Определение № 504 от 20.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11703/2024 г.

Образувано е по частна жалба на Център за защита на правата в здравеопазването, гр. София против определение № 12086/11.11.2024 г. по адм. дело № 2825/2024 г. на Върховния административен съд, тричленен състав на шесто отделение. Поддържат се оплаквания за неправилност. Частният жалбоподател твърди, че първоинстанционният съд превратно се е позовал на тълкувателно решение №2/25.07.2023 г. по тълкувателно дело №4/2022 г. на ОСС на ВАС, I и II колегии и неточно е интерпретирал фактите във връзка с липсата на процесуални предпоставки по възникване правото на съдебно оспорване. Ответникът по частната жалба – Министерски съвет на Република България, чрез юрисконсулт Георгиева изразява становище за неоснователност на същата. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия намира частната жалба за подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на определението за валидност, допустимост и правилност е основателна. С определение № 12086/11.11.2024 г. по адм. дело № 2825/2024 г. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение е оставил без разглеждане жалбата на „Център за защита правата в здравеопазването“, гр. София срещу чл. 68 от Правилника за прилагане на Закона за хората с увреждания (ППЗХУ) и е прекратил производството по делото. Приел е, че сдружението с нестопанска цел, макар и регистрирано като организация за осъществяване на дейност в обществена полза, съгласно чл.2, ал.1 ЗЮЛНЦ, не дефинира засегнат обществен интерес, а оттук и конкретен за него правен интерес в качеството му на абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на оспорването. Посочил е, че извършването на дейност в обществена полза не може да предпостави възникването по принцип на право на жалба, а е необходимо установяването на пряко засягане на обществения интерес. Оспореният нормативен административен акт въздейства върху определен вид строго специализирани отношения, предвид ограниченото му приложно поле и не препятства извършваната от сдружението дейност, нито засяга определен обществен интерес, така както той е дефиниран в целите на неговия устав. Според първоинстанционния съд така посочените обстоятелства изключват съществуването на личен пряк и непосредствен правен интерес за Сдружение „Център за защита правата в здравеопазването“, гр. София. Определението е неправилно. Предмет на контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд е подзаконовият нормативен акт Правилник за прилагане на Закона за хората с увреждания(ППЗХУ) в частта му досежно разпоредбата на чл.68 (изм. ДВ, бр. 50/2022 г., в сила от 01.07.2022 г.), съгласно която в случаите по чл.73 от Закона за хората с увреждания, помощните средства, приспособленията, съоръженията и медицинските изделия, на които хората с увреждания имат право, се предоставят след индивидуалното им определяне за лицето с медицински документ, издаден от лекарска консултативна комисия, териториална експертна лекарска комисия или Националната експертна лекарска комисия, при съобразяване на медицинските условия, експлоатационните срокове и необходимите медицински документи за предоставянето, посочени в утвърдената от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) спецификация и спецификацията – списък по наредбата по чл.30а, ал.4 от Закона за медицинските изделия. Съгласно чл. 186, ал.1 АПК право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. Сдружение „Център за защита правата в здравеопазването“, гр. София е регистрирано с цел създаване на обществена подкрепа и условия за развитие и усъвършенстване на българското здравеопазване, и защита на индивидуални и колективни права на гражданите и организациите в тази сфера. Т.е. всеки един нормативен акт (независимо дали е подзаконов или законов) в сферата на българското здравеопазване касае пряко жалбоподателя или би могъл да засегне неговата правната сфера. Изследвайки единствено първото от посочените основания при анализа на процесуалната предпоставка по възникване правото на съдебно оспорване – правен интерес, тричленният състав на Върховния административен съд е осъществил непълна проверка на предпоставките за допустимост на съдебното производство. В мотивите на своето определение първоинстанционният съд несъответно на фактите по спора се е позовал на Тълкувателно решение №2/25.07.2023 г. по тълкувателно дело №4/2022 г. на ОСС на Върховния административен съд, I и II колегии, като не е отчел, че същото касае юридически лица с нестопанска цел, регистрирани в правно-организационна форма на фондация за осъществяване на дейност в частна полза. Неправилно мотивите на тълкувателния акт, касаещи обосноваването на процесуалната предпоставка правен интерес са отнесени и приложени за сдружение с нестопанска цел в обществена полза, какъвто е жалбоподателят. Съгласно Тълкувателно решение №2 от 12.02.2010 г. на Общото събрание на съдиите от колегиите на Върховния административен съд „правният интерес на съсловните/браншовите организации и другите юридически лица с нестопанска цел е обусловен от засягането на техни лични права или законни интереси, непосредствено породени от предмета на дейност и целите на учредяването им“. В случая предметът и целите на сдружението-жалбоподател кореспондират с обществените отношения, нормативно регулирани от атакувания подзаконов нормативен акт, поради което за него е налице правен интерес от оспорването му. По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде отменено и делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия от същия състав на Върховния административен съд. Водим от горното и на основание чл. 236 вр. с чл. 222, ал.2, т.1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия