Определение № 40 от 05.05.2020 г. на ВКС по н. д. № 222/2020 г.

Производството пред ВКС е образувано по реда на чл. 43, т. 1 от НПК за промяна на местната подсъдност на н. а. х. д. № 2597/2020 год. по описа на Софийски районен съд. В писмено становище представителят на Върховна касационна прокуратура сочи, че са налице предпоставките на чл. 43, т. 1 от НПК и за компетентен относно разглеждане на делото следва да бъде определен РС – гр. Търговище. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди материалите по делото, намира за установено следното: Производството по делото е образувано първоначално като н.а.х.д. № 138/2020 год., пред РС – Търговище по подадена жалба от „фирма“,превозвач с лиценз №/номер/ на Общността за международен автомобилен превоз на товари, срещу Наказателно постановление №/номер/дата/ на Началник Областен отдел „Автомобилна администрация“, [населено място], с което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 3000.00 лв. за извършено нарушение на чл.7а, ал.2, пр. последно от Закона за автомобилните превози, във вр. с чл.8, ал.1 от Наредба №36/15.05.2006 г. на Министерството на транспорта, осъществено в [населено място], Н.. С разпореждане № 40/14.02.2020 г., съдията-докладчик е приел, че делото не му е подсъдно, тъй като административното нарушение, предмет на издаденото наказателно постановление е извършено в /държава/., т.е. в „чужбина“, по смисъла на чл.59, ал.1 от ЗАНН, поради което е подсъдно на Районен съд – гр. София / СРС /. Предвид горното, със същият съдебен акт е прекратил съдебното производство по н. а. х. д. № 138/2020 год., по описа на РС – гр. Търговище и е изпратил делото по подсъдност на СРС. Пред СРС е образувано н. а. х. д. № 2597/2020 год., по описа на същия съд. С разпореждане от 05.03.2020 год., съдията-докладчик е приел, че делото му е подсъдно, тъй като нарушението, за което е санкциониран жалбоподателят е извършено в чужбина и съобразно разпоредбата на чл.59, ал.1 от ЗАНН, компетентен да го разгледа е СРС. Едновременно с това е намерил, че в случая са налице предпоставките на чл.43, т.1 от НПК за промяна на местната подсъдност, поради което е прекратил съдебното производство по делото и е изпратил същото на ВКС за упражняване на правомощията му в тази насока. В полза на изразеното от него становище е изложил съображения, че седалището на дружеството жалбоподател и това на административно наказващия орган, както и адресите на актосъставителя и свидетеля по делото се намират на територията на [населено място], поради което целесъобразно / от гледна точка на разходи и време/ е делото да бъде разгледано от РС – гр. Търговище. След запознаване с материалите по делото, настоящият касационен състав намери, че искането на съдията-докладчик при СРС за промяна на местната подсъдност на делото е основателно и следва да се уважи. С оглед изложените факти в обстоятелствената част на наказателното постановление и акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който същото е съставено, нарушението, предмет на санкциониране е извършено на територията на чужда държава, Н., поради което на осн. чл.59, ал.1 от ЗАНН, компетентен да разгледа жалбата срещу него е СРС. Независимо от това принципно положение, в конкретният случай са налице предпоставките на чл.43, т.1 от НПК за изпращане на делото на РС – гр. Търговище. Цитираната разпоредба съдържа законово изискване относно нейната приложимост, много свидетели или обвиняеми да живеят в района на друг съд. От материалите по делото се установява, че въведеният в текста на чл.43, т.1 от НПК критерий е удовлетворен, тъй като всички участници в производството, /управителят на дружеството жалбоподател, актосъставителят и свидетелят по делото / имат местоживеене и са с посочени адреси на призоваване на територията на [населено място]. Това обстоятелство обосновава извода за основателност на искането за промяна на подсъдността на делото и възлагането му за разглеждане на РС-гр.Търговище. По този начин, чрез промяната на местната подсъдност би се постигнала и процесуална икономия при провеждането на производството, чрез редуциране на сроковете и разходите за разглеждане на делото. По изложените съображения и на осн. чл.43, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение