Решение № 2367 от 16.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9290/2010 г.

Решение № 2367 от 16.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9290/2010 г., I о., докладчик съдията Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. В. Търново при ЦУ на НАП против решение № 256/15.06.2010 г. на Административен съд - Велико Търново, Втори състав, постановено по адм. д. № 951 по описа за 2009 г. на този съд. С решението е отменен РА № 050900243/24.09.2009 г. на ТД на НАП - Видин, потвърден с Решение № 509/23.11.2009 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - В. Търново и в полза на В. В. Р. от гр. Видин са присъдени разноски в размер на 1 850 лева. Касаторът твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. При преценка на събраните по делото доказателства съдът игнорирал факти и обстоятелства от съществено значение за решаване на спора, не е преценил доказателствената сила на доказателствата, размествайки неправилно тежестта на доказване върху администрацията. Вследствие на горното съдът формирал погрешно вътрешно убеждение относно фактите по делото, несъответстващо на действителното фактическо положение, което от своя страна е довело до формиране на погрешни правни изводи, противоречащи с материалния закон. Изводите на съда относно липсата на реални доставки и във връзка с неналичие хипотезата на чл. 122 ДОПК са необосновани. Не е съобразена доказателствената сила на официалните документи по чл. 50, ал. 1 ДОПК. Констатациите на вещото лице са кредитирани избирателно. Решението е постановено в противоречие с приложимите норми от ДОПК, ЗДДС и ЗДДФЛ. В касационната жалба са посочени фактурите в чиито копия се съдържа и подпис на получателя, като такава липса е без значение за резултата по делото с оглед нормата на чл. 7, ал. 1 ЗСч. (в редакцията, действаща през 2007 и 2008 г.). Аналогична е разпоредбата на чл. 114 ЗДДС. При неопровергана констатация за получени, но неосчетоводени доставки на стоки, приходният орган счита, че счетоводството на търговеца не дава възможност за установяване на данъчната основа за облагане, тоест законосъобразно същата е определена по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК. Видно е от копията на фактурите, че в тях на отделни позиции са описани конкретните марки цигари, видът им, количеството, продажната цена, респективно предметът на доставката е напълно конкретизиран. Не е възможно при всяка покупка от клиент да се описват номерата на бандеролните стикери на всяка закупена кутия цигари. Липсват съдебни мотиви относно приложението на чл. 122, ал. 1, т. 4 ДОПК - воденото счетоводство не дава възможност за установяване основата за данъчно облагане. Вещото лице е констатирало при проверка счетоводствата на доставчиците, че има осчетоводени плащания в края на съответния данъчен период. Касаторът моли за уважаване на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - В. В. Р. от гр. Видин я е оспорил с доводи, изложени в писмени бележки от адв. Р. Длъгнекова. Касаторът не е доказал реалното осъществяване на доставките. Твърденията за идентичност на подписите във фактурите са некоректни. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Обсъдени са събраните доказателства и заключението по ССчЕ. Върховният административен съд, състав на I А отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираното касационно основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество тя е основателна. По време на ревизията е прието за установено, че В. В. Р., в качеството й на ЕТ "Виктория - Владислава Р." - гр. Видин е имала приходи (посочени като облагаем оборот за целите на облагането по ЗДДС) до 31.12.2007 г. в размер на 85 105,93 лв., като търговецът е достигнал облагаем оборот по чл. 96, ал. 1 ЗДДС към 31.12.2007 г. Констатацията си приходните органи са направили въз основа на изискани и приобщени доказателства във връзка с насрещни проверки на "Фема - 59" ЕООД, "Зърнени храни Видин 99" АД, ЕТ "Радо - Румен Маринов", "Елит Е" ЕООД, "Стефи 2003" ЕООД, "ПИМК" ЕООД, "Бест фуудс" ООД, "Авенди" ООД, "Импулс" ООД, "Сигнал 2" ООД, "Нели 90" ООД, "Иванов и Нешев комерс" ООД, както и представените фактури, които са издавани на Р. Според приходните органи са налице неотчетени приходи от продажби и съответно облагаем оборот, поради което следва да се определят данъчни задължения на ревизираното лице по ЗДДС съгласно чл. 102, ал. 4, вр. с ал. 3, т. 1 ЗДДС. Поради наличието на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4, предложение второ ДОПК данъчната основа е определена по особения ред на ал. 2 от същия кодекс. С ревизионният акт са определени ДДС за внасяне в размер на 14 696,10 лв. и лихви върху сумата, както и данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 и за 2008 г. (след прихващане) в размер на 1 407,04 лв. и лихви от 219,04 лева. Административният съд е приел, че неосчетоводяването на фактурите е без значение, тъй като не е доказано реалното извършване на доставките. Предмет на процесните доставки са родово определени вещи, за чието приемо-предаване трябва да бъдат предоставени протоколи, разписки, товарителници. Фактурите не съдържат подпис на получателя. Заключението по ССчЕ констатира, че Р. не разполага с фактурите, в счетоводството й липсват разходи във връзка с тези фактури. В тежест на Д "ОУИ" е било да докаже предпоставките по чл. 122, ал. 1 ДОПК. Приходните органи са приели данъчната основа за облагане като сбор между