Определение № 5132 от 12.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4531/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на "Тюф Инженеринг" ЕООД, подадена чрез пълномощник, против определение № 12471 от 30.03.2026 г. по адм. д. № 2135/2026 г. на Административен съд София-град, с което съдът е оставил без разглеждане жалбата на дружеството срещу мълчалив отказ на министъра на транспорта и съобщенията да се произнесе по подадено искане за предприемане на действия по изпълнение на съдебно решение № 8161/01.07.2024 г. по адм. д. № 1899/2024 г. на Върховния административен съд. Според частния жалбоподател съдът неправилно е квалифицирал сезирането на органа като предложение, а не като искане за издаване на административен акт. Дружеството твърди, че е поискало извършване на конкретни правни действия, а именно заличаване на определена категория лица от Регистъра по чл. 15, ал. 1 от Наредба № Н-32/2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, издадена от министъра на транспорта и съобщенията, и списъците на техническите специалисти към издадените разрешения по тази наредба. Бездействието на органа представлява неизпълнение на влязло в сила съдебно решение, с което се засягат правата на определяем кръг лица и което има пряко правно значение за правата и задълженията на тези лица като участници на регулирания пазар. Жалбоподателят сочи, че задължението на административния орган служебно да уреди последиците от отменен подзаконов нормативен акт не изключва правото на заинтересованите лица да сезират органа с искане да предприеме такива действия и да търсят съдебна защита при бездействие от негова страна. Иска отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на първоинстанционния съд за разглеждането на спора по същество. Претендира разноски. Ответникът по частната жалба министърът на транспорта и съобщенията, чрез процесуалния си представител, оспорва частната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Върховният административен съд приема частната жалба за процесуално допустима като подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Видно е от данните по делото, че производството пред Административния съд София - град е образувано по жалба на "Тюф Инженеринг" ЕООД срещу твърдян мълчалив отказ на министъра на транспорта и съобщенията да се произнесе по подадено на 18.11.2025 г. искане за предприемане на действия по изпълнение на влязло в сила съдебно решение № 8161/01.07.2024 г. по адм. д. № 1899/2024 г. на Върховния административен съд, с което съдът е отменил разпоредбата на чл. 13, ал. 1, т. 1, б. „а“ от Наредба № Н-32 от 2011 г за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, издадена от министъра на транспорта и съобщенията, в частта "или средно образование и допълнително придобита по реда на Закона за професионалното образование и обучение някоя от същите специалности". Безспорно е, че по така направеното искане няма произнасяне от страна на сезирания орган. Съдът е приел, че подадената жалба е недопустима, тъй като няма формиран мълчалив отказ от министъра на транспорта и съобщенията. Обосновал е, че подаденото от дружеството искане по своето съдържание е претенция за уреждане на правните последици от отменен по съдебен ред подзаконов нормативен акт, поради което е неприложима презумпцията на чл. 58, ал. 1 АПК. Съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 195, ал. 2 АПК и е заключил, че подаденото искане е с характеристиките на предложение по чл. 117 и сл. АПК, а съгласно чл. 118, ал. 3 АПК произнасянето на органа по направено предложение не подлежи на обжалване. Така мотивиран, съдът е оставил без разглеждане подадената жалба и е прекратил производството по делото на основание чл. 159, т. 1 АПК. Определението е правилно. Преценката за допустимост на оспорването включва проверка на предмета на искането, с което жалбоподателят е сезирал министъра на транспорта и съобщенията, както и преценка на това дали органът има задължение да издаде индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 - 4 АПК по това искане, за да бъде формиран твърдян мълчалив отказ. Мълчаливият отказ представлява бездействие на административен орган, когато има задължение да се произнесе по направено пред него искане. Съгласно чл. 58, ал. 1 АПК мълчаливият отказ е приравнен на индивидуален административен акт и на изричен такъв, при който не само липсва волеизявление от страна на компетентен орган, а е налице отказ да се издаде акт с посочено от молителя съдържание. Не всяко бездействие на администрацията е мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК. Такъв е налице само тогава, когато искането до административния орган се отнася до издаване на индивидуален административен акт или до отказ на административния орган да извърши или да се въздържи да извърши определено действие, т. е. когато органът има задължение да се произнесе по направеното искане. Задължението и правомощието на административния орган трябва да е нормативно предвидено, т. е искането за издаване на административния акт следва също да е допустимо, тъй като само тогава се засягат признати права и интереси на заинтересованата от издаването му страна. Това означава, че произнасяне по отправено искане с индивидуален административен акт изисква съответният орган не само да има правомощие, но и задължение да се произнесе. Съдържанието на отправеното от "Тюф Инженеринг" ЕООД искане сочи, че се касае за искане за изпълнение на влязло в сила съдебно решение чрез конкретно посочени действия. Дружеството е поискало от министъра на транспорта и съобщенията като издател на Наредба № Н-32/2011 г., чиято разпоредба на чл. 13, ал. 1, т. 1, б. „а“ е отменена с влязло в сила съдебно решение на ВАС, да предприеме действия по заличаване от Регистъра по чл. 15, ал. 1 и от списъците на техническите специалисти към издадените разрешения по посочената наредба, всички лица, които са вписани на основание отменената разпоредба. Това означава, че в случая става въпрос за подаване на предложение по смисъла на чл. 107, ал. 3 АПК, а не за сезиране на органа за издаване на индивидуален административен акт. Безспорно, след отмяната на подзаконов нормативен акт той не поражда правни последици, а предвид чл. 195, ал. 2 АПК издателят на отменения нормативен акт или на части от него има правомощие по служба да регулира по нов начин обществените отношения в съответната област, въздействайки върху висящите правоотношения и правоотношенията, които възникват занапред, съобразно решението на съда. Органът обаче няма нормативно установено задължение да се произнесе с акт по смисъла на чл. 21 АПК по конкретно направеното искане. Наличието на влязло в сила съдебно решение, по което административният орган не се е произнесъл или не е изпълнил, не формира мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК. Мълчаливият отказ по чл. 58, ал. 1 АПК е относим към непроизнасянето на административния орган в дължимия срок само при направено искане за издаване на индивидуален административен акт, какъвто търсеният от жалбоподателя акт не е. Предвид изложеното, обжалваното определение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора разноски в полза на частния жалбоподател не се дължат. Воден от горното, Върховният административен съд