Решение № 1060 от 30.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6373/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция на МВР - Габрово, чрез процесуален представител юрк. И. Савчева, против решение №547/29.04.2025 г. по адм. д. №34/2025 г. по описа на Административен съд – Габрово (АС- Габрово). Наведени са доводи за отмяна на решението като неправилно поради материална незаконосъобразност и необоснованост – отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Изложени са съображения за законосъобразност на оспорената заповед. Твърди, че в случая е неприложима разпоредбата на чл.3, т.5 от Инструкция № 8121з-748/20.10.2014 г. за определяне на срокове за съхранение на лични данни, обработвани в Министерството на вътрешните работи във връзка с провеждане на наказателно производство по реда на Наказателно-процесуалния кодекс и на проверки за наличие на данни за престъпления от общ характер, тъй като не е изтекъл давностния срок по чл. 81, ал. 3, във вр. с чл. 80 от Наказателния кодекс (НК) от изтърпяване на последното наложено на Ц. В. наказание. Претендира направените пред двете съдебни инстанции разноски. В съдебно заседание ответникът не се явява и не се представлява. Ответникът Ц. Н. В., чрез адв. Д. Цонев, оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Иска обжалваното решение да се остави в сила като правилно. Претендира направените пред касационната инстанция разноски, представляващи адвокатски хонорар. В съдебно заседание ответникът не се явява и не се представлява. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 208 и сл. от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е решение рег. № 264000-20172/15.11.2024 г. на директора на Областна дирекция при МВР – Габрово, с което на основание чл. 29, ал.1 от Закона на министерство на вътрешните работи (ЗМВР) и чл. 56, ал. 6, вр. чл. 54, ал. 3 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) е отказано изтриване на личните данни на Ц. Н. В., обработвани в информационните фондове на МВР на основание ЗМ 131/99 г. на РУ Дряново за деяние по чл.354А, ал.1, 2 и 5 от НК, ЗМ 125/2000 на РУ Дряново за деяние по чл. 346, ал. 2, т.2 НК, ЗМ 137/2000 г. на РУ Дряново за деяние по чл.129 НК, ЗМ 194/2003 г. на РУ Дряново за деяние по чл.195, ал.1 ,т.3 НК, ЗМ 192/2003 г. на РУ Дряново за деяние по чл. 325, ал.1 НК, ЗМ 135/2006 г. по описа на РУ Дряново за деяние по чл. 325, ал. 1 НК, ЗМ 185/2006 г. на РУ Дряново за деяние по чл. 343б, ал.1 НК, ЗМ 101/2010 г. на РУ Дряново за деяние по чл. 195, ал.1, т.3 НК. От електронната справка за съдимост е установено, че лицето е осъждано с влезли в сила актове по НОХД №114/2001 г. на РС-Дряново, НОХД №69/ 2003 г. на РС-Дряново, НОХД №193/ 2006 г. на РС-Дряново, НОХД №244/ 2006 г. на РС-Дряново НОХД№16782005 г. на РС-Дряново, НОХД №157/2005 г. на РС-Дряново, НОХД №199/2008 г. на РС-Дряново, като последно е постигнато споразумение от 7.02.2011 г. по НОХД №88/ 2010 г. на РС-Дряново. За да постанови решение №547/29.04.2025 г. по адм. д. №34/2025 г. по описа на Административен съд – Габрово, първоинстанционният съд е приел, че административен акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но при неспазване на материалния закон. Развити са съображения за приложимост към настоящия спор на решение на СЕС по дело С-118/22. Съдът е приел, че административният орган дължи преценка дали има необходимост от продължаване съхраняването на личните данни на заявителя Ц. Н. В. и дали това съхраняване все още е необходимо за целите, за които личните данни са били обработвани, вкл. във връзка със защита на националната сигурност, противодействие на престъпността и опазване на обществения ред. Посочил е, че в административния акт липсват съображения в тази връзка, поради което актът се явява несъобразен с приложимото право, както и със задължителната за всички национални органи, съдебни и административни, практика на СЕС. Предвид липсата на мотиви за постановения отказ за заличаване на личните данни на заявителя от информационните фондове на МВР, първоинстанционният съд е отменил решението и е върнал преписката на органа за ново произнасяне. Решението е неправилно. АС- Габрово е обсъдил установените по делото факти, но неправилно приема, че същите не попадат в хипотезата на чл. 3, т. 5 от Инструкция № 8121з-748 от 20.10.2014 г. за определяне на срокове за съхранение на лични данни, обработвани в МВР. Съгласно чл. 26, ал. 1, т. 3 от ЗМВР при обработване на лични данни, свързано с дейностите по защита на националната сигурност, противодействие на престъпността, опазване на обществения ред и провеждане на наказателното производство, органите на МВР могат да обработват всички необходими категории лични данни. Въз основа на законовата делегация на чл. 26, ал. 2 ЗМВР в Инструкция № 8121з-748/20.10.2014 г. са уредени сроковете и основанията за съхранение на личните данни в информационните масиви