Определение № 162 от 05.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2729/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба с вх.№ 20202422 от 13.07.2020 г., подадена от Б. А. К., Д. Ю. К., А. А. У., Ф. Ж. Г. и З. З. С., чрез адвокат Е. Р. от АК - С., с която се атакува Определение № 20751 от 01.07.2020 г., постановено по в.гр.д.№ 178/2019 г. по описа на ОС – Смолян. Постъпил е отговор с вх.№ 20202608 от 03.08.2020 г. от името на Г. С. Б., С. Ю. К., Б. Ю. М., С. Д. Д., Д. М. Д., Р. Д. П., С. Д. К., Ш. А. К. и С. А. Д. чрез адвокат З. Ч. от АК – С., като се поддържа, че частната жалба е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, след като прецени данните по делото и обсъди наведените доводи, приема следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирани страни срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима. Разглеждайки частната жалба по същество, съдът намира, че същата е неоснователна по следните съображения: Обжалваното определение е постановено по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК. С него са оставени без уважение подадени молби, включително от настоящите жалбоподатели, за изменение на въззивното Решение № 100 от 10.04.2020 г. по в.гр.д.№ 178/2019 г. по описа на ОС – Смолян в частта за разноските. За да постанови този резултат, окръжният съд е съобразил, че производството е за делба, в първа фаза, като съобразно изхода от произнасянето по въззивните жалби, настоящите жалбоподатели попадат в кръга на страните, дължащи заплащането на разноските, направени от въззиваемите. В тази връзка по отношение на Г. С. Б. е установено, че е защитавана от адвокат З. Ч. при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, т.е. безплатно й е оказана адвокатска помощ като на материално затруднено лице. По тази причина и на основание чл. 38, ал. 2 ЗА въззивниците, включително настоящите жалбоподатели, са осъдени да заплатят на адвокат З. Ч. (в качеството му на пълномощник на Г. С. Б.) сумата 600 лв. - адвокатско възнаграждение, определено съобразно чл. 7, ал. 4 НМРАВ, по отношение на което не са налице основания за приложението на чл. 78, ал. 5 ГПК. С частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно, защото приложение следва да намери чл. 9, ал. 1 във връзка с чл. 7, ал. 4 НМРАВ, тъй като адвокат З. Ч. не е осъществил процесуално представителство пред въззивния съд. Наред с това следващото се възнаграждение за безплатно оказаната адвокатска помощ следва да се изчисли като 1/9 част от сумата, определена при условията на чл. 9, ал. 1 във връзка с чл. 7, ал. 4 НМРАВ, тъй като адвокат З. Ч. е упълномощен не само от ищцата Г. С. Б., но и от останалите осем ищци. Така заявените от жалбоподателите оплаквания са неоснователни. Наред с това, в резултат от служебно извършената от ВКС проверка за законосъобразността на атакуваното определение не се констатира допуснато нарушение на материалния или процесуалния закон. На първо място, не съответства на данните по делото становището, че адвокат З. Ч. не е осъществил процесуално представителство пред въззивния съд. Същият е упълномощен не само за изготвянето на отговор на въззивната жалба, но и да защитава ищцата Г. С. Б. в качеството й на въззиваема в производството по в.гр.д.№ 178/2019 г. по описа на ОС – Смолян. Обстоятелството дали се е явил физически в определен брой съдебни заседания не е определящо за обема на учредената представителна власт и предоставената защита. На следващо място – при приложението на чл. 38, ал. 2 ЗА от значение е наличието на сключен договор за безплатно оказване на адвокатска помощ на конкретно материално затруднено лице, като е ирелевантно дали наред с това съответният адвокат е ангажиран с процесуално представителство по отношение и на други участници в същото производство. В случая не се оспорва, че Г. С. Б. се явява именно лице от кръга на предвидените в чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, поради което и на основание чл. 38, ал. 2 ЗА представлявалият я адвокат има право да получи възнаграждение в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗА. С оглед редакцията на чл. 38, ал. 2 ЗА няма пречка, при констатирана фактическа или правна сложност на делото, съдът да определи и по-висок размер на възнаграждението. В случая предмет на спора е иск за делба на 73 земеделски имота с участието на 25 съделители в 10 колена; разгледани са 4 въззивни жалби след проведени 6 публични заседания пред въззивния съд; в предмета на спора е включено произнасяне и по възражения за накърнена запазена част на Б. А. К. и С. А. Д., както и по действието на договори по чл. 212 ЗЗД. Изложеното сочи на повишена фактическа и правна сложност на делото, обосноваващи присъждането на възнаграждение в размер на 600 лева, независимо че обект на спора са само земеделски земи. В обобщение – атакуваното определение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на настоящото производство и на основание чл. 38, ал. 2 ЗА във връзка с чл. 11 НМРАВ жалбоподателите следва да заплатят на адвокат З. Ч. сумата 200 лв. за защитата на Г. С. Б. в производството пред ВКС. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение