал. 2 от същия текст. Независимо от наличието на превишаване разходи над приходите, дори при коректното изчисляване на данъчната основа, както правилно е приел съда от представени надлежни доказателства е видно, че ревизираното лице е разполагало със средства, които покриват като размер извършените разходи за периодите на ревизията. Видно от заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза и при наличието на пълно доказване реалността на предоставените на лицето заемни средства от две физически лица, получените средства от Десислава Трайчева от дружеството "Киара 68" ЕООД, както и разполагаемите такива в периода предхождащ ревизията /формиращи началното салдо за 2009 г./ са налице достатъчно доказателства обосноваващи извода за наличието на парични средства и респективно за липса на основания предвидени в чл. 122 ДОПК. Констатациите в тази насока не следва да бъдат приповтаряни от настоящата инстанция, тъй като същите са обсъдени от първоинстанционния съд обстойно, ведно с ангажираните доказателства. Отменяйки РА в тази му част, съдът е постановил решение правилно, тъй като са налице основания за отмяна на РА и като такова следва да бъде оставено в сила. Настоящият състав намира, че и в частта относно определените задължения за ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗОВ за периода 2009 г. и 2010 г., решението е също е правилно като краен резултат, но при корекция на изложените мотивите. В случая е приложима разпоредбата на чл. 124а ДОПК. Цитираната разпоредба е влязла в сила, считано от 15.02.2011 г., без да й е придадено обратно действие. Нормата на чл. 124а ДОПК е материалноправна, в случая тя не може да послужи като основание за определяне задълженията за ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗОВ по особения ред на чл. 122 ДОПК за осигурителни периоди преди нейното влизане в сила. С оглед тези съображения и като е достигнал до същият резултат, а именно отмяна на РА и в тази част, решението следва да бъде оставено в сила. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно при извършената проверка не се установи да са наличие визираните от касатора основания за отмяна. Затова правилното решение като краен резултат следва да бъде оставено в сила. Разноски: С оглед изхода на спора на касатора не се дължат разноски по делото. На ответника следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 2 563,20 лв. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, състав на осмо отделение