сумата, представляваща търговска надценка за продажба на стоки (цигари), с която е работил търговеца за периода, умножена по реализирания оборот от продажбата на тези стоки и декларирания от Р. облагаем доход. По този начин е получена облагаема основа за прекия данък относно 2007 г. в размер на 7 588,54 лв., а за 2008 г. - в размер на 3 611,92 лева. Поради липсата на доказателства за реално осъществени доставки, административният съд е направил извода за неналичие на основания за изменение на данъчната основа, извън декларираното вече от Р. Не е установен оборот, като условие по чл. 39, ал. 1 ЗДДФЛ за определяне на данък по чл. 48 ЗДДФЛ (ред. преди изм. ДВ бр. 113/07 г.). Обжалваното решение е неправилно, защото е постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Не е спорно по делото, че във връзка с процесната ревизия са били осъществени насрещни проверки на доставчиците при които са събрани писмени доказателства, надлежно приобщени към преписката. Такива са фактурите, удостоверяващи облагаеми доставки, извършени от "Фема - 59" ЕООД, "Зърнени храни Видин 99" АД, ЕТ "Радо - Румен Маринов", "Елит Е" ЕООД, "Стефи 2003" ЕООД, "ПИМК" ЕООД, "Бест фуудс" ООД, "Авенди" ООД, "Импулс" ООД, "Сигнал 2" ООД, "Нели 90" ООД, "Иванов и Нешев комерс" ООД. Протоколите от насрещните проверки представляват официални писмени документи, поради което неправилно административният съд не е зачел доказателствената им сила във връзка с констатациите от тях. Освен това, както се сочи в касационната жалба, върху част от копията на фактурите има положен подпис за получател. Дори и да се възприеме възражението на адв. Длъгнекова за недоказване автентичността на подписа, положен от името на получателя, то това не би повлияло при формиране на съдебния извод за наличието на законово предвидените реквизити във фактурите. Това е така, защото чл. 7, ал. 1 ЗСч. (в приложимата за периода редакция), не регламентира изискване за полагане подпис от получателят. Такова изискване съществува относно подписа на съставителят. Разпоредбата на чл. 114 ЗДДС също не предвижда като задължителен реквизит подпис на получателя. Настоящият касационен състав споделя оплакването на касатора във връзка с конкретизацията в предмета на доставките, направена във фактурите. В подкрепа на констатацията за реалността на доставките са също така обясненията, дадени от управителите на търговците, издали фактурите. Вярно е, че на вещото лице са били представени пътни листи само от "Фема - 59" ЕООД, но именно в следствие на констатираните обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 ДОПК ревизията е извършена по особения ред на ал. 2 от кодекса. След проверка в счетоводствата на доставчиците вещото лице е констатирало плащания в брой по всички процесни фактури, както и надлежното осчетоводяване на стопанските операции. Съгласно чл. 96, ал. 1 ЗДДС всяко ДЗЛ с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по - дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия е длъжно в 14-дневен срок от изтичането на данъчния период, през които е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон. Ревизираното лице не е изпълнило своето задължение да подаде заявление по реда на чл. 101 ЗДДС. По силата на чл. 102, ал. 3, т. 1 и т. 2 ЗДДС, когато лицето е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок, се приема, че лицето дължи данък за извършени от него облагаеми доставки и облагаеми ВОП за периода от изтичане срока за подаване на заявление за регистрация до датата на която е регистрирано от органа по приходите или за периода от изтичането на срока за подаване на заявление за регистрация до датата, на която са отпаднали основанията за регистрация. За данъчен период 15.01. до 31.12.2008 г. данъчната основа, включваща и приходите от неосчетоводени доставки (без ДДС) е общо в размер на 73 480,50 лв. върху която правилно е определен ДДС в размер на 14 696,10 лева. На основание чл. 175 ДОПК върху тази сума се дължи лихва в размер на 1 776,12 лева. За 2007 и 2008 г. Р. е подала декларации по чл. 59 ЗДДФЛ относно облагането с патентен данък, както и декларации по чл. 50 от същия закон. През 2007 г. са били направени вноски в размер на 120 лв, а за 2008 г. - в размер на 152 лева. При определяне на данъчната основа за 2007 г. в размер на 7 588,54 лв. законосъобразно са съобразени от приходният орган неотчетените приходи от продажби, при среден размер на търговска надценка за цигари 6 %, декларираните приходи и разходи, неотчетените приходи. При определяне на данъчната основа за 2008 г. в размер на 3 611,92 лв. органът правилно е взел предвид неотчетените приходи от продажби, при среден размер на търговска надценка, декларираните приходи. Върху описаните по горе основи законосъобразно е изчислен данъка по чл. 48 ЗДДФЛ. При наличие на отменителното основание по чл. 209, т. 3 АПК решението на административния съд се явява неправилно, същото трябва да бъде отменено, след което да се постанови друго решение от касационната инстанция, отхвърлящо жалбата на ДЗЛ. С оглед на резултата по делото в полза на Д "ОУИ" - В. Търново при ЦУ на НАП трябва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за първата инстанция в претендирания размер от 704 лева. Касационната инстанция не присъжда такова възнаграждение за производството пред ВАС, I А отделение, тъй като в него страната не е била защитавана и представлявана. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на I А отделение