Определение № 742 от 23.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9430/2023 г.

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по жалба на „НИ-АР“ ЕООД, чрез адв. Игнатова против Заповед № РД-02-15-132/24.08.2023 г. на Министъра на регионалното развитие и благоустройството, с която е разрешено на Агенция „Пътна инфраструктура“, да изработи проект за изменение на ПУП – ПР на [населено място], одобрен със Заповед № 1312/18.12.1989 г. с цел реализация разширение на трасето на Път I-1 от края на АМ Струма Лот 4 при км 438+500=км 440+925 по километража на Път I-1 до ГКПП „Кулата (ПИ с идентификатор 40539.230.372). В жалбата се сочи незаконосъобразност на оспорената заповед на основанията по чл. 146 АПК, поради което се иска нейната отмяна. В съдебно заседание поддържа жалбата, и претендира присъждане на разноски, включително и в хипотезата на прекратяване на производството по делото. Ответната страна, Министър на регионалното развитие и благоустройство, чрез юриск. Илова, взима становище за недопустимост на жалбата поради прекратяване на административното производство, образуване със Заповед № РД-02-15-132/24.08.2023 г. на Министъра на регионалното развитие и благоустройството и счита, че съдебното производство по настоящото дело следва да се прекрати. За Агенция „Пътна инфраструктура“ се явява юриск. Гарева, която също счита подадената жалба за процесуално недопустима. Настоящият състав на Върховния административен съд съобрази, че в хода на съдебното дирене, от ответника Министър на регионалното развитие и благоустройство са представени и приети писмени доказателства – влязла в законна сила негова Заповед №РД-02-15-156/25.10.2023г., с която на основание чл. 56, ал. 1 от АПК е прекратено административното производство, започнало с процесната Заповед РД-02-15-132/24.08.2023 г. Този факт е настъпил след образуване на делото и той е от значение за допустимостта на подадената жалба. С влизането в сила на Заповед №РД-02-15-156/25.10.2023г. спорът се явява лишен от предмет, както и е отпаднал правния интерес от оспорване на заповедта, което обуславя процесуална недопустимост на жалбата. Предвид изложеното, и на осн. чл.159, т.4 от АПК, жалбата на „НИ-АР“ ЕООД, против Заповед №РД-02-15-132/24.08.2023г. на Министъра на регионалното развитие и благоустройството, следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея съдебно производство да се прекрати. С оглед изхода на настоящия спор, следва да намери приложение по аналогия разпоредбата на чл. 143, ал. 2 АПК, като в полза на жалбоподателя следва да се присъдят сторените от него разноски, които са в доказан размер от 50 лева за платена държавна такса и адвокатски хонорар в размер на 1850 лева, който при направено възражение за прекомерност и с оглед прекратяване на производството по делото, а от там и липсата на правна сложност за процесуалния представител на жалбоподателя, съдът преценя, че следва да бъде присъден в минималния размер за този вид дела – 1250 /хиляда двеста и петдесет/ лева и или общо с държавната такса в размер на 1300 /хиляда и триста/ лева. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Второ отделение