Определение № 372 от 01.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1945/2014 г.

Постъпила е молба от И. С. С. за допълване на постановеното по спора решение с присъждане на разноски за възивната и касационна инстанция. Ответникът по молбата не взема становище. Съдът констатира, че от името на молителя в съдебно заседание са претендирани разноски, но не е представен списък на разноските. Съгласно т.8 от ТР № 6/2012г.на ОСГТК не представянето на списък не е пречка съдът да се произнесе по искането за разноски, т.е. молбата е допустима. Разгледана по същество, тя е и основателна. Касационнната жалба на молителката е била основателна и уважена. Съдът е отменил въззивното решение и е отхвърлил предявеният от В. А. Т. отрицателен установителен иск да се признае за установено по отношение на молителката И. С. С., че тя не е собственик на место с площ 1000 кв.м., съставляващо поземлен имот 776 по ПНИ на СО „А.”, одобрен със заповед № РД-7706-319/2006г. на областен управител на област Варна, идентичен с имот 152 по предходен кадастрален план на местността, за който е бил отреден парцел ХІV-152, а по кадастралната карта имота е с идентификатор 10135.2522.776 с площ 981 кв.м. Съгласно чл. 78, ал.2 ГПК, тя има право на разноски. Претендира разноски за въззивна и касационна инстанция, които са доказани по размер както следва: пред въззивната инстанция – платена държавна такса от 105,40 лв., пред ВКС – платени държавни такси за допускане и разглеждане по същество на жалбата – 105,40 и 30 лв. Следва да се присъдят разноски в претендирания и доказан общ размер 240,80 лв. Водим от горното, ВКС, І гр.о.