на МВР. Съгласно чл. 3 от Инструкцията личните данни по чл. 2, с изключение на тези, отнасящи се до пострадали лица и заявители на престъпления, се заличават при настъпване на конкретни обстоятелства, като съгласно т. 5 - изтекъл давностен срок по чл. 81, ал. 3 във връзка с чл. 80 от НК при: а) постановен отказ от образуване на наказателно производство на основание чл. 24, ал. 1 от НПК с изключение на случаите на чл. 24, ал. 1, т. 1 и 8а от НПК; б) прекратяване на наказателното производство на основание чл. 24, ал. 1 от НПК с изключение на случаите на чл. 24, ал. 1, т. 1 и 8а от НПК. За да са налице основания за заличаване на данните следва да се установи освен наличието на предпоставките на чл. 3 от Инструкция № 8121з-748/20.10.2014 г. и дали информацията се обработва съобразно предвидените законови цели, регламентирани в разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от Инструкцията, съгласно която целта на обработката и съхранението на личните данни по ал. 1 е защита на националната сигурност, противодействие на престъпността, разкриване на престъпления и опазване на обществения ред. Установено е, че Ц. Н. В. е осъждан осем пъти за деяния, наказуеми по НК. За последно престъпление по чл.195, ал.1, т.3 от НК на територията на ОД на МВР- Габрово по заявителски материал 101/2010 г. по описа на РУ- Дряново, не е изтекъл 15 годишният давностен срок от датата на изтърпяване на наказанието по смисъла на чл. 81, ал.3 във вр. с чл.80 от НК. Производството пред административния орган е проведено по реда на глава Осма от ЗЗЛД -чл.42 и сл. от закона, транспонирани на основание Директива (ЕС) 2016/680, уреждаща защитата на физическите лица при обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследванена престърления или изпълнението на наказания, включително предпазването от заплахи за обществения ред и сигурност и тяхното предотвратяване. Правните норми в ЗЗЛД (Глава осма) са въведени, за да осигурят съответствие с изискванията на ЕС за обработка на данни в сектора на правосъдието и вътрешните работи, където Общият регламент за защита на данните (GDPR) не се прилага пряко. В оспореното решение на административния орган и съпътстващите го документи в административната преписка се съдържат обстоятелства, които обуславят изводите на административния орган, че не са налице основания за заличаване на личните данни на жалбоподателя от информационните фондове на МВР. В хода на административното производство е извършена проверка за необходимостта от съхранение на личните данни на Ц. В. посредством предвидените в чл. 3 от Инструкция № 8121з-748 от 20.10.2014 г. срокове, които са нормативно определени и приложими в настоящия случай. Съгласно чл.16, пар. 2 от Директива 2016/680 държавите членки изискват администраторът да изтрие личните данни без излишно забавяне и предвиждат правото на субекта на данните да поиска администраторът да изтрие без излишно забавяне личните данни, които го засягат, когато обработването нарушава разпоредбите, приети съгласно чл. 4, чл. 8 или чл. 10, или когато личните данни трябва да бъдат изтрити с цел спазване на правно задължение, което се прилага спрямо администратора. В случая националната правна уредба относно обработването на лични данни в информационните масиви на МВР не предвижда неограничено съхранение на лични данни на субекта, а обвързва същото с определен срок – до изтичане на давностните срокове по чл. 81 във връзка с чл. 80 НК, предвид чл. 3, т. 5 от Инструкцията за изтриване на лични данни. В този смисъл решение по дело С-118/22 на СЕС е неприложим, защото конкретните факти по делото не сочат за неограничено откъм време обработване на лични данни на жалбоподателя без възможност за контрол на запазването с оглед на времето, изминало от ргистрацията им. В случая, нормативно определеното основание за заличаване на лични данни не е налице към момента на издаване на обжалвания административен акт, поради което административният орган няма правно задължение за изтрие личните данни на жалбоподателя от информационните масиви на МВР. Като е постановил друго и отменил решението на директора на ОД на МВР- Габрово, съдът е постановил неправилно съдебно решение, което следва да бъде отменено и по същество жалбата на Ц. В. да бъде отхвърлена като неоснователна. Предвид изхода на спора в полза на касатора следва да бъдат присъдени направените в съдебното производство разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение за всички съдебни инстанции в размер на 400 лв. на основание чл.78, ал. 8 ГПК вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Следва да бъде присъдена платената държавна такса за касационно производство в размер на 70 лв., предвид чл. 227а, ал.1 от АПК. Общата сума в размер на 470 лв. съгласно чл. 5 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, се равнява на 240, 31 евро. